О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
гр. София, 17.03.2017 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3888 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 19575 от 27.06.2016 г., подадена от В. Й. Р., С. Р. Р., В. Р. Р., К. С. Р., Л. Г. Р., К. Р. Л. и С. Л. Л. чрез адвокат М. Х. от АК – П. против решение № 702 от 16.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 377/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, 10 състав.
Ответниците по касация В. Н. В., Д. В. Ж., М. В. Н., М. С. В., Й. М. Ч., И. М. Ч., Й. И. О., П. И. Р. и С. А. П. чрез адвокат А. Х. от АК – П. са подали писмен отговор, в който поддържат, че не са налице предпоставките за допускане до касация на обжалваното решение, както и че жалбата е неоснователна по същество. Претендират разноски.
Ответниците по касация М. И. Р., И. И. Х., А. Й. В., С. Й. В., В. В. В., С. Л. П., М. Л. Л. (К.), Е. М. П. и А. М. П. не са подали отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд е допуснал съдебна делба по отношение на 4 земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], с участието на страните по делото (с изключение на касаторите Л. Г. Р. и С. Л. Л., по отношение на които иска за делба е отхвърлен) при квоти, определени по правилата на чл. 5 – 10 ЗН с общ сбор 144/144 идеални части.
Въззивният съд е приел, че възстановените на името на наследодателките К. Р. Р. (починала на 17.03.1966 г. като неомъжена, без деца) и А. Р. Р. (починала на 25.08.1966 г. като неомъжена, без деца) земеделски земи са съсобствени между наследниците на починалите преди тях техни брат (С. Р. Р.) и сестра (Л. Р. В.) при условията на чл. 10, ал. 2 ЗН, както и че е останало недоказано заявеното от настоящите касатори възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност относно 5/6 идеални части – правата извън следващата се на С. Й. П. 1/6 идеална част от имуществото.
Както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите са развили своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля, като поддържат, че въззивното решение е в противоречие с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК и в противоречие с т. 3 от ТР № 1 от 04.11.1998 г. по тълк.гр.д. № 1/1998 г. на ВКС, ОСГК, както и че при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалните правила – чл. 266, ал. 3 ГПК. Противно на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторите не са формулирали правни въпроси, представляващи общо основание за допускане на касационното обжалване. С посоченото тълкувателно решение е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл.280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства (поради което сами по себе си доводи за допуснати процесуални нарушения не могат да обосноват допускане на обжалването). Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе правен въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска. Освен липсата на формулирани питания, в случая следва да се има предвид, че въззивното решение е съобразено с постановките на ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което когато и двете страни в правния спор легитимират правото си на собственост върху имота с документи (какъвто е настоящия случай, доколкото съделителите извън кръга на касаторите разполагат с титул за собственост, на който законът придава силата на констативен нотариален акт – чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ), то разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното писмено удостоверено придобивно основание. Въззивното решение не противоречи и на т. 3 от ТР № 1 от 04.11.1998 г. по тълк.гр.д. № 1/1998 г. на ВКС, ОСГК, разясненията на което при това дори не са намерили приложение при разрешаването на спора. В случая кръгът на наследниците на К. и А. Р. се определя към датите на откриване на техните наследства през 1966 г. и съгласно приложимото право на заместване се е ограничил до децата на техните брат и сестра (Р. С. Р., И. С. Р., М. С. Ч., А. Й. В., С. Й. В. и С. Й. П.), а наследените от тези деца права се разпределят между техните наследници по общите правила, регламентирани с чл. 5 – 10 ЗН.
С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК, касаторите следва да заплатят на подалите отговор ответници по касация направените разноски за защита пред ВКС, а именно сумата 3 500 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС № 164017 от 04.08.2016 г.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 702 от 16.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 377/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, 10 състав.
ОСЪЖДА В. Й. Р., С. Р. Р., В. Р. Р., К. С. Р., Л. Г. Р., К. Р. Л. и С. Л. Л. ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Н. В., Д. В. Ж., М. В. Н., М. С. В., Й. М. Ч., И. М. Ч., Й. И. О., П. И. Р. и С. А. П. сумата 3 500 (три хиляди и петстотин) лева – разноски за защита пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: