О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 03.02.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3634 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 15.01.2016 год. по гр. д. № 11930/2014 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 8.08.2012 год., постановено по гр. д. № 28130/2006 год. на Софийския районен съд, 74 състав в частта, с която е допусната съдебна делба между Л. В. С., Е. Б. Т.-З., П. А. Б. Т., Б. И. К., М. Н. И., М. Е. И., Д. Е. И. и Л. В. А. по отношение на недвижим имот – дворно място в [населено място],ж. к. „К.”, УПИ Х-769 в кв. 70 по плана на [населено място], кв. К., [улица], с площ 534 кв. м., при описаните съседи, при посочените в него квоти на съделителите и вместо това е постановил друго, с което е допусната съдебната делба на недвижим имот, представляващ УПИ Х-769 в кв. 70 по плана на [населено място], м. „К.”, с площ 534 кв. м., при посочените съседи по скица, а съгласно влезлите в сила кадастрална карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-69 от 14.12.2010 год. на изпълнителния директор на АГКК представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1894.769, с площ 516 кв. м., с адрес на поземления имот [населено място], район „В.”, кв.К., [улица], при посочени съседи, между съделителите и при квоти, както следва: Л. В. С. с дял 18/108 ид. ч., Л. В. А. с дял 42/108 ид. ч., Е. Б. Т., по мъж З. с дял 21/108 ид. ч., П. А. Б. Т. с дял 21/108 ид. ч., Б. И. К. с дял 3/108 ид. ч., М. Н. И. с дял 1/108 ид. ч., М. Е. И. с дял 1/108 ид. ч. и Д. Е. И. с дял 1/108 ид. ч.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Д. Е. И. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Н. И.. Поддържа оплаквания за неговата неправилност с доводи за допусната очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в решението на районния съд, подлежаща на поправка от същия съд. Поради това счита, че въззивният съд неправилно е отменил първоинстанционното решение с постановяване на друго по същество на спора, обезсилвайки допълнителното решение за поправката на ОФГ.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е посочил основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Формулирани са като правни въпроси с твърдение да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следните такива: 1. Има ли право въззивният съд да обезсили решението за поправка на ОФГ, когато такава в действителност е налице?; 2. Когато при определяне частите на съделителите числителят е по-голям от знаменателя при общия им сбор, налице ли е формирана воля на съда или е налице очевидна фактическа грешка?; 3. Има ли значение описанието на имота и дадената от съда характеристика; ако той е имот, може ли съдът да го опише като УПИ и на практика да измени неговия статут?
Други съображения за обосноваване наличието на поддържано основание за допускане на касация не са изложени.
Съделителката Л. В. А., чрез особения й представител адв. Е.. Г., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Същото становище се поддържа и от съделителката Е. З. в представения от особения й представител адв. М. З. писмен отговор, а останалите съделители не са взели становище в срока по чл. 287 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да допусне делбата между съделителите при посочените квоти, въззивният съд приел, че същите са съсобственици на спорния имот в [населено място] по наследство от Е. Ф., починала през 1974 год., и от починалия през 1978 год. неин син П. Х. Т.. Въз основа направения анализ на събраните доказателства съдът заключил, че Е. Ф. е придобила по наследство от съпруга си Ф. Ф. 1/3 ид. ч. от придобития от него при делба от 1944 год. парцел XІІ в кв. 70 по стар регулационен план на [населено място], впоследствие отчуждена по ЗОЕГПНС и предмет на делба през 1970 год. между държавата и другите наследници на Ф. Ф.. Делбата е извършена в производството по гр. д. № 3371/1970 год. на Софийски народен съд, като в дял на държавата е поставена реална част от 499 кв. м., а в общ дял на останалите наследници реална част от имота с площ 936 кв. м., при посочените съседи, като с влизане в сила на ЗВСВОНИ собствеността върху отчуждената от Е. Ф. част от имота е възстановена на наследниците й. Въз основа на данните от представена комбинирана скица е видно, че възстановеният имот попада върху поставения в дял на държавата при делбата от 1970 год. и представлява УПИ Х-769 от кв. 70 по регулационния план от 1999 год., а по кадастралната карта от 2010 год. имот с идентификатор 68134.1894.769 с площ 516 кв. м. По отношения дяловете на съделителите съдът е съобразил наследственото правоприемство от наследодателката Е. Ф., и това от сина й П. Т., наследен от съпруга /ищцата по делото/, сестра и низходящи на негови брат и сестра, при приложението на чл. 9, ал. 2, изр. 1, чл. 10, ал. 2 и чл. 91а ЗН.
Поради това и отчитайки съсобствения характер на имота съдът допуснал съдебна делба, при определените от него квоти на съделителите, отменяйки основното първоинстанционно решение, като по отношение решението на първоинстанционния съд за поправка на ОФГ в първото приел същото за недопустимо и го обезсилил.
При липсата на релевирано основание по чл. 280, ал. 1 ГПК касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато. Дори и да се приеме, че се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед релевиране на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, изводът е същият, поради следното:
Доводите на касатора относно наличието на ОФГ в основното първоинстанционно решение представляват оплакване срещу въззивното решение, с което е обезсилено допълнителното такова, постановено от първоинстанционния съд. Същите не могат да обосноват наличието на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като поставеният такъв въпрос № 1 в изложението не е обусловил извода на въззивния съд за наличие на съсобственост в определените квоти, тъй като той би бил същият и при приемане на допълнителното решение за валидно. Отделно от това, формулировката му в изложението предпоставя приемане наличието на очевидна фактическа грешка, а въззивният съд е приел обратното, че такава не е налице. Същите съображения са относими и към въпрос № 2, който също не е обуславящ извода във въззивното решение за наличието на съсобственост при посочените дялове.
Неотносим към решаващия извод във въззивното решение е и последният въпрос относно значението на описанието на имота като УПИ, което съдът е обосновал с представените по делото доказателства относно действащия регулационен план и наличието на кадастрална карта от 2010 год. с посочването на делбения имот и по регулационния план, и по кадастралната карта с неговия идентификатор.
Следователно, поставените въпроси не са релевантни за решаващия извод на въззивният съд, който е изложил подробни и аргументирани съображения относно правата на страните в съсобствеността, и с оглед несъвпадане на неговите изводи с направените такива в решението на първоинстанционния съд, е отменил същото и постановил друго по същество на спора за делба. Изводът му относно квотите на страните не е обусловен от така формулираните от касатора въпроси, поради което и не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване – правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото като обуславящ изводите на съда. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, поради липса на изложени в този смисъл съображения.
Поради това и касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Разноски не се присъждат на Л. А., тъй като не са представени доказателства такива да са направени в настоящето производство.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 434 от 15.01.2016 год. по гр. д. № 11930/2014 год. на Софийски градски съд по касационната жалба на Д. Е. И. от [населено място], чрез адв. Н. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: