О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София, 11.01.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4868/2017 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК /редакция преди доп. с ДВ бр. 86/2017 год./.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 61007 от 09.05.2017 год. на К. – Р. В. Ш., [населено място], чрез адвокат В. Б., САК против определение № 10309 от 13.04.2017 год. по ч. гр. д. № 3513/2017 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната й жалба срещу разпореждане от 21.11.2016 год. по гр. д. № 4229/2016 год. на СРС, с което е върната поради недопустимост исковата молба.
Жалбоподателката поддържа становище за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че е нарушено правото й на защита, тъй като Софийски градски съд се е произнесъл по частната жалба без да вземе предвид искането за правна помощ, направено с молба от 23.12.2016 год. и с молба от 24.01.2017 год. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове.
В приложеното към частната касационната жалба изложение се поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди посл. изм./ с доводи, че определението е постановено в противоречие с решение № 848/30.05.2008 год. по гр.д. 3975/2007 год., V г.о., ВКС и с ТР № 1/2013 год., ОСГТК, ВКС, в което е прието, че „При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване“ /т. 1/. Не се сочи конкретна императивна материалноправна норма, която въззивният съд е бил длъжен да приложи. Поддържа се, че са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното определение – нарушено право на защита.
Съобразявайки доводите на жалбоподателя и данните по делото, настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Съображенията за този извод са следните :
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че не са изложени надлежни твърдения по иска за обявяване на нищожност на нотариалното действие по издаване на нотариален акт № 32/2001 год., както и че изложените твърдения относно делбеното производство обосновават право на отмяна на постановеното решение, но не и допустимост на иск за установяване нищожност на делба. Приел е, че очертаният от ищцата правен спор е свързан с притежаването на правото на собственост върху имота, предмет на прехвърлителна сделка, обективирана в цитирания нотариален акт, по който въпрос между същите страни има влязло в сила решение по допускане на делбата. С решаващите си мотиви, въззивният съд е посочил, че искът за нищожност на делбата, извършена по съдебен ред, е недопустим при поддържаните твърдения – нарушение на чл. 586 ГПК във връзка с проверка на собствеността и ненадлежно призоваване на ищеца, нарушило правото му на участие в делбения процес. Не е налице позоваване на порок по смисъла на чл. 576 ГПК, за да е допустим иск за установяване нищожност на нотариално действие, поради което и първоинстанционният съд правилно е върнал като недопустима исковата молба.
Касационно обжалване на въззивното определение не може да бъде допуснато при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед съдържанието на изложението, в същото липсва ясно и точно формулиран правен въпрос по смисъла на горната разпоредба, който да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил правните изводи на съда. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради твърдени процесуални нарушения и оплаквания по съществото на спора /изложени и в исковата молба/, които не следва да бъдат разглеждани в настоящето производство.
Съгласно предвиденото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обуславящ правните изводи в обжалвания съдебен акт, какъвто в случая не е посочен. Липсата на общата предпоставка обосновава извод за недопускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10309 от 13.04.2017 год. по ч. гр. д. № 3513/2017 год. на Софийския градски съд, по подадената от К. – Р. В. Ш. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. Б. частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: