O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 04.02.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 177/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 7792/26.11.2015 год. на Ц. Х. Ц. от [населено място] подадена чрез адв. М. Ц. САК срещу въззивно Решение No 255 от 05.10.2015 година по гр. възз. д. Nо 364/2015 год. на ОС-Ловеч , с което заявеният от него ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за собственост на ПИ с идентификатор 55587.101.20 по КККР на [населено място] е уважен само до размер на 800/1679 идеални части , като за разликата до заявения пълен обем на собствеността искът е отхвърлен , както и в частта досежно отхвърления иск по чл. 537 ал.2 ГПК за пълна отмяна на НА 176/2009 година.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК е потвърдил изцяло решението на първата инстанция , с което по заявеният от Ц. Х. Ц. срещу П. И. Ц. иск за собственост на дворно място с площ от 1679 кв.м. , съставляващо ПИ с идентификатор 55587.101.20 по КККР на [населено място] е уважен само до размер на 800/1679 идеални части , като за разликата до заявения пълен обем на собствеността искът е отхвърлен , както и е отхвърления иск по чл. 537 ал.2 ГПК за пълна отмяна на НА 176/ 2009 година.
За да уважи иска само до обем на 800/1679 кв.м. съдът е приел, че по силата на наследяването по завещание и закон , ищецът се легитимира за собственик само на част от дворното място от 800 кв.м., толкова колко са притежавали наследодателите му , като е зачетен принципа , че никой не може да придобие права в повече от тези на праводателя си, в случая наследодателите М. М. Ц. и Е. Ц..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е процесуално недопустимо респ. неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод за процесуална недопустимост на въззивното решение по въпроса: ако правото на собственост е придобито на основание придобивна давност само от някой от наследодателите на страните в процеса-конкретно на ищеца, допустимо ли е съдът да приеме , че е налице съсобственост с лицето- ответник, чиито праводател е изгубил правото си на собственост и не установява друг придобивен способ, нито твърди че е налице съсобственост.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: ако в различни периоди от време съседите на имота и неговото ситуиране съвпадат, може ли да се приеме, че границите и площта на заключения между тях имот , са останали непроменени ? с довод , че тези въпроси са разрешение от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика- решения по чл. 290 ГПК на ВКС и определения.
Искането по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по въпроса: ползва ли се с материална-доказателствена сила констатацията на нотариуса , обективирана в констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот досежно площта и как в исковото производство по спор за собственост съдът следва да тълкува тази констатация ако има други доказателства , установяващи разминаване на площта? , с довод , че е произнесен в противоречие с ТР 11/2013 година на ОСГК на ВКС и Р 234 от 23.02.2006 година по гр.д. 2784/2004 г. на ВКС-IVг.о.
По изведения процесуален въпрос- може ли съдът да зачете заключението на вещо лице без да изложи съображения и собствени мотив и длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като се произнесе по всички наведени по въззивната жалба доводи и основания, касаторът поддържа , че е налице основание за допускане на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК като произнесен в противоречие с посочената задължителна съдебна практика – цитираните решения по чл. 290 ГПК.
Защитата на касатора поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : дали декларирането на имота в общинските данъчни регистри е обуславящо за установяване на обема на правото на собственост, произнесен от въззивният съд в противоречие с установената практика по цитираните решение на а ВКС , произнесени по чл. 290 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор срещу касационната жалба от ответната страна.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за характера на производството – защита на вещно право на собственост, следва да се приеме, че касационната жалба е процесуално допустима.
При преценка на релевираните доводи настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато на някое от посочените основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Въпреки дадените задължителни разяснения с ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , защитата на касатора формулира правни въпроси, които не са обуславящи изхода на делото. Както многократно ВКС е изтъквал в определенията си по чл. 288 ГПК в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК следва да се формулира онзи правен въпрос, предопределил изхода на спора като правен проблем ,който не е съобразен със задължителна или незадължителна съдебна практика.
Поставеният въпрос от защитата на касатора за процесуалната недопустимост на съдебното решение , постановено в нарушение на диспозитивното начало в процеса и излязло извън предметната рамката на спора поради липсата на оспорване на собствеността на ищеца, не може да се приеме нито от гл.т. на данните по делото относно твъряното придобивно основание на което ищецът черпи защитаваното право на собственост на целия имот , нито отговаря на правната характеристика на спора. В рамките на производството по чл. 108 ЗС ищецът следва да докаже правоприемство на спорното правото на собственост в пълен обем, без значение е характера на оспорването на ответника, това негово задължение съществува дори и при признание на иска, което се цели с оглед на всички доказателства. След като основният правен довод ,да се уважи иска само в обем на 800/1679 идеални части е , че това е обема права на наследодателите на ищеца , то дали праводателите на ответника са загубили своето право в съсобствеността или не е ирелевантен и неотносим.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като въпроса ако в различни периоди от време съседите на имота и неговото ситуиране съвпадат, може ли да се приеме, че границите и площта на заключения между тях имот , са останали непроменени ? е въпрос свързан с анализа на конкретни факти по делото и не може да има принципен отговор. По всяко едно от посочените дела фактите са различни, поради което и различния/ от гл.т. на обжалваното въззивно решение / краен резултат , не може да означава противоречиво разрешаване по см. на закона.
Въпросът ползва ли се с материална-доказателствена сила констатацията на нотариуса, обективирана в констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот досежно площта и как в исковото производство по спор за собственост съдът следва да тълкува тази констатация ако има други доказателства , установяващи разминаване на площта? , е некоректно поставен именно с оглед на дадените разяснения по ТР 11/2013 година на ОСГК на ВКС, а втората част , свързана с преценката на доказателствата , събрани по конкретното дело, не може да получи отговор с определението по чл. 288 ГПК.
Въпросите 1./ може ли съдът да зачете заключението на вещо лице без да изложи съображения и собствени мотив и длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като се произнесе по всички наведени по въззивната жалба доводи и основания и 2./ дали декларирането на имота в общинските данъчни регистри е обуславящо за установяване на обема на правото на собственост, са неотносими към решаващите мотив на съда, въз основа на които е произнесено решението по иска по чл. 108 ЗС, а именно, че доколкото основанието за правоприемство е наследяване , то наследникът не може да има по голям обем права от наследодателя си, доколкото наследодателят се легитимира като собственик на дворно място от 800 кв.м., то не може / без доказателства за придобито право на собственост / да се ревандикира имот с двойно по-голяма площ.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 7792/26.11.2015 год. на Ц. Х. Ц. от [населено място] подадена чрез адв. М. Ц. САК срещу въззивно Решение No 255 от 05.10.2015 година по гр. възз. д. Nо 364/2015 год. на ОС-Ловеч , с което заявеният от него ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за собственост на ПИ с идентификатор 55587.101.20 по КККР на [населено място] е уважен само до размер на 800/1679 идеални части , като за разликата до заявения пълен обем на собствеността искът е отхвърлен , както и в частта досежно отхвърления иск по чл. 537 ал.2 ГПК за пълна отмяна на НА 176/2009 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :