О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. София, 30.03.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1054/2018 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ф. Ш. Х., [населено място], [община], област Б., представлявана от адвокат Н. Г., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, оф. 225 Б, против определение № 30 от 22.01.2018 год. по гр. д. № 4184/2016 год. на ВКС, IІІ г.о, с което е допълнено по реда на чл. 248 ГПК постановеното от ВКС, ІІІ г.о. определение № 314 от 02.10.2017 год. по същото дело в частта за разноските, като Ф. Ш. Х. е осъдена да заплати на Ш. С. К. деловодни разноски за производството по чл. 307, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК в размер на 600 лева.
Жалбоподателката поддържа оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното определение, с искане за неговата отмяна. Твърди, че договорът за правна защита и съдействие от 18.07.2016 год. се отнася за друго възложено пълномощие и е антидатиран. Пълномощникът на Ш. К. не е взел участие в производството по гр. д. № 4184/2016 год. и присъденото възнаграждение не съответства на извършената адвокатска услуга. Съдът не е съобразил присъдения размер с възнагражденията, предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е налице прекомерност на присъденото възнаграждение.
Ответникът по частната жалба Ш. С. К., [населено място], [община], представляван от адвокат А. К. – М. възразява срещу частната жалба в писмен отговор, представен в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски, съобразно списък. Ответниците по частната жалба – А. Ш. П., [населено място], Ф. С. П., С. Б. Д., Ш. И. П., тримата от [населено място], [община], област Б., не взимат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС, ІІІ г.о. е приел, че молбата на Ш. С. К. за допълване по реда на чл. 248 ГПК на постановеното в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК определение е процесуално допустима и редовна като подадена в срок. Посочил е, че отменителното производство е образувано по молба на Ф. Ш. Х. за отмяна на влязлото в сила решение № 2680 от 16.05.2016 год. по в. гр. д. № 32/2016 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което са потвърдени решение № 1156 от 27.04.2015 год. и поправящото го по реда на чл. 247 ГПК решение № 3388 от 03.12.2015 год., постановени по гр.д. № 708/2014 год. по описа на Районен съд – Гоце Делчев. Ш. С. К., чрез адвокат А. К. – М., е подал отговор вх. № 6212 от 20.09.2016 год. на молбата за отмяна, с който е заявено искане за присъждане на разноски. Към него е приложен списък по чл. 80 ГПК, в който е посочена сумата 600 лева адвокатски хонорар. Приложен е и договор за правна защита и съдействие от 18.07.2016 год. с уговорен хонорар 600 лева за процесуално представителство в производството по отмяна на влязлото в сила решение с отбелязване за извършено плащане в брой. С определение № 314 от 02.10.2017 год. съставът на ВКС, ІІІ г. о., е оставил без разглеждане молбата за отмяна на Ф. Ш. Х., като е пропуснал да се произнесе по искането на Ш. С. К. за присъждане на разноски. С оглед на това и предвид изхода на производството, съставът на ВКС, ІІІ г.о. е приел, че в полза на ответника по молбата се следват сторените и надлежно удостоверени разноски в размер 600 лева.
Изводът се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г.о., поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Съгласно т. 1 и т. 2 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 год. по тълк. д. № 6/2012 год., ОСГТК, ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна защита и съдействие следва да е вписан начинът на плащане – ако то е в брой, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Страната следва да представи и списък на разноски по чл. 80 ГПК, което е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението /определението/ в частта му за разноските. В настоящия случай при постановявяне на обжалваното определение съставът на ВКС се е ръководил от представените по делото доказателства за извършени от Ш. К. разходи в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение. Правилно е определил дължимите от молителя Ф. Ш. Х. деловодни разноски, съобразно представения от ответника по молбата за отмяна списък по чл. 80 ГПК и договора за правна защита и съдействие от 18.07.2016 год., с отбелязано плащане в брой. В договора за правна защита и съдействие изрично е записано, че се отнася за процесуално представителство по гр. д. № 708/2014 год. на Районен съд – Гоце Делчев и в. гр. д. № 32/2016 год. на Окръжен съд – Благоевград за отмяна на влезлите в сила решения, поради което не може да се приеме твърдението на жалбоподателката, че същият е за друго пълномощие. Договорът не е и антидатиран, тъй като е с дата 18.07.2016 год., а отговорът на молбата за отмяна – с дата 19.07.2016 год. /подадена в 7- дневния срок от получаване на препис от молбата за отмяна/, т.е. към момента на подаване на отговора адвокат А. К. – М. е имала надлежно учредена представителна власт в производството по отмяна. Относно възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение следва да се отбележи, че с молба вх. № 13195/07.12.2017 год. Ш. К. е поискал изменение на постановеното в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК определение в частта за разноските. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да се заяви от страната след като е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях. В случая препис от молбата за изменение на определението в частта за разноските е връчен на жалбоподателката на 11.01.2018 год., която е подала отговор с вх. № 375/15.01.2018 год. Тя е имала възможност да се запознае с претендираните разноски, и въпреки това не е направила възражение за прекомерност, с оглед на което възможността за предявяването му в настоящето производство е преклудирана. Обжалваното определение е законосъобразно, при постановяването му в производството по чл. 248 ГПК са спазени изискванията, предвидени в чл. 80 и чл. 81 във връзка с чл. 78, ал. 4 ГПК, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на настоящето производството и направеното в отговора на частната жалба искане, на ответника по частната жалба Ш. К. следва да се присъдят направените в него разноски в размер на 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
По тези съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 30 от 22.01.2018 год. по гр. д. № 4184/2016 год. на ВКС, IІІ г. о, с което е допълнено по реда на чл. 248 ГПК постановеното от ВКС, ІІІ г. о. определение № 314 от 02.10.2017 год. по същото дело в частта за разноските, като Ф. Ш. Х., [населено място], [община], област Б., ЕГН [ЕГН] е осъдена да заплати на Ш. С. К., [населено място], [община], ЕГН [ЕГН] деловодни разноски за производството по чл. 307, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК в размер на 600 лева.
Осъжда Ф. Ш. Х., [населено място], [община], област Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на Ш. С. К., [населено място], [община], ЕГН [ЕГН] разноски за настоящето производство в размер на 200 лева /двеста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: