О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 04.03.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2289 /2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано по молба вх. № 11218/30.12.2019 г. заявена от адв. К. В. Н. от АК – В. в качеството на процесуален представител на С. Н. С. с искане за допълване на постановеното Определение № 495/29.11.2019 г. по гр.д. № 2289/2019 г. на ВКС – II г.о. по чл. 288 ГПК, в частта за разноските.
Поддържа се, че искането за присъждане на направените в касационното производство разноски от страна на ответника по касация е депозирано с отговора на касационната жалба, но поради липсата на изрично произнасяне от съда, се иска допълване на посочения съдебен акт. Претендираните разноски са размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Д. С. С. и Ж. С. Ж., възразяват, че правото да се иска допълване е преклудирано, направено е след изтичане на месечния срок от постановяване на определението, респ. се поддържат доводи за неоснователност, доколкото са били подадени насрещни касационни жалби, чието разглеждане е обусловено от това по основната касационна жалба.
Върховния касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия като разгледа молбата и съобрази разпоредбите на закона, намира:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок и е процесуално допустима. Направеното възражения за пропуснат месечен срок е неоснователно, тъй като молбата е подадена по пощата с пощенско клеймо от дата 27.12.2019 година.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, всяка съдебна инстанция следва да присъди направените пред нея разноски за защита на страните. Основателността на искането се обуславя от изхода на делото пред съответната инстанция.
Касационното производство е образувано по касационна жалба вх.№ 1090/13.02.2019 г. срещу Решение № 290/20.12.2018 г. постановено по в.гр.д. № 407/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, в частта, с която са отхвърлени исковите претенции на Д. С. С. и Ж. С. Ж. срещу С. С. по чл.108, 109 ЗС.
С Определение № 495/29.11.2019 г. по гр.д. № 2289/2019 г. на ВКС – II г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на посоченото въззивно решение на ОС – Добрич.
Ответникът по касация, С. Н. С. чрез процесуалния си представител, с подадения отговор на касационната жалба е заявил претенция да му бъдат присъдени сторените разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция.
Към отговора са представени списък за разноски по чл. 80 ГПК (л.84) и заверен препис на Договор за правна защита и съдействие № 335275 (л.85), от които е видно, че договореното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция е в размер на 600 лв. (шестстотин лева), като в договора е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено в брой.
Видно от постановения по делото диспозитив на определението по чл. 288 ГПК, липсва произнасяне по искането за разноски, поради което и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК същите следва да бъдат присъдени в установения (доказан) по делото размер.
Съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася по искането за разноски с акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Когато е пропуснал да стори това, решението може да бъде допълнено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Съобразно изискванията на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от страната такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от насрещната страна съразмерно с уважената част от иска.
При безспорните данни за изхода на касационната жалба на Д. С. С. и Ж. С. Ж., обстоятелството, че разноските за защита от страна на ответника по касация С. С. са направени и техния размер е доказан, в която насока са представени и надлежни доказателства, искането на последния следва да се уважи в пълен размер.
По направеното искане „за компенсиране“ на разноските по причина, че Д. С. С. и Ж. С. Ж. са имали също качеството на касатори по насрещната касационна жалба. Същото е неоснователно, доколкото в месечния срок по чл. 248 ГПК (а отговора на страните е подаден с дата 24.02.2020 година) няма искане от тяхна страна за допълване в частта за разноските.
По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия:
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА по реда и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК Определение № 495 от 29.11.2019 г. по гр.д. № 2289/2019 г. на ВКС – II г.о., относно разноските, като
ОСЪЖДА Ж. С. Ж. с ЕГН: [ЕГН] и Д. С. С. с ЕГН: [ЕГН] да заплатят на С. Н. С. с ЕГН: [ЕГН] сумата в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :