О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр. София, 03.06.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3940 по описа на Върховния касационен съд за 2018 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 274 от 03.07.2018 год., постановено по в. гр. д. № 297/2018 год. Плевенски окръжен съд като въззивна инстанция, е отменил решение № 251 от 22.02.2018 год. по гр. д. № 2468/2017 год. на Плевенски районен съд в частта, с която е осъдено на основание чл. 109 ЗС „УНИПОС“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ЕИК 824150906, представлявано от управителя И. Н., да премахне сграда с идентификатор 56722.652.635.39, находяща се в гр. Плевен, бул. „Георги Кочев“ № 8А, на два етажа, като първият етаж се състои от четири броя гаражи, а вторият етаж от склад, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.652.635, собственост на ищеца – „УМБАЛ-Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, като вместо това е отхвърлил иска като неоснователен; обезсилил е първоинстанционното решение в частта, с която е отменен на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК нот. акт № 37/22.08.2017 год. за признаване право на собственост върху недвижим имот по давностно владение, издаден в полза на „УНИПОС“ ООД и е прекратил въззивното производство в тази част поради недопустимост на предявения иск. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която „УНИПОС“ ООД е осъдено на основание чл. 109 ЗС да премахне четири броя гаражни клетки на площ от 55 кв. м., разположени в поземлен имот с идентификатор 56722.652.635, собственост на ищеца „УМБАЛ-Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба вх. № 9078 от 31.07.2018 год. в срок от ответника „УНИПОС“ ООД, гр. Плевен, чрез пълномощника му адв. М. К. и с касационна жалба вх. № 9412 от 09.08.2018 год. в срок от ищеца „УМБАЛ-Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, чрез пълномощника му адв. Т. Г.. „УНИПОС“ ООД обжалва решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Посочва, че е собственик както на законно изградената сграда с идентификатор 56722.652.635.39, състояща се от четири броя гаражи и надстройка склад, така и на преместваемите съоръжения /четири броя гаражни клетки/, а ползването им не съставлява пречка за ищеца по смисъла на чл. 109 ЗС.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя правни въпроси, които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени доказателствата и доводите на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?; 2. Задължен ли е съдът да обоснове защо приема придобиване правото на собственост върху сградите по реда на чл. 17 ЗППДОбП, а по отношение на гаражите, които са с временен статут, не го приема, макар че същите фигурират във всички писмени доказателства за приватизацията и върху тях също има доказано давностно владение от свидетелските показания, посочени от касатора?; 3. Задължен ли е ищецът /УМБАЛ/ да доказва в какво точно се състои нарушаването и смущаването на правото на собственост, след като поставените в имота гаражни – типови клетки са с временен статут, поставени са с разрешение за поставяне и земята се ползва само по реда на чл. 64 ЗС за придвижване до гаражите?; 4. За да иска едно лице, собственик на земята, от собственика на постройката с временен статут премахването й, следва ли ищецът да има одобрен проект и издадено разрешение за строеж върху именно това място, или е достатъчно само негово хипотетично декларирано намерение, че има инвестиционни намерения точно върху мястото и това да налага събарянето на точно тези обекти?; 5. Чия е доказателствената тежест в процеса на доказване на търпимостта на строежа и на временните гаражи и допуснал ли е процесуално нарушение съдът като не е разпределил такава доказателствена тежест; следвало ли е съдът служебно да изясни този въпрос посредством експертиза, или това е в тежест на ищеца. Касаторът излага съображения, че едни и същи доказателства са ценени по различен начин, когато става въпрос за сграда, и без аргументация не са приети за преместваемите съоръжения. Сочи противоречие на въззивното решение с решение № 152/16.05.2012 год. по гр. д. № 1132/2011 год., ВКС, ІІ г. о., ТР № 31/84 год., ОСГК на ВС. Въззивният съд не е съобразил и задължителната практика на ВКС относно фактическия състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а ЗППДОбП /отм./, респ. в чл. 1 на ПМС № 201/25.10.1993 год. – решение № 127/25.11.2014 год. по гр. д. № 3190/2014 год., ВКС, ІІ г. о., решение № 261/23.01.2015 год. по гр. д. № 502/2014 год., ВКС, І г. о., решение № 675/26.01.2011 год. по гр. д. № 656/2009 год., ВКС, І г. о., решение № 16/08.02.2013 год. по гр. д. № 621/2012 год., ВКС, ТР № 4/06.11.2017 год. по тълк. д. № 4/2015 год., ОСГК, ВКС и др., приложени към изложението.
Ответникът по касация – „УМБАЛ-Д-р Георги Странски“, ЕАД, гр. Плевен, не взема становище по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
„УМБАЛ-Д-р Георги Странски“, ЕАД обжалва въззивното решение в отменителната му част, както и в частта, с която е обезсилено първоинстанционото решение и е прекратено производството по иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Дали създаденото нетърпимо състояние на засегнатия имот в резултат на незаконен строеж /има се предвид сградата с надстройка в имота/ и доказани други вредни въздействия съставляват създаване на пречки и неудобства за ползване на собствения имот по смисъла на чл. 109 ЗС?; 2. Задължен ли е съдът да обсъди всички установени факти поотделно и в тяхната взаимна връзка само въз основа събраните по делото доказателства, а не въз основа на предположения?; 3. При предявен иск по чл. 109 ЗС и вписана искова молба вх. № 3879/12.04.2017 год. /преди постановяване на ТР № 4/06.11.2017 год. по тълк. д. № 4/2015 год., ОСГК, ВКС/, снабдяване на ответника с нот. акт от 22.08.2017 год. в хода на производството по делото и представянето на акта в четвърто по ред съдебно заседание, каква е процесуалната възможност за ищеца да предяви иска по чл. 537, ал. 2 ГПК – с първоначалната искова молба или в първо по ред заседание като инцидентен?
Ответникът по касация – „УНИПОС“ ООД, чрез адв. М. К., подава писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, с присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Върховният касационен съд в настоящия си състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
По делото е установено, че „УМБАЛ-Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, е собственик на недвижим имот, съставляващ УПИ, находящ се в гр. Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 8А, имот с № 11, в кв. 246 по плана на гр. Плевен, с площ 1520 кв. м. За този имот е съставен констативен нот. акт № 165/2005 год. Недвижимият имот е включен в капитала на търговското дружество, съгласно решение 13.04.2005 год. и 09.05.2005 год. на ПОС по ф. д. №1453/2000 год. Същият е с идентификатор 56722.652.635 на СГКК – Плевен. В имота се намират второстепенни постройки, съставляващи осем гаражни клетки и склад, които се ползват от ответника, като първите от тях са обособени в сграда с идентификатор 56722.652.635.39 на два етажа – първият етаж се състои от четири броя гаражи, а вторият етаж от склад. Другите четири гаражни клетки са с площ от 55 кв. м. и не са обособени в отделен плоноснимачен номер. В хода на производството по делото пред първата инстанция „УНИПОС” ООД, гр. Плевен, се е снабдило с нот. акт № 37/22.08.2017 год. за признаване право на собственост по давност върху сградата с идентификатор 56722.652.635.39, с предназначение – „за здравно заведение”, със застроена площ 121 кв. м., а съгласно заключение на вещото лице: „със смесено предназначение”, със застроена площ 63 кв. м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху имота, в който е построена: поземлен имот с идентификатор 56722.652.635. Дружеството е собственик и на двуетажна административна сграда в същия поземлен имот с площ 300 кв. м.
За да уважи иска по чл. 109 ЗС по отношение на четирите броя гаражни клетки с площ от 55 кв. м., монтирани върху бетонна основа, въззивният съд е приел, че не са представени доказателства за поставянето им. При липса на архитектурни книжа, както и на каквито и да било данни за това кой, кога и на какво основание ги е поставил, те са станали собственост на осн. чл. 92 ЗС на собственика на земята – „УМБАЛ-Д-р Георги Странски“ ЕАД. Осъществявайки ползването им „УНИПОС” ООД ограничава реализирането на правото на собственост в пълен обем върху процесния парцел, в частност възможността на тази част от терена да се строи нова сграда, поради което следва да премахне четирите броя гаражни клетки.
Според заключение на вещо лице масивната сграда с идентификатор 56722.652.635.39, построена на два етажа е с грешна квадратура /вместо 121 кв. м. е 63 кв. м./, с грешна конфигурация и с отстояние от ограда; не може да се определи идентичност и да се отнесе към документацията- строително разрешение № 249/15.10.1973 год. и разрешение за строеж № 836/24.06.1982 год., тъй като в разрешенията няма посочена квадратура, няма съседи, за да се определи еднозначно местоположението на строежа /на територията на болницата са разположени десетки гаражи и складови помещения/ и не се знае дали тези строителни разрешения са за тези строителни обекти. Съдът е изложил съображения, че действително от представеното удостоверение на Община – Плевен № ТСУ-9414-583-1/24.01.2018 год. в архива на Община Плевен не се съхранява проектна документация за обектите по строително разрешение № 249/15.10.1973 год. и разрешение за строеж № 836/24.06.1982 год., но от самото наличие на тези разрешения следва, че такава процедура е провеждана и сградите са строени според изискванията на действащия тогава закон. Фактът, че е изтекъл срок на съхранение на архивите за строителни книжа или същите са загубени или погинали не може да се приеме като незаконно строителство, при наличие на разрешително за строеж. Спорната сграда е на два етажа, гаражите заемат долния, а надстройката представлява склад, което отговаря на дадените с двете разрешения строителни дейности. Ищецът черпи правата си от нот. акт от 16.06.2005 год., издаден въз основа на заповед № РД-14-204/14.06.2005 год. на Областен управител – Плевен, с която имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост, което е показателно, че до този момент собствеността върху имота и върху сградите е била държавна и нищо не е налагало нейното отграничаване. Отделните субекти, носители на вещното право на собственост върху отделни обекти в този строителен квартал, са обособени в процеса на преобразуването и приватизацията.
Видно от представените писмени доказателства, „УНИПОС“ ООД е придобило по силата на преобразуване на „Племед“ ЕООД /преобразувано от дъщерна фирма „Медитех“, гр. Плевен, през 1991 год./ чрез вливане 100 % от капитала на последното дружество, вкл. сградата с идентификатор 56722.652.635.39, в който смисъл са и свидетелските показания. След като собственикът на постройката има правото по силата на закона да ползва земята, то тези му действия не може да се приемат за нарушаващи пълното упражняване на правото на собственост на ищцовото дружество.
В четвъртото по ред съдебно заседание на 31.10.2017 год. е прието за разглеждане направено от ищеца „УМБАЛ-Д-р Георги Странски“ ЕАД против „УНИПОС” ООД искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт № 37/22.08.2017 год., което е недопустимо – срокът за предявяването му е изтекъл, а и независимо, че е свързан с предмета на доказване по делото, искът по чл. 537, ал. 2 ГПК не носи характеристиките по чл. 212 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаните такива не са налице. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо в него съдът да се е произнесъл по конкретно формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, и по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране.
Първите два въпроса, поставени от „УНИПОС“ ООД, гр. Плевен, не могат самостоятелно да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Те са касационни оплаквания по правилността на обжалвания съдебен акт /с оглед твърденията за процесуални нарушения и необоснованост на правните изводи/, които не могат да бъдат предмет на настоящето производство по селектиране на касационните жалби. След анализ на относимите доказателства по делото /вкл. свидетелски показания и заключение на вещо лице/, преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и на изложените от страните доводи и възражения, въззивният съд е отделил спорните от безспорните факти и е изложил мотиви относно това върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка /в този смисъл решение № 180/06.02.2017 год. по гр. д. № 1826/2016 год., ВКС, ІІ г. о./. Приел е, че четирите броя гаражни клетки с площ от 55 кв. м. са станали собственост на ищеца на принципа на приращението по чл. 92 ЗС, доколкото не може да се установи кога са поставени те, от кого и на какво основание, не е ясен начинът им на изграждане при липса на представени архитектурни книжа и разрешение за поставяне /каквито са налице за спорната двуетажна сграда/, касаторът не е установил придобиването им по давност /в какъвто смисъл е поставеният въпрос/. По фактическия състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а ЗППДОбП /отм./ по отношението на временните съоръжения, липсва произнасяне на въззивната инстанция, поради което осъществяването му и представената съдебна практика не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК, а единствено с решението по същество при допускане на касационното обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по третия въпрос. Липсва противоречие между въззивното решение и представената във връзка с този въпрос практика – решение № 152/16.05.2012 год. по гр. д. № 1132/2011 год., ВКС, ІІ г. о., ТР № 31/84 год., ОСГК на ВКС, ТР № 4/06.11.2017 год. по тълк. д. № 4/2015 год., ОСГК, ВКС. В нея се приема, че при предявен иск по чл. 109 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на имота, както и наличието на неоснователно противоправно въздействие /действие или бездействие/ на ответника, което му пречи да упражнява правото си на собственик в пълен обем, респ. създава пречки за използването на собствения имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Целта на производството по негаторния иск е да бъде преустановено неправомерно поведение на ответника, но само в рамките, до които чрез него се уврежда правната сфера на ищеца. Въззивният съд не е приел друго разрешение и е съобразил изцяло посочената практика на ВКС, за да уважи предявения иск по чл. 109 ЗС – по делото е установено, че ползването от касатора на временните второстепенни постройки – гаражи с площ от 55 кв. м. пречи на ищеца /УМБАЛ/ да упражнява правото си на собственост върху земята в пълен обем и да реализира строеж на нов център за спешна медицинска помощ, твърдения за което са изложени и в исковата молба. С оглед изложените от ищеца съображения за обосноваване на иска по чл. 109 ЗС и представените по делото писмени доказателства, последните два въпроса не представляват правни въпроси, обусловили решаващата воля на въззивния съд и изхода на делото, за да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Те са израз на недоволството на касатора от извода на съда, че гаражите /независимо от статута им/ ограничават правото на собственост на ищеца върху терена, което изключва обсъждане налице ли е противоречие с цитираната и представена съдебна практика. Следва да се посочи, че наличието на противоречива практика на съдилищата като основание за допускане на касационно обжалване не е предвидено в редакцията на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – изм. ДВ, бр. 86/2017 год., при действието на която е подадена касационната жалба. Касаторът не е обосновал и значимостта на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с доводи относими към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – неяснота или непълнота в закона, липса на практика или загубила актуалност такава, което да налага допускане на обжалването.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по касационната жалба на „УМБАЛ-Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен. Въззивният съд е обсъдил всички установени факти поотделно и в тяхната взаимна връзка въз основа на събраните доказателства, вкл. е преценил необсъдените от първоинстанционния съд писмени доказателства относно настъпилото преобразуване и универсално правоприемство в полза на „УНИПОС“ ООД на спорната сграда с идентификатор 56722.652.635.39. Въз основа на тях е направил решаващия си извод, че ползването на последната, респ. на земята по см. на чл. 64 ЗС от дружеството ответник, не създава на ищеца пречки и неудобства за ползване на собствения имот, по-големи от обикновените. Оплакванията на касатора не съответстват на установената по делото фактическа обстановка, както и на решаващите съображения за отхвърляне на негаторния иск по отношение на двуетажната сграда – въззивният съд не е приел, че сградата е незаконна /налице са разрешения за строеж от 1973 год. и от 1982 год./, или че създаденото състояние е нетърпимо спрямо засегнатия имот. Освен това касаторът не е посочил практика на ВКС за обосноваване наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е допълнително основание за недопускане на касационно обжалване на решението.
Последният въпрос не е обуславящ за изхода на делото и не може да обоснове твърдяното противоречие с представената съдебна практика с оглед решаващия извод на въззивния съд не само, че е пропуснат срокът за предявяване на иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, но и че последният няма характера на инцидентен установителен иск по см. на чл. 212 ГПК – липсва преюдициалност спрямо правото, предмет на негаторния иск, поради което произнасянето е недопустимо.
Поради тези съображения настоящият състав приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
С оглед този изход на настоящето производство, жалбоподателят „УМБАЛ-Д-р Георги Странски“ ЕАД, ЕИК 114532352, гр. Плевен, следва да заплати на ответната страна – „УНИПОС“ ООД, ЕИК 824150906, гр. Плевен, направените разноски за защита срещу касационната му жалба в размер на 1440 лв., дължими за адвокатско възнаграждение, съгласно представените адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие, списък по чл. 80 ГПК и фактура за извършено плащане, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 274 от 03.07.2018 год. постановено по в. гр. д. № 297/2018 год. по описа на Плевенски окръжен съд по касационна жалба вх. № 9078 от 31.07.2018 год. на „УНИПОС“ ООД, гр. Плевен, и по касационна жалба вх. № 9412 от 09.08.2018 год. на „УМБАЛ-Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, подадени срещу него.
ОСЪЖДА „УМБАЛ-Д-р Георги Странски“ ЕАД, ЕИК 114532352, гр. Плевен, да заплати на „УНИПОС“ ООД, ЕИК 824150906, гр. Плевен, направените в настоящето производство разноски в размер на 1440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: