О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
гр. София, 02.07.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 379 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № І-87 от 5.11.2018 год. по гр. д. № 1097/2018 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 26.02.2018 год. /поправено с решение от 28.05.2018 год./ по гр. д. № 3691/2017 год. на Бургаския районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 23, ал. 1 СК по отношение на А. К. Ч., гражданин на Р П., със съдебен адрес в [населено място], че подробно описаните четири леки автомобила, марки „Тойота”, „Ягуар”, „Мерцедес” и „Ланчия”, придобити по време на брака, са лична собственост на съпруга Ж.-Л. М. Л., гражданин на Р Ф., с адрес в [населено място], [община] и е отхвърлен предявеният от А. К. Ч. срещу Ж.-Л. М. Л. иск за делба на същите автомобили, като е осъдена да му заплати направените по делото разноски, както и дължимата държавна такса.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от А. К. Ч., чрез пълномощника й адвокат Ив. С., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост и искане за отмяната му, като вместо това се отхвърли иска на Ж.-Л. М. Л. за установяване на пълна трансформация на лично имущество по отношение на придобитите автомобили и се допусне делбата им между страните при равни квоти.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката е формулирала въпросите „Допустимо ли е законовата презумпция на чл. 21, ал. 1 СК да бъде оборвана само с косвени доказателства, които установяват само част от кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска-наличието на достатъчно финансови средства у оспорващия?” и „Следва ли да са налице едновременно и трите предпоставки за уважаване на иска по чл. 23, ал. 1 СК: да е установена придобивната стойност на вещта, да е установен размера на вложените лични средства и този размер да е еквивалентен на придобивната стойност на вещта и влагането да е извършено към момента на придобиването”. Поддържайки наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГК същата се позовава на противоречиво произнасяне по първия от тях в сравнение с приетото в решение № 226 от 12.07.2011 год. по гр. д. № 921/2010 год. на ІV г. о., а по втория – с решения № 249 от 27.12.2011 год. по гр. д. № 1037/2010 год. и № 355 от 9.01.2012 год. по гр. д. № 430/2011 год., двете на ІІ г. о. на ВКС относно доказателствата и доказателствената тежест при установяване правнорелевантните факти за признаване на пълна или частична трансформация на лични средства в придобиването на недвижим имот в съпружеска имуществена общност.
В изложението касаторката се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без излагане на съображения за обосноваването му.
Ответникът по касационната жалба – Ж.-Л. М. Л., чрез адв. Л. Б., в депозирания писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, респ. оспорва жалбата по същество. Иска въззивното решение да не се допуска до касационно обжалване, евентуално същото да се остави в сила, с присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
С обжалваното в настоящето производство въззивно решение Бургаският окръжен съд приел, че по предявените пред него искове – за делба и насрещен установителен иск по чл. 23, ал. 1 СК приложимо е българското право поради обичайното местопребиваване на съпрузите, чужди граждани, в Република България, където е било семейното им жилище, както и поради местонахождението на делбените движими вещи /чл. 64, ал. 1 и чл. 79 КМЧП/. Въз основа на събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че процесните четири автомобила са придобити по време на брака между страните, което обосновава извод за принадлежността им общо на двамата съпрузи на основание презумпцията по чл. 21 СК за наличие на съвместен принос в придобиването им. Съдът приел, че с предявеният от ответника насрещен иск за установяване на преобразуване на негово лично имущество в придобиването на автомобилите на практика е оспорил презумпцията за съвместен принос, като въз основа на събраните по делото доказателства релевантните факти по този иск са установени. От представените писмени доказателства за собствеността на съпруга Л. е установено, че същият е притежавал недвижимо имущество, негова лична собственост като придобито преди брака, както и по наследство, с което същият се е разпоредил по време на брака му с А. Ч., съответно придобил значителни по размер парични суми. Липсват данни съпругата да е притежавала права върху продаваните имоти. Съдът приел и, че липсват каквито и да било доказателства относно установяване на принос на съпругата по време на брака с цел благополучието на семейството, изразяващ се например в полагане на труд в домакинството, отглеждането на деца, съгласно разясненията в тази насока на ППВС № 5/72 год.
При наличието на множество косвени доказателства, в т. ч. и заключение на автотехническа експертиза относно стойността на автомобилите, за част от които е установено, че имат „ретро” стойност, съдът приел, че придобиването на автомобилите от ответника е с оглед неговия интерес към стари автомобили, за което влагал свои средства – получени такива по наследство след смъртта на родителите му, и то на значителна стойност, като е направена съпоставка в годините на придобиването на лекия автомобил м. „Мерцедес”, като същият е определен от вещото лице като „ретро” автомобил, както и придобиването на лек автомобил м. „Ягуар” през 2015 год. след влошаване на отношенията между съпрузите. Макар и да липсват доказателства за придобивната стойност на три от купените автомобили /с изключения на л. а. „Тойота”, придобит чрез замяна с друг автомобил и доплащане на сума от 2 000 евро/, въззивният съд, въз основа на експертизата, установяваща наличие на пазарна стойност на същите, приел, че каквато и да е тя, по делото са налице доказателства, че само съпругът Л. е разполагал с лични средства да я плати. С оглед на това и при липсата на доказателства за придобиване на автомобил „Тойота” в лична собственост на съпругата, за която не се установява да е притежавала средства, извън тези на съпруга й вследствие продажбата на имотите му, с оглед установяване на доплащането при замяната, съдът е направил извод, че всички автомобили са купени с лични средства на съпруга и уважил предявения от него иск за пълна трансформация на негово лично имущество в придобиването на спорните четири автомобила. С оглед на това, че същите са негова лична собственост искът на касаторката за допускане на делбата им е отхвърлен като неоснователен.
При тези решаващи съображения по спора за придобиване на автомобилите по време на брака изцяло с лично имущество на съпруга, обосновани въз основа преценка на събраните доказателства за наличие на лични средства на ищеца, влагане на същите с оглед наличието на пазарна стойност на автомобилите и с оглед ретростойността на два от тях, както и при липса на доказателства в подкрепа на твърдението на касаторката за лична нейна собственост на един от автомобилите, поставените от нея в изложението правни въпроси не могат да обосноват наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо в него съдът да се е произнесъл по конкретно формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, и по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране.
Първият въпрос относно оборване на презумпцията по чл. 21, ал. 1 СК само с косвени доказателства не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Извън неотносимостта му с оглед липсата на необходимост от оборване на законовата презумпция за съвместен принос, при твърдението за пълна трансформация на лични средства като основание за изключителна собственост на вещите на съпруга, по своята същност въпросът представлява оплакване по правилността на извода на въззивния съд за основателността на иска, с оглед установяване само на факта на притежаване от съпруга на значителни парични средства, но не и установяване на останалите предпоставки за уважаване на иска. С оглед на това е налице позоваване на необоснованост на правните изводи, което не може да бъде предмет на настоящето производство по селектиране на касационната жалба. След анализ на относимите доказателства по делото, макар и косвени такива, преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и на изложените от страните доводи и възражения, въззивният съд е установил фактите и направил правните си изводи за спорното право, които не могат да бъдат проверявани в настоящето производство. И вторият въпрос в изложението не е обусловил извода на съда по спорния предмет, доколкото съдът не е приел, че за уважаването на иска по чл. 23, ал. 1 СК е достатъчно наличието на някоя от посочените предпоставки, напротив – приел е обратното, като също се е позовал на сочената и от касаторката съдебна практика /Р 249 от 27.12.2011 год. по гр. д. № 1037/2010 год. на ІІ г. о. на ВКС/. Като приел, че в тежест на ищеца по този иск е установяването на релевантните факти, въз основа на анализ и преценка на събраните доказателства и доводите на страните изложил съображения за основателността на иска. Поставеният въпрос относно предпоставките за уважаване на иска по чл. 23, ал. 1 СК всъщност изразява недоволството на касаторката от направения от съда извод, което не може да обоснове наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, а е предмет на обсъждане по същество на спора. За да се стигне до разглеждането му обаче законът предвижда наличие на касационни основания по чл. 280, ал. 1, които не са налице – липсва формулиране на относими правни въпроси, като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, което прави безпредметно обсъждане на въпроса налице ли е противоречие в произнасянето по тях с оглед приложената съдебна практика. Поради това не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, позоваването на което изключва наличието на формално посоченото такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за което липсват каквито и да било съображения за обосноваването му.
Въпреки изхода на настоящето производство разноски на ответника не се присъждат поради липса на представени доказателства за направени в него такива.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № І-87 от 5.11.2018 год. по гр. д. № 1097/2018 год. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от А. К. Ч., чрез пълномощника й адвокат Ив. С., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: