O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София, 27.04.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1808 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 132335/10.11.2014 год. на Г. Г. К., заявена чрез процесуални представител адв. К. Б. –САК срещу въззивно Решение от 23.09.2014 година, постановено по гр. В.д. Nо 15732 / 2013 година на Софийския градски съд по допускане на делбата.
С обжалваното решение , Софийският градски съд в качеството на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение от 08.08.2013 година по гр.д. Nо 113/2009 година на Софийския РС по допускане съдебна делба между страните по делото, бивши съпрузи на апартамент в [населено място] , придобит по време на брака , при равни права. Заявените от страните искове по чл. 23 ал.1 и ал.2 СК са отхвърлени.
За да приеме , че е налице съсобственост , прекратена съпружеска имуществена общност , при равни права на бившите съпрузи, съдът е отхвърлил като неоснователно , заявените и от двете страни искания за признаване на частична и пълна трансформация на лични средства при закупуване на процесното жилище.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържат се доводи за незаконосъобразност , свързани с изводите на съда за липса на вложени лични средства, в контекста на чл. 23 ал.2 СК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , с доводи, че с обжалваното решение съдебна практика по приложение на закона- за предпоставките за признаване на основание чл. 23 ал.2 СК личен дял недвижим имот- съпружеска имуществена общност, придобит по време на брака на основание вложените лични, по дарение парични средства, получени от трето лице , когато имотът е закупен на името на двамата съпрузи и нотариалния акт за собственост е издаден на името на двамата съпрузи е произнесена от въззивния съд в смисъл, противоречащ на разрешението на ТР 5/2013 година, както и по въпроса : следва ли при постановяване на решението на въззивния съд да осъди всички доказателства , които са представени пред първата инстанция и посочените във въззивната жалба доводи въз основа на тях, произнесен в противоречие с цитирани решение по чл. 290 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация Е. Т. М. чрез адв.Л. Д.- САК, който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.От същата страна е подадена и насрещна касационна жалба , с доводи за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение .Въпросите , изведени като обусловили изхода на спора и произнесени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС по съдържание се припокриват с изведените въпроси , на които иска извършване на селекцията и допускане на касационно обжалване и от касаторката Г. К..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба и насрещната касационна жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба , както и насрещната касационна жалба са подадени в сроковете по чл. 283 ГПК и чл. 287 ал. 2 ГПК, и с оглед характера на производството – съдебна делба , в рамките на който процес са заявени обективно съединени искове по чл. 23 ал.1 и ал.2 СК , следва да се приеме , че касационната жалба , както и насрещната касационна жалба са процесуално допустими.
След преценка на наведените доводи по касационна жалба , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато. Изведените материално правен и процесуално правен въпрос не могат да бъдат квалифицирани като обусловили изхода на спора по обективно съединения в делбения процес иск на Г. К. по чл. 23 ал.2 СК. За да отхвърли иска съдът е приел като първо и основно съображението , ч е ‚ претенцията за влагане на лични средства в придобиване на процесния недвижим имот , по време на брака на страните, не е доказана“. Или в рамките на делото не е имало спор относно допустимостта на иска по чл. 23 ал.1 и/или 2 СК в хипотезата на закупен недвижим имот е закупен по време на брака от двамата съпрузи и възможността да се обори презумпцията за принос чрез иска за трансформация по чл. 23 ал.1 или 2 СК.Заявените искове по чл. 23 СК и на двамата съпрузи са разгледани, съдът има надлежно произнасяне с изричен диспозитив и по двата иска по чл. 23 СК, касаещ неоснователността им, а не недопустимостта им . В този аспект на преценка изведеният материално правен въпрос, който вече има разрешението си с дадените разяснения по т.3 на ТР 5/2013 година на ОСГТК на ВКС именно в насока на гарантирана възможност за успешно провеждане на иска по чл. 23 ал.1 и/или 2 СК и в тези ограничени хипотези, не може да се приеме , че е произнесен в противоречие с задължителна съдебна практика, и съответно не може да се приеме за селективен критерий по см. на закона.
Поставеният процесуално правен въпрос също не може да бъде възприет като основание за допускане на касационно обжалване , тъй като по естеството си същият представлява оплакване за допуснати процесуални нарушения при формиране на решението по съществото на спора , касаещи начина на пълна и всестранна преценка на доказателствата.По наличието на допуснати нарушения на процесуални правила , ВКС като контролно – отменителна инстанция може да се произнесе само ако е настъпил деволутивния ефект на касационната жалба.Ето защо и едно и също основания не може да бъде едновременно и основание за допускане на обжалването и основание за отмяна на обжалваното съдебно решение.
С оглед обвързаността и обусловеността на насрещната касационна жалба от изводите на ВКС относно наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване или липсата на такива , и на основание чл. 287 ал. 4 ГПК , в настоящия случай ВКС не дължи произнасяне по исканията по насрещната касационна жалба.
По искането на ответника по касация и касатор с насрещна касационна жалба Е. М.: Искането е основателно и следва да бъде уважено.Ответникът в производството има право на направените за защита разноски при постановен правен резултат в негова полза , в размера в който същите са доказани. От представения Договор за правна защита и съдействие 455902 от 21.01.2015 година / л. 19/ се установява , че ответника по касация Е. М. е заплатил сума от 300 лв. / триста лева/, искането за присъждане на разноските е направено своевременно , с отговора на касационната жалба и следва да бъде уважено изцяло.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 132335/10.11.2014 год. на Г. Г. К., заявена чрез процесуални представител адв. К. Б. –САК срещу въззивно Решение от 23.09.2014 година, постановено по гр. В.д. Nо 15732 / 2013 година на Софийския градски съд по допускане на делбата при равни права на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба вх. Nо 8378/24.01.2015 год. на Е. Т. М., заявена чрез адв.Л. Д.- САК срещу въззивно Решение от 23.09.2014 година, постановено по гр. В.д. Nо 15732 / 2013 година на Софийския градски съд по допускане на делбата. При равни права на страните.
Осъжда Г. Г. К. от [населено място], [улица] вх.А ап. 1 с ЕГН [ЕГН] да заплати на Е. Т. М. от [населено място] [улица] ап.2 с ЕГН [ЕГН] сумата 300 лв. / триста лева/ разноски за защита пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :