О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр. София, 17.04.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 644 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 460 от 31.10.2014 год. по гр. д. № 126/2014 год. Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 3.12.2013 год. по гр. д. № 801/2010 год. на Свиленградския районен съд, с което са осъдени ответниците А. Т. Б., В. Я. Г. и М. Я. Т. да предадат на основание чл. 108 ЗС на ищците Г. К. Ж. и О. А. Ж. владението върху площ от 0.896 кв. м. от терена на УПИ V-1079 в кв. 31 по плана на [населено място], целият с площ от 459 кв. м., при описаните граници, която площ от 0.896 кв. м. е обозначена като защрихован триъгълник с № 1, заключена между б. б. А, В и Д на скицата, приложение № 2 към заключението на техническата експертиза от 11.03.2013 год. /л. 408 от първоинстанционното производство/, представляваща неразделна част от решението, както и същите са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху собствения им имот УПИ V-1079 в кв. 31 по плана на [населено място], като премахнат за своя сметка изградената в него част от масивна ограда, означена с отсечката АВ на същата скица към заключението на техническата експертиза.
Въззивното решение се обжалва в срок с касационна жалба от ответниците В. Я. Г. и М. Я. Т., чрез пълномощника им адв. Т. Б., с оплаквания за неговата неправилност по изложените съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това предявените искове бъдат отхвърлени.
В приложеното изложение към жалбата се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа се произнасянето на въззивния съд по поставените въпроси за приложимостта на разпоредбата за допустимата грешка по чл. 18 от Нардба № 3/2005 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри в спор за собственост, както и доколко са налице неоснователни действия при незаконен строеж, за да се приеме, че с тях се пречи другата страна да упражнява своето право на собственост е в противоречие с посочената и приложена съдебна практика.
Ответниците по касационната жалба Г. К. Ж. и О. А. Ж., чрез пълномощника им адв. Т. К., в представения писмен отговор поддържат становище за недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, респ. оспорват наличието на поддържаните основания за допускане на касацията, респ. поддържат неоснователност на касационната жалба. Претендират заплащане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационната жалба, намира следното:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в сила от 21.12.2010 год., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., какъвто е и настоящият казус. Цената на предявения иск за собственост на спорния имот се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК от данъчната му оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. В случая е представено удостоверение № 135/28.01.2011 год. на община – [населено място] за данъчната оценка на УПИ V-1079 в кв. 31 по плана на града, включваща оценките на самостоятелните обекти в построените в него сгради и земята. С оглед предмета на спора за собствеността на 0.896 кв. м. от терена на този имот, съгласно допуснатото изменение на иска, както и посочената в това удостоверение цена на целия терен в размер на 4 889.60 лв., следва извода за цената на иска по чл. 108 ЗС под минималния размер за достъп до касационно обжалване. Спор по този въпрос не е повдиган по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК, поради което и с оглед размера на цената на иска за собственост е налице недопустимост на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, вкл. и в частта по обусловения иск по чл. 109 ЗС. Подадената жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство се прекрати, без съдът да се произнася по релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на настоящето производство касаторите следва да заплатят на ответниците по касация направените разноски в размер на 500 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Я. Г. от [населено място] и М. Я. Т. от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез пълномощника им адв. Т. Б., против въззивното решение № 460 от 31.10.2014 год. по гр. д. № 126/2014 год. на Хасковския окръжен съд и ВРЪЩА същата на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 644/2015 год. на ВКС, ІІ г. о.
Осъжда В. Я. Г. от [населено място], [улица] М. Я. Т. от [населено място],[жк], І част, бл. 26 В, вх. „А”, ет. 6 да заплатят общо на Г. К. Ж. и О. А. Ж., двамата от [населено място], [улица] направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: