О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
гр. София, 13.03.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4441 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 4.07.2016 год. по гр. д. № 917/2016 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 7.03.2016 год. по гр. д. № 5839/2015 год. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Р. Д. У. срещу А. Г. У. иск за делба на описания апартамент № 9/36 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „Г”, ет. 4 и вместо това е постановил друго решение, с което е допуснал делбата на подробно описания апартамент между страните при равни права.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от А. Г. У., чрез пълномощника му адвокат Д. К., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск за делба на процесния апартамент се отхвърли.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Съделителката Р. Д. У., чрез адв. Г. И. и адв. Л. Г., в представения писмен отговор оспорва наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, респ. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което искът за делба на апартамента е бил отхвърлен и вместо това допусне съдебната му делба между страните при равни права, въззивният съд приел, че възражението на ответника за придобиване на имота в изключителна собственост на основание дарение е неоснователно. Съдът обсъдил събраните по делото доказателства относно твърдяната от ответника относителна симулация на договора по нот. акт № 108/17.08.2012 год. за покупко-продажба на имота, като приел, че същата е останала недоказана. Показанията на ангажираните от него свидетели за липса на получаване на сумата по сделката са опровергани от писмените доказателства за обратното, а представеното обратно писмо от 17.08.2012 год. е непротивопоставимо на ищцата, тъй като същата не го е подписала и го е оспорила като увреждащо интересите й. Поради това и твърдението на ответника, че придобивното основание е привидното такова – дарение в негова полза от прехвърлителите, а не покупко-продажба, е недоказано от разпита на последните, както и от подписания от тях и от купувача по сделката документ, с оглед доказателствата за възмездност на сделката и с оглед обективираните в нотариалния акт изявления на страните.
Следователно, въпросът за непротивопоставимостта на съставеното обратно писмо по отношение на неучаствалия в сделката съпруг и неподписал същото е релевантен за изхода на спора, но произнасянето по него не противоречи на приетото в представената от касатора съдебна практика. Приетата от въззивния съд липса на достоверна дата на същото по смисъла на чл. 181 ГПК не е решаващото съображение за непротивипоставимостта на този документ на оспорващата го ищца, тъй като същата произтича от неподписването му от нея и от неучастието й в придобивната сделка. Както е прието в представеното от касатора решение № 247 от 19.12.2014 год. по гр. д. № 1864/2014 год. на ІІІ г. о. на ВКС, в този случай „макар обратният документ да отразява привидността на явната сделка и съдържанието на прикритата сделка, същият документ не лишава съпруга, който не е участвал в договора за придобиване на недвижимия имот от възможността да използва всички доказателства при доказването, респ. оспорването от негова страна на симулацията”. Именно от това положение на неподписала обратния документ съпруга /към датата на придобиването на имота/, ищцата е оспорила твърдяната симулация с ангажираните по делото доказателства – свидетелски показания и писмени доказателства. Въз основа на преценката на същите въззивният съд е приел, че обективираните в нотариалния акт изявления на страните по сделката за плащане на цената кореспондират с доказателствата за превод на продажната цена в размер на 20 000 лв. в полза на прехвърлителката М. У., т. е. обоснован е извод за плащане на цената по договора за покупко-продажба, който е действителен, а не нищожен, като привиден, прикриващ дарение, както е поддържал неоснователно ответникът, сега касатор. Т. е. изводът за придобивния способ по време на брака на страните, обосноваващ придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развода, е обусловен от установените по делото факти въз основа на преценка на събраните доказателства, а не от значението на достоверността на датата на обратното писмо.
В същия смисъл е и представеното решение № 763 от 4.02.2011 год. по гр. д. № 356/2010 год. на ІІІ г. о. на ВКС, което е споделено като правилна съдебна практика в първото посочено по-горе.
Поради това и не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия формулиран от касатора въпрос.
Поставеният втори въпрос от касатора в изложението му не е относим към решаващите съображения на въззивния съд в обжалваното решение, тъй като същият не е приел, че плащането на цената е условие за валидността на сделката, поради което и не се разкрива противоречие с представеното решение № 959 от 21.12.2009 год. по гр. д. № 1951/2008 год. на ІІІ г. о. на ВКС, постановено по отменения ГПК. Предмет на произнасянето във възивното решение е твърдяната от ответника привидност на придобивната сделка, като прикриваща дарение, и с оглед благоприятните последици, които той цели от успешното доказване на тази относителна симулация в негова доказателствена тежест е да я установи по несъмнен начин, което не е постигнато в хода на производството със събраните доказателства. Установеното с писменото доказателство превеждане на сума за покупка на имот от страна на касатора по сметка на една от прехвърлителките по нотариалния акт е допустимо и относимо доказателство за оспорване на твърдяната относителна симулация на сделката от страна на ищцата.
Поради това и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК също не е налице, с оглед на което и въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Разноски не са претендирани от страна на ответника по касация, поради което и не се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 964 от 4.07.2016 год. по гр. д. № 917/2016 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от А. Г. У., чрез пълномощника му адвокат Д. К., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: