О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 71
София, 24.02.2017 г.
Върховен касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладвано от съдията БАЛЕВСКА
Гр.д. Nо 3829/2016 год. , образувано по описа на ВКС-II г.о.
и за да се произнесе взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 5160/15.07.2016 год. от Р. И. Д. от [населено място] чрез адв.И. Н.- САК срещу въззивно Решение от 06.06.2016 год. по гр. възз. д. Nо 97/2016 год. на Софийския ОС.
С посоченото решение , Софийският окръжен съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК , е потвърдил решение на районния съд, в частта, с което по отношение на Р. И. Д. е прието за установено по иска на Х. Д. Д. и Ц. П. Д., че същите имат запазено право на ползване по силата на договор за дарение, сключен по НА 112/97 година на следния недвижим имот- самостоятелен обект /жилище/ в сграда с идентификатор 05815.304. 56.3.13 с площ от 56.68 кв.м.и прилежащи площи: мазе 13 с площ 3.29 кв.м. и 2.689% идеални части от общите части на сградата, разположен в ПИ с идентификатор 05815.304.56 [населено място].
За да уважи иска в установителната му част , въззивният съд е приел, че запазеното по силата на дарение по НА 112/97 година вещно право на ползване на Х. Д. Д. и Ц. П. Д. не е погасено по давност , в резултат на неупражняването му за период по дълъг от 5 години.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила за преценка на доказателствата по делото и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се мотивира с довод, че въпросите / формулирани от съда като такива/ за значението на факти като постоянно живеене в друго населено място за период по-дълъг от 10 години, инцидентни посещения в имота със запазено право на ползване само с оглед на конкретно възникнала нужда / медицински изследвания / без намерение за постоянно пребиваване в имота или посещения само за подпомагане в ремонтни дейности, без заплащане на дължимите за имота данъци в контекста на извод за неупражняване правото на ползване по см. на чл. 56 ЗС, произнесен в противоречие с задължителна съдебна практика – Решение No 14 от 20.03.2015 година по гр.д. No 5426/2014 год. на ВКС- II г.о., Решение No 19 от 10.02.2000 година по гр.д. No 1082/1999 год. на ВКС- IV г.о.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация чрез адв. Д.М. – САК с който се поддържа , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване, тъй като изложението не съдържа точно и конкретно формулирани правни въпроси, а само банкетно твърдение за противоречие със задължителната съдебна практика, каквото дори не може да бъде констатирано с представената задължителна практика.Оспорва се и по същество на релевираните доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Претендират се разноски.
Състав на ВКС- второ отделение , като съобрази изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал.1 т.1-2 ГПК и прецени основанията на чл. 280 ал.1 ГПК, намира;
Касационната жалба подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем съдебен акт , с които е разрешен вещен гражданско – правен спор и е процесуално допустима.
Настоящият състав като прецени доводите на касатора и защитата му, намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.1ГПК.
В рамките на установените правомощия при селекцията за допускане на касационно обжалване , на базата на наведени , без оформянето като въпроси доводи в изложението на касатора, настоящият състав е извел въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , който касае съдържанието на законовото понятие „упражняване правото на ползване“ по см. на чл. 56 ЗС от гл.т. на посочени конкретни факти, които да изключват от самото упражняване и логически да водят до извод за неупражняване на правото. Тази различна гл.т. да се установи дали определени факти сочат на упражняване , а други на неупражняване на правото на ползване , не могат да обосноват противоречие с цитираното – Решение No 14 от 20.03.2015 година по гр.д. No 5426/2014 год. на ВКС- II г.о., с което са дадени разяснения , че всяка една форма на фактическо или правно ползване на недвижимия имот , дават основание да се приеме , че правото е упражнено. Навеждането на конкретни факти , които да изключват упражняване на правото, не могат да доведат до безусловен извод , че същото не се упражнява, тъй като преценката е комплексна и само един позитивен факт на ползване е достатъчен да е приеме , че правото се упражнява. След като в конкретния случай изводите на съда , че правото не е погасено поради неупражняването му се извеждат от преценката на факти, установени по надлежния ред в рамките на процеса, то не може да се търси противоречие с изразена теза по друго дело.
По искането за разноски на ответника по касация- На основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК и изводите за недопускане на касационното обжалване , искането за присъждане на разноски за касационната инстанция се явява основателно, а предвид на представения / л.30/ Договор за правна защита и съдействие серия А 663170 от 01.09.2016 година и доказан за сумата от 500 лв. / петстотин лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 5160/15.07.2016 год. от Р. И. Д. от [населено място] чрез адв.И. Н.- САК срещу въззивно Решение от 06.06.2016 год. по гр. възз. д. Nо 97/2016 год. на Софийския ОС.
ОСЪЖДА Р. И. Д. от [населено място] ЕГН [ЕГН] да заплати на Х. Д. Д. от [населено място] , община [населено място] ЕГН [ЕГН] и Ц. П. Д. от [населено място], [община] ЕГН [ЕГН] сумата 500 лв. / петстотин лева/ разноски за защита пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: