Р Е Ш Е Н И Е
№ 154/2019 год.
гр. София, 07.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 817 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. И. В. и С. Д. В., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. Ст. С., срещу въззивното решение № 224 от 29.10.2018 год. по гр. д. № 314/2018 год. на Ловешкия окръжен съд в частта му, с която след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от тях срещу В. Н. И. и И. Н. И. искове по чл. 109 ЗС – за осъждане на ответниците да им осигурят достъп през намиращия се проход под двуетажната жилищна сграда, построена в имот пл. № * в кв. 17 по плана на [населено място] до жилището им в същата сграда и дворното място, съставляващо УПИ ** по плана на [населено място], чрез отключване на външната врата на прохода, премахване на изградената в дъното на прохода тухлена стена и премахване на дървен шкаф; по чл. 54, ал. 2 ЗКИР – за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на самостоятелен обект от двуетажна жилищна сграда, построена в имот пл. № * в кв. 17 по плана на [населено място], както и че е допусната грешка в действащия кадастрален план чрез невярното отразяване на тази сграда като две самостоятелни двуетажни жилищни сгради с проход, принадлежащ само към сградата в парцел ** в кв. 17 по плана на [населено място]; по чл. 537, ал. 2 ГПК – за изменение на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение № 82/1996 год., както следва: на ред 2 отдолу нагоре вместо „ведно с построената в това дворно място двуетажна полумасивна жилищна сграда, състояща се от пет стаи със застроена площ от 80 кв. м. и разгъната площ – 162 кв. м., който имот е с уредени регуларъчни сметки“ да се чете „ведно с жилище, състоящо се от пет стаи, със застроена площ от 60 кв. м. и разгъната застроена площ – 120,5 кв. м., представляващо самостоятелен обект от двуетажна жилищна сграда, попадаща в имот пл. № * в кв. 17 по плана на [населено място], ведно с припадащите му се общи части от сградата и прохода под нея“.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Считат за неправилен извода на съда за неоснователност на предявения иск по чл. 109 ЗС, с оглед установения от събраните по делото доказателства статут на прохода, представляващ обща част в жилищната сграда, съгласно чл. 38 ЗС, от което следва принадлежността му на собствениците на съществуващите две жилища в сградата по силата на закона, а не въз основа на доказателства за установяване способ за възникване на съсобственост, напр. делба. Неправилен и необоснован е и изводът за неоснователност на иска им по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за липса на релевираната грешка в кадастъра, обосновавайки го с данните по представените документи за собственост на страните, опровергани от събраните доказателства относно построената в имота жилищна сграда с проход в нея, а не две отделни жилищни сгради. Касаторите искат отмяна на въззивното решение в отхвърлителната му част и вместо това се постанови друго решение, с което се уважат обективно съединените искове. Претендират и присъждане на направените разноски.
Ответниците по касационната жалба и по предявените искове – В. Н. И. и И. Н. И., чрез пълномощниците им адв. Т. и адв. Т., оспорват жалбата като неоснователна по изложените н съдебно заседание съображения с искане решението да се остави в сила в обжалваната част и им се присъдят направените съдебни разноски.
С постановеното по делото определение № 392 от 15.08.2019 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Изводът за очевидната му неправилност в обжалваната част е обоснован с направената от въззивния съд преценка на данните по делото и изводите му за липса на защитими права на собственост, които да обосноват търсената намеса от съда и осигуряване на искания достъп, обосновавайки ги с това, че в нотариалния акт на ищците от 1993 год. за покупко-продажба не е установено същите да са придобили права върху спорния проход, който не е отразен като самостоятелен обект на право на собственост, нито са доказали начина, по който са установили съсобственост върху него. Горното, заедно с данните, че проходът попада в имота на ответниците по кадастралната карта, както и е описан само в техния нотариален акт за собственост, поставя и въпроса дали и как ищците следва да доказват правото си на собственост с оглед предмета на доказване по иска по чл. 109 ЗС в контекста на твърденията за действия на ответниците, с които им пречат пълноценно да ползват този проход и за достъп до собственото им жилище, при условие, че същият има характеристиката на обща част в една главна вещ. Прието е за безспорно във въззивното решение, въз основа на събраните доказателства, че проходът има характеристиките на обща част съгласно чл. 38 ЗС, функционално предназначена да обслужва цялата сграда, с обособени в нея два самостоятелни обекта, собственост на всяка от страните.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Установено е по делото, а и не е спорно, че страните са собственици на самостоятелни имоти – описаните в нотариалните им актове № № 467/93 год. и 82/96 год. парцели по регулационния план на [населено място] от 1991 год. ** и **, двата в кв. 17, с построените в тях и описани жилищни сгради на два етажа, с посочена застроена площ за всяка от тях. Парцелите са образувани от един общ имот по предходен план от 1923 год., по който също са били отредени два парцела, по различен начин ситуирани /единият- застроеният със съществуващите тогава сгради – с лице към главната улица, другият –незастроен, с лице към второстепенната улица/. В този първи регулационен план спорните двуетажни жилищни сгради не са нанесени, поради това, че са построени по-късно, през 30-те години, според свидетелските показания. Налице са данни по делото относно отредените по сега действащия регулационен план от 1991 год. парцели, които са с друга конфигурация и нанесени в кадастралния план двуетажни жилищни сгради с проход, разположени на уличната регулация към главната улица. Съдът е изложил съображения, че видно от скицата, представената снимка и констатациите на експертите по приетото заключение на комплексната техническата експертиза, се касае за една сграда, с обособени в нея два самостоятелни обекта. Безспорно като терен проходът би следвало да представлява обща част по чл. 38 ЗС, такова е функционалното му предназначение и то съответства на начина на изграждане на къщата. Това фактическо положение според съда обаче е без значение, тъй като ищците не установяват възникването на съсобствеността върху тази обща част, а по регулационния план от 1991 год. проходът попада в парцела, собственост на ответниците, т. е. легитимацията за притежаване правото на собственост върху спорния проход е тяхна с оглед отчуждителното действие на плана.
Изводът е неправилен и необоснован. Въззивният съд е констатирал въз основа данните на комплексната техническа експертиза местоположението на регулационната линия между двата парцела, попадането на спорния проход в рамките на парцела на ответниците, но неправилно е направил извод, че от това следва легитимацията на ответниците за собственици на прохода, който както се установява от експертите, представлява обща част на построената една жилищна сграда, в която са изградени и съществуват и сега две симетрично разположени жилища, собственост на всяка от страните. На първия етаж на сградата е ситуиран този проход /с друго/и помещение/я/ с предназначение да осигурява достъп от главната улица до дворното място, което е било едно към момента на построяване на сградата /един от двата парцела по плана от 1923 год. – застроеният/. Това му предназначение /за достъп до дворното място/ е достатъчно да изключи основателността на довода на ответниците за направено преустройство в жилището на другата страна по отношение достъпа до него от прохода, тъй като последното не може да обоснове извод за друг статут на този проход, с оглед ситуирането му между двете обособени жилища в сградата и установеното в годините от построяване на сградата до преди възникване на спора между страните негово ползване като такъв достъп от главната улица до дворните места на страните /при действието на регулационния план от 1991 год./. Видно е от скицата по делото, че обособяването на парцелите по този регулационния план е отчело фактическото състояние на ползването както на дворното място, така и на сградата, поради което и то не е без значение за спора. От представените документи за собственост на страните се установява, че обособяването на двата отделни дяла на наследодателите на страните /двама братя/ е основано на упражнявано давностно владение, по който придобивен способ страните не спорят.
При горните данни за наличие на една сграда, с обща конструкция, общ покрив и проход, разположен в средата на първия етаж, при две симетрично разположени жилища, без калканна стена между тях, спорният проход има предназначението да се ползва общо от двете жилища, за осигуряване на достъп от главната улица до дворното място. Поради това му предназначение за общо ползване той представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Собствеността върху общите части в етажната собственост се придобива по право, поради което и при две отделни жилища в построената двуетажна жилищна сграда, съгласно експертизата и устните обяснения на вещите лица в съдебно заседание, съсобствеността върху прохода на собствениците на тези жилища, за което също няма спор, е при равни права.
Без значение за горния извод за наличие на съсобственост между страните върху прохода е обстоятелството, че по регулационния план този проход попада в парцела на ответниците, тъй като прокарването на регулационната линия на едно или друго място е обусловено от спазване на съответните технически правила и норми /в случая за да се осигури лице на единия парцел, каквото впрочем не се е изисквало с оглед функционалния тип на [населено място] /*, съгласно данните в заключението на експертизата/. В случая не са касае за отчуждително действие на дворищно-регулационния план, одобрен по ЗТСУ /отм./, тъй като такива предпоставки липсват, а за грешно местоположение на регулационната линия.
Установено е по делото от събраните доказателства, че ответниците пречат на ищците да осъществяват достъпа до дворното им място, а и до жилището им, чрез поставяне на прегради в дъното на прохода, чрез изграждане на тухлена стена, поставяне на шкаф, паркиране на автомобил, заключване на външната врата на същия проход. Поради това и предявения срещу тях иск по чл. 109 ЗС е основателен и следва да се уважи след отмяна на въззивното решение в тази му част.
Въззивното решение е неправилно и в частта по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, поради което следва да се отмени и тъй като също не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия след отмяната му следва да се уважи и този иск. Установи се по делото от приетото заключение на техническата експертиза, че в кадастралния план на [населено място] неправилно са отразени две отделни жилищни сгради в парцелите на страните по делото, вместо една двуетажна жилищна сграда с две отделни жилища в нея. Това е обусловило и неправилното отразяване на прохода в изработения регулационен план, като принадлежащ към едната от двете жилищни сгради, вместо като обща част в жилищната сграда. Поради това е налице несъответствие в отразяването на обема на правото на собственост в плана, което следва да се отстрани.
Неправилното отразяване в кадастралния план обаче не е основание да се иска отмяна или изменение на издадения констативен акт на ответниците, тъй като правото им на собственост върху самостоятелен обект, обособена част от жилищната сграда, удостоверено в представения нотариален акт, не е предмет на спор между страните. Поради това и искането на ищците, основано на чл. 537, ал. 2 ГПК не следва да се уважава, още повече, че и те се легитимират за собственици на такъв обект в сградата при неправилно описание на същия, обосновано с допуснатата грешка в плана, предмет на разглеждания в настоящето производство иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Затова и въззивното решение в тази му обжалвана част следва да се потвърди.
С оглед този изход на делото на касаторите следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част по два от предявените искове, равняващи се на сумата 1 320 лв. – за въззивната и касационната инстанция, а на ответниците – 433 лв. съразмерно с отхвърлената част от жалбата, при неоснователност на направеното възражение от другата страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв. Въззивното решение следва да се отмени и в частта му за разноските, като вместо това с настоящето се присъдят на касаторите разноски по компенсация в размер на сумата 887 лв.
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 224 от 29.10.2018 год. по гр. д. № 314/2018 год. на Ловешкия окръжен съд в частите му, с които са отхвърлени исковете по чл. 109 ЗС и чл. 54, ал. 2 ЗКИР и в частта за присъдените разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Н. И., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх. 3, ет. 1 и И. Н. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да осигурят достъп на В. И. В. и С. Д. В., двамата от [населено място], обл. Л., [улица] през намиращия се проход под двуетажната жилищна сграда, построена в имот *, кв. 17 по плана на [населено място], до жилището им в същата сграда и до дворното им място, представляващо УПИ **, като премахнат поставените в прохода прегради /изградена тухлена стена, дървен шкаф, автомобил/ и отключат външната врата на прохода.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Н. И., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх. 3, ет. 1 и И. Н. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], че в кадастралния план на [населено място], въз основа на който е изработен регулационния план от 1991 год., е допусната грешка, като построената двуетажна жилищна сграда с два самостоятелни обекта /жилища/ е отразена невярно като две самостоятелни двуетажни жилищни сгради с проход, нанесен изцяло в очертанията на УПИ ** в кв. 17 по плана на [населено място].
ОСТАВЯ В СИЛА горното решение в останалата му обжалвана част.
Осъжда В. Н. И., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх. 3, ет. 1 и И. Н. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплатят общо на В. И. В. и С. Д. В., двамата от [населено място], обл. Л., [улица] направените разноски по компенсация в размер на сумата 887 лв. /осемстотин осемдесет и седем лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.