О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
гр.София, 22.03.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 1009 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба за отмяна с вх.№ 4699 от 22.11.2017 г., подадена чрез куриер „ЕКОНТ” с пратка № 135278354 от 21.11.2017 г. от Б. Г. И. чрез адвокат Н. Н. от АК – П. срещу решение № 16 от 13.03.2017 г. по гр.д.№ 341/2009 г. на РС – Луковит, постановено във втора фаза по извършването на съдебна делба.
Решението се атакува с довод за наличие на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като молителката не е била редовно уведомена и представлявана в съдебното заседание на 21.01.2016 г., в което РС – Луковит е приел за разглеждане искове по сметките, но не е съобщил на молителката за извършената промяна в първоначално заявения иск с оглед възможността да се подаде отговор, да се заявят възражения и да се ангажират доказателства. Искането е съда да допусне до разглеждане молбата за отмяна и да отмени атакуваното решение, като върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответниците по молбата Д. Л. Б., В. Б. Б. и В. Б. Б. чрез адвокат С. С. от АК – Л., в който се оспорват допустимостта (като подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК) и основателността на молбата за отмяна. Претендират разноски.
Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответницата по молбата С. И. Г., в който се оспорват допустимостта (като подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК) и основателността на молбата за отмяна.
Ответникът по молбата С. П. П. не е подал отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК.
Останалите участвали в делбеното производство страни – Н. Г. Г., Г. Т. Г., В. Т. Г., Т. А. В. и П. И. П., не са подали отговори по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното:
С атакуваното от молителка решение Районен съд – Луковит се е произнесъл по извършването на съдебна делба на земеделски земи, както и по заявени от Д. Л. Б., В. Б. Б., В. Б. Б. и С. П. П. срещу Б. Г. И. и Н. Г. Г. искове за присъждане на суми на основание чл. 30, ал. 3 ЗС. Постановеният на 13.03.2017 г. първоинстанционен акт е съобщен на молителката Б. Г. И. на 20.03.2017 г. (том ІІ, л. 607 от делото на РС), която е подала въззивна жалба на 03.04.2017 г. В заявление вх.№ 1903 от 04.05.2017 г. (л. 5 от гр.д.№ 284/2017 г. на ОС – Ловеч) Б. Г. И. е уточнила, че подадената въззивна жалба и оплакванията в нея са във връзка с исковете по сметките, като не се атакува произнасянето по извършването на делбата. По тази причина и с оглед удостоверените дати на съобщаване (РС, том ІІ, л. 605 – 609) следва да се приеме, че решението на РС по извършването на делбата е влязло в сила на 07.04.2017 г. (петък, присъствен ден).
Видно от съдържанието на въззивната й жалба, Б. Г. И. е аргументирала искането си за отменяване на решението на РС по реда на инстанционния контрол досежно произнасянето по исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС с оплаквания, идентични по своето съдържание с изложението на отменителните основания в подадената от нея молба по реда на глава ХХІV от ГПК. Видно от постановеното окончателно решение № 144 от 20.07.2017 г. по гр.д.№ 284/2017 г. на ОС – Ловеч, оплакванията са разгледани от въззивния съд, но са намерени за неоснователни, поради което и след преценка за основателността на претенциите по сметки по същество, първоинстанционният акт е потвърден. На основание чл. 296, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г., сега – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК) въззивното решение (и потвърденото с него решение на РС) е влязло в сила на 20.07.2017 г.
Изложеното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че разглеждането на подадената от Б. Г. И. на 21.11.2017 г. молба за отмяна е процесуално недопустимо на две самостоятелни основания.
На първо място, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, в хипотеза на заявено отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК срокът за сезиране на ВКС е 3-месечен, считано от узнаване на решението. Б. Г. И. е участвала в производствата както по гр.д.№ 341/2009 г. на РС – Луковит, така и по гр.д.№ 284/2017 г. на ОС – Ловеч. По тази причина следва да се приеме, че началото на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК относно постановеното решение на РС в частта по извършване на делбата е поставено с влизането му в сила на 07.04.2017 г., а относно постановеното решение на РС в частта по исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС – на 20.07.2017 г. Съответно – сроковете са изтекли на 07.07.2017 г. и на 20.10.2017 г., а подадената на 21.11.2017 г. молба за отмяна е заявена след преклудиране на правото да се иска отмяна на заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Този извод не се променя и при възможно най-благоприятно за молителката тълкуване за началния момент на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК – ако същият бъде свързан с посочената от въззивния съд в о.с.з.27.06.2017 г. дата, на която ще обяви решението си, а именно 27.07.2017 г.
На следващо място, производството по реда на глава ХХІV от ГПК е средство за извънинстанционен контрол върху правилността на ползващите се със сила на пресъдено нещо съдебни решения, когато за страната не съществува друг ред за защита. В конкретния случай такъв ред е съществувал – възможността за обжалване на решението на РС по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Настоящата молителка е упражнила правото си на въззивно обжалване и във въззивната жалба се е позовала на обстоятелствата, заявени понастоящем като пораждащи правото й да иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Оплакванията й са разгледани по реда на инстанционния контрол, с което е преклудирана възможността да търси отмяна по извънредния способ.
Предвид изложеното следва да се приеме, че разглеждането на подадената от Б. Г. И. молба за отмяна е процесуално недопустимо, поради което състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна с вх.№ 4699 от 22.11.2017 г., подадена чрез куриер „ЕКОНТ” с пратка № 135278354 от 21.11.2017 г. от Б. Г. И. чрез адвокат Н. Н. от АК – П. срещу решение № 16 от 13.03.2017 г. по гр.д.№ 341/2009 г. на РС – Луковит.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1009/2018 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от акта на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: