О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№198
гр. София, 29.04.2020 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3477 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 13.05.2019 год. по гр. д. № 93/2019 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция е потвърдил изцяло първоинстанционното решение от 3.01.2019 год. по гр. д. № 1515/2017 год. на Смолянския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Д. О. Т. и С. С. Ч.-Т. от [населено място], че Е. Д. Т. от [населено място] е собственик по дарението с нот. акт № */2009 год. на 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор ****, със застроена площ 37 кв. м., с предназначение селскостопанска сграда, и от съответното право на собственост от общите части на сградата, ведно със съответното ограничено право на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община] и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 74/2014 год.
Въззивното решение се обжалва в срока по чл. 283 ГПК от С. С. Ч.-Т. и Д. О. Т. с касационна жалба, приподписана от адв. Ас. Д., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила с искане за отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по поставените въпроси относно приложението на чл. 92 ЗС при прехвърлителна сделка, в която не е включен самостоятелен обект на собственост, както и относно изясняване на действителната воля на прехвърлителя с оглед разграничението между подобрения и приращения в имота, за да се постигне валидно придобиване на право на собственост върху всички отделни самостоятелни обекти в него. Касаторите се позовават на противоречие с решение № 37 от 4.04.2017 год. по гр. д. № 3180/2016 год. І г. о. на ВКС относно тълкуване на договора с оглед на всички обстоятелства по делото, изявленията и поведението на страните, с решение № 738 от 1.12.2005 год. по гр. д. № 352/2005 год. І г. о., решение № 322 от 11.01.12 год. по гр. д. № 253/2011 год. относно понятието приращения, каквито са постройките в имота съобразно приетото в тях.
Поддържат се и основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК.
Касаторите считат, че въззивният съд не е зачел действителната воля на дарителката С. Т. при сделката с представения нотариален акт за дарение в полза на ищцата Е. Т., в който не е отразено дарение на 1/2 ид. ч. от плевнята, с обор – спорната сграда. Считат за неотносимо позоваването на ТР № 5/18.05.2017 год. на ОСГК на ВКС, тъй като същото касае придобиване право на собственост на основание публична продан, а не и на друго основание, както е в случая. Касаторите считат, че тъй като спорната сграда не е била предмет на дарението в полза на дъщерята Е. Т., то няма пречка собственикът С. Т. да я прехвърли по-късно отново с дарение в полза на съпруга си Д. Т.. Поради това и считат решението за неправилно и след допускане на касационното му обжалване, искат и отмяната му.
Ответницата в касационното производство – Е. Д. Т., чрез пълномощника й адв. Г. К., по съображенията в представения писмен отговор оспорва касационната жалба, както и наличието на релевираните основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноските за настоящето производство.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, като прецени данните по делото и доводите на страните с оглед предмета на настоящето производство, намира следното:
За да се произнесе по предявените субективно съединени установителни искове за собственост на 1/2 ид. ч. от сградата с идентификатор ****, със застроена площ 37 кв. м., с предназначение селскостопанска сграда, и за отмяна на констативния нотариален акт на ответницата С. Ч.-Т. № 74/2014 год., въззивният съд приел, че същата е прехвърлила на ищцата, нейна дъщеря, с нот. акт */9.10.2009 год. притежаваните части от спорната постройка, независимо, че същата не фигурира изрично в този нотариален акт. Съдът се е позовал на представено по делото пълномощно от С. Т. в полза на сестра й И. С. да я представлява при извършване на дарението в полза на дъщеря й, като в него е описан поземления имот с идентификатор *** и построените в него полумасивна жилищна сграда и плевня с обор, двете постройки с отделни идентификатори, като предмет на дарението е притежаваната от С. Ч. – Т. 1/2 ид. ч. от този наследствен имот. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 92 ЗС като придобивен способ относно приращенията в недвижим имот, както и на липса на изрично уговорено в нотариалния акт за дарението от 2009 год. запазване на собствеността върху спорната сграда от прехвърлителката, отделно от мястото, за да се смята за оборена презумпцията на приращението. Посочено е и необходимостта от тълкуване на действителната воля на страните въз основа на отразеното в нотариалния акт по реда на чл. 20 ЗЗД, както и ирелевантността на сега поддържаното от дарителката становище за нейната воля при дарението.
При липсата на уговорка за друго относно спорната постройка в имота в нотариалния акт за дарението от 2009 год. приобретателката Е. Т. е придобила и съответната част от нея, като намираща се в прехвърления й недвижим имот. Съдът приел и, че същата представлява „допълващо застрояване”, а не самостоятелен обект на правото на собственост, поради което и е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС, с позоваване на съдебна практика в тази насока. След разпореждането на С. Ч.-Т. с притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от целия имот, вкл. и от спорната постройка, същата не е собственик към момента на снабдяването й с констативния нот. акт № */2014 год., респ. не може да дари частта от тази постройка повторно на съпруга си Д. Т..
Изложените от въззивния съд съображения за основателността на исковете за собственост се основават на преценката на съда на събраните доказателства за разпореждането със спорния имот с дарението от 2009 год. в полза на дъщерята Е. Т. от нейната майка С. Ч.-Т.. Въз основа на съдържанието на представения нотариален акт № * от 9.10.2009 год. и представеното пълномощно от дарителката в полза на представляващата й при сделката нейна сестра И. С., съдът приел, че волята на прехвърлителката е да дари притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от недвижимия имот, заедно с постройките и всички подобрения, при запазване лично за себе си вещното право на ползване върху прехвърления имот. Произнасянето по въпроса относно тълкуване на действителната воля на страните, доколкото такова е необходимо при изложеното съдържание на нотариалния акт за дарението в полза на ищцата, не е в противоречие с приетото в представените решения № 37 по гр. д. № 3180/2016 год. на ВКС и № 738 по гр. д. № 352/2005 год., тъй като от обстоятелствата по настоящето дело не следва извод за изключване от предмета на дарението на 1/2 ид. ч. от спорната селскостопанска сграда /плевня с обор/.
В настоящия случай позоваването на разграничение между подобрения и приращения също не обосновава наличие на правен въпрос, който да е обусловил изхода на спора за собствеността и да обоснове наличието на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Изводът на съда е обусловен от липсата на изрична уговорка на страните при дарението за изключването на спорната плевня от предмета му, за да се приеме, че дарителката е запазила правото си на собственост в обема на 1/2 ид. ч. Такава уговорка липсва в нотариалния акт, а и не може да се извлече от наличието на други обстоятелства, напротив – същите обосновават извод за дарение на цялата притежавана от дарителката част от имота със сградите при запазване право на ползване за себе си до края на живота.
Позоваването на приложението на чл. 92 ЗС също не разкрива противоречие с приложената съдебна практика, поради което и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице по поставените в изложението правни въпроси.
За да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да е обоснована необходимостта от произнасянето на касационния съд по такъв правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, както е посочено в ТР № 1/2009 год. ОСГТК ВКС, т. 4. В случая такива съображения и релевантни аргументи не са изложени по поставените въпроси, а и самите касатори се позовават на съдебна практика, с която, според настоящият състав, въззивното решение не влиза в противоречие.
Липсва вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо, нито е и очевидно неправилно, поради което и доводите на касаторите не могат да обосноват наличие на основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК.
С оглед този изход на настоящето производство касаторите следва да заплатят на ответницата направените разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 187 от 13.05.2019 год. по гр. д. № 93/2019 год. на Смолянския окръжен съд по подадената от С. С. Ч.-Т. и Д. О. Т. касационна жалба.
Осъжда С. С. Ч.-Т., ЕГН [ЕГН] и Д. О. Т., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 12 да заплатят на Е. Д. Т. разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: