О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр. София, 24.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. д. № 1872 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 131502 от 07.11.2014 г. на Я. Д. К., чрез адвокат М. Ц. и по касационна жалба вх.№ 153971 от 22.12.2014 г. на И. И. З., чрез адвокат Л. Н. против решение № 16959 от 19.09.2014 г. по в.гр.д.№ 727/2008 г. по описа на Софийски градски съд, II A въззивен състав.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от легитимирани лица, отговарят на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и са придружени от изложение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Ответниците по касация Н. А. и С. А., чрез адвокат А. Ч., са подали писмени отговори по двете касационни жалби в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.196 и сл. ГПК (отм.), Софийски градски съд е отменил решение от 02.11.2007 г. по гр.д.№ 1039/2005 г. на Софийски районен съд, 52 състав, в частта, с която е допусната съдебна делба между Т. Д. З., Я. Д. К., Н. В. А. и С. А. А. по отношение на недвижим имот, представляващ УПИ X – 164, кв.17 по плана на [населено място], м.„Л.”, [улица], с площ от 405 кв.м., при квоти: 4/8 ид.части за Н. и С. А. в режим на СИО; 2/8 ид.части за Н. В. А. и по 1/8 ид.част за Т. Д. З. и за Я. Д. К., като вместо това е отхвърлил предявеният от И. И. З., конституирана в хода на производството на мястото на починалата Т. Д. К., срещу Я. Д. К., Н. В. А. и С. А. А. иск с правно основание чл.34 ЗС за допускане до делба на описания недвижим имот.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение № 501/11 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 1912/2010 г. на ВКС, IV г.о., с което е отхвърлен предявеният от Т. Д. З. (К.) срещу Н. В. А. и Я. Д. К. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие на договор за съдебна спогодба от 19.04.1977 г., сключена по гр.д.№ 7600/1976 г., с която е извършена делба на процесния имот, следва да бъде зачетено в смисъл, че всички доводи относно нищожността на договора за съдебна спогодба, поради липса на съгласие са преклудирани. Въззивният съд е приел още, че не следва да разглежда доводите за нищожност на съдебната спогодба от 19.04.1977 г. поради нарушение на чл.38 ЗЗД по причини, че това са нови доводи за нищожност, въведени с молба от 25.01.2013 г. и те не са станали част от предмета на делото, тъй като такова уточнение не е допуснато, както и същите се обхващат от преклудиращото действие на силата на присъдено нещо по спора с правно основание чл.26 ЗЗД.
В представеното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът Я. Д. К. обосновава искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с довод, че по въпроса „Дали при отхвърляне на иск за собственост, приет за разглеждане на основание чл.22 ГПК (отм.) по отношение на конкретна сделка, решението има сила по отношение други релевирани основания за нищожността й, ако те не фигурират в диспозитива му?” въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В изложението на касационните основания към жалбата на И. И. З. искането за допускане на касационно обжалване се обосновава с въпросите (уточнени и обобщени от касационния съд в съответствие с правомощията му, разяснени с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) относно предпоставките при които е налице сила на пресъдено нещо по чл.221 ГПК (отм.) и относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция, като се поддържа, че по същите въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Доколкото в случая е оспорена съдебна спогодба с процесуален представител, разпоредбата на чл.38, ал.1, пр.2 ЗЗД, намира ли приложение, съпоставена с изискванията на чл.34, респ.чл.22 от Закона за адвокатурата (отм.)” , т.е. дадено по някакъв начин съгласие за сключване на спогодба включва ли и съгласие и валидира ли такава, сключена с лице, което е представлявано от същия адвокат или подлежи на изследване и наличието или отсъствието на противоречие с интересите и на другия представляван”.
Налице е основанието за допускане на касационното обжалване по първия от поставените от касатора И. И. З. правни въпроси, с който смислово идентичен е и поставеният от касатора Я. Д. К. въпрос. Разрешението по тях е в противоречие с цитираната и представена задължителна съдебна практика – т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№1/2000 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 143 от 07.12.2010 г. по т.д.№ 1100/2009 г. на ВКС, І т.о., Решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр.д.№ 584/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. Основание за приложението на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е налице и във връзка с втория от поставените от касатора И. И. З. правни въпроси, разрешението по който е в противоречие с т.15 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№1/2000 г. на ВКС, ОСГК.
Не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по последния от поставените от касатора И. И. З. правни въпроси, тъй като същият няма изискваното съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК обуславящо значение за изхода на спора. Същият предпоставя въззивният съд да е разгледал по същество и да е приел за неоснователно въведеното с исковата молба възражение за нищожност на съдебната спогодба от 19.04.1977 г., основано на твърдение за нарушение на чл.38 ЗЗД, а това в случая не е налице. Ето защо касационното обжалване не следва да се допуска в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 50 лв.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 16959 от 19.09.2014 г. по в.гр.д.№ 727/2008 г. по описа на Софийски градски съд, II A въззивен състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………… 2015 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите Я. Д. К., чрез адвокат М. Ц. и И. И. З., чрез адвокат Л. Н. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: