О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№394
гр.София, 09.07.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 892 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба от ответниците Ф. Ш. Ф., Н. Ш. О., Б. Ш. О. и Ш. Ш. О., чрез пълномощника им адв. Д. Д. от [населено място], против въззивното решение № 320 от 6.12.2017 год. по гр. д. № 434/2017 год. на Добричкия окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 162, т. ІV, нот. д. № 633/2014 год. за собственост по наследство и давностно владение на имот № 008018 в землището на [населено място], [община], с площ 20 дка, до размер на 1/2 ид. ч. и е допусната съдебна делба на този имот между страните. Изложени са оплаквания за неговата неправилност в обжалваната му част поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му и вместо това производството за делба на този имот бъде прекратено. Касаторите претендират присъждане и на направените съдебни разноски.
В приложеното изложение касаторите релевират наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по изложените съображения за произнасяне по въпроса, свързан с установената по делото неистинност на решението на поземлената комисия за възстановяване собствеността върху този имот, въпреки което съдът е приел наличие на съсобственост между страните, с позоваване на противоречие с цитираните решения на ВКС – № 210 от 3.10.14 год. по гр. д. № 1900/14 год. І г. о. и № 131 от 4.11.15 год. по гр. д. № 2393/15 год. ІІ г. о. Поставен е и въпросът за конститутивното действие на решението на ПК, ако не отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 6 ЗАП /отм./, и счита ли се то за официален документ, обвързващ съда и страните с доказателствена сила, като касаторите се позовават на противоречие с решенията на ВКС № 245 от 2.11.15 год. по гр. д. № 6065/14 ІІІ г. о. и № 85 от 14.07.11 год. по гр. д. № 635/10 год. ІІ г. о. Поставени са и процесуалноправни въпроси относно начина на установяване неистинността на оспорен от страната документ, при липсата на оригинал на същия и правомощията на съда в тази връзка, с позоваване на противоречие в произнасянето по тях с цитираната съдебна практика, в т. ч. т. 3 на ТР № 1 от 9.02.13 год. по т. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответницата по касация – И. С. А. и С. Д. М., чрез пълномощника им адв. К. Т. от АК-Д., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК по съображенията в писмения им отговор и приложение към него възразяват срещу допускане на касационното обжалване поради липса на релевираните основания за това, евентуално – срещу касационната жалба по същество.
Конституираните с определението от 21.07.2016 год. на Тервелския районен съд като ответници Р. Н. А., С. Х. О., Ю. С. О. и Ю. Р. О. не са взели становище по жалбата.
По релевираните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд в производството по чл. 258 и сл. ГПК частично е обезсилил първоинстанционното решение и потвърдил същото в частите, с които е допусната съдебна делба между страните на описаните земеделски имоти в землището на [населено място], [община], останали им в наследство от О. М. и З. М., при посочените в решението квоти в съсобствеността, и са отменени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариалните актове от 2014 год., с които ответниците са признати за собственици на горните имоти на основание наследство и давностно владение до размер на притежаваната от ищците 1/2 ид. ч.
Предмет на подадената от част от ответниците касационна жалба е частта на въззивното решение относно един от делбените имоти, останали в наследство от З. М. и предмет на нотариалния акт № 162/2014 год. Спорът относно възстановяването на този земеделски имот е възникнал с оглед позоваването на нищожността на представеното по делото решение на поземлената комисия № 26 от 15.02.1996 год. от конституирания като страна в производството съпруг на ответницата Ф. Ф. съделител Р. А.. За да приеме оспорването за неоснователно, въззивният съд приел, че тъй като се касае за официален документ тежестта за доказване неистинността му се носи от оспорващата го страна, която не го е осъществила. По делото не е представен оригинал на документа, а такъв изобщо и не съществува с оглед данните от ОбСЗ-Т. за начина на издаване на преписите от решенията въз основа на информационния масив, и то към съответната дата на издаване на акта и представените данни от регистъра на спорния земеделски имот. Независимо от това въззивният съд е съобразил факта, че на това решение на ПК наследниците на бившия собственик са се позовали при снабдяването им с констативния нотариален акт за собственост, т. е. същите са се позовали на основание възстановяване на собствеността върху този земеделски имот, поради което е недопустимо оспорването му в настоящето производство за делба на имота и то от трето за административното производство лице. Възраженията срещу предявения иск са за придобивна давност, изключваща претенцията на ищците за наличие на съсобственост върху този имот, което имплицитно съдържа позоваване на възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Позоваването на този способ е прието от съда за неоснователно поради липсата на доказателства за осъществено владение от страна на бащата на касаторите /съгласно направеното от тях уточнение/ по отношение чуждата идеална част /на сестра му/, а след смъртта й по отношение на нейните деца /ищците по делото/. Обработването на имотите след възстановяването им не сочи на трайно, необезпокоявано и явно фактическо господство, което да отблъсква владението на другите съсобственици, както и не е налице демонстриране на намерение, вкл. и спрямо останалите съсобственици, касаторите /а преди тях техният баща/ да владеят възстановените земеделски имоти като свои, които изводи са обосновани от преценка на събраните свидетелски показания. Липсата на поддържания придобивен способ – давностно владение, обективирано в нотариалните актове от 2014 год., с който ответниците са се снабдили, е обосновало и извода на съда за допускане на делба на наследствените имоти и за отмяната на нотариалните актове до размера на чуждата идеална част.
Въз основа на изложените съображения за допускане на делбата на всички земеделски земи, възстановени на общите на страните наследодатели, поставеният от касаторите въпрос относно възстановяването на собствеността върху един от тях / с № 008018 с площ от 20 дка/ с решение на поземлената комисия, за което според тях има обстоятелства и факти за неистинността му, а оттук и поставеният въпрос за конститутивното му действие, се явяват неотносими, тъй като въззивният съд е обсъдил представения по делото препис от решението на поземлената комисия заедно с останалите доказателства по делото, вкл. и данните от регистъра на имота в поземлената комисия, въз основа на информационния масив, при липса на съхраняван оригинал на документа, и с оглед позоваването на това решение за възстановяване на собствеността върху земеделския имот при снабдяването на ответниците с констативния нотариален акт. Т. е. изводът на съда за възстановяване на собствеността върху спорния земеделски имот е обусловен от преценката на целия събран доказателствен материал, и във връзка с доводите на страните, в т. ч. тези на ответниците, сега касатори, поради което и поставените от тях в изложението им правни въпроси в горния смисъл представляват оплакване за неправилност на извода на съда за допускане на делбата на този имот, приет като наследствен между съделителите. Съдът не е приел за неистински документ представеното решение, и въпреки това да е приел възстановяване на собствеността върху спорния имот, за да представляват тези въпроси обуславящи изводите му, поради което и настоящият състав счита, че същите не могат да се приемат като правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да обосноват и обсъждане на представената съдебна практика, част от която е и неотносима. Израз на оплакване за неправилност са и поставените процесуалноправни въпроси, които не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, съгласно разясненията по отношение материалноправния и процесуалноправния въпрос в т. 1 на ТР № 1 от 10.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
В случая произнасянето на съда е в съответствие с разясненията по ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, съгласно което при наследствено правоприемство, каквото е налице в случая, за да се приеме, че един или няколко от наследниците са установили владение върху притежаваните от другите наследници идеални части, е необходимо да е налице отблъскване на тяхното владение, демонстриране ясно пред тях намерението да владее за себе си целия наследствен имот, т. е. при наличие на преобръщане на държането във владение, каквото съдът приел да не е налице. Това е обуславящият материалноправен въпрос, разрешаването на който кореспондира с посочената задължителна съдебна практика, а изводът е обусловен от преценката на събраните доказателства по делото относно обработването на имотите от страна на ответниците, сключване на договори за аренда с оглед ползването им и именно произнасянето по този въпрос е обусловило решаващата воля на съда за наличието на съсобственост между страните при квотите, определени в ЗН.
По тези съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска нито по чл. 280, ал. 1, т. 1, нито по ал. 2 ГПК, тъй като съображения за твърдяната очевидна неправилност не се излагат от касаторите, а такава не се констатира от настоящият състав.
Въпреки този изход на настоящето производство разноски не се присъждат, тъй като няма заявено такова искане от ответниците по касация.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 320 от 6.12.2017 год. по гр. д. № 434/2017 год. на Добричкия окръжен съд, в обжалваната му от Ф. Ш. Ф., Н. Ш. О., Б. Ш. О. и Ш. Ш. О., чрез пълномощника им адв. Д. Д., част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: