О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
гр. София, 22.07.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 655 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 8.11.2018 год. по гр. д. № 9830/2016 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 13.04.2016 год. по гр. д. № 26914/2014 год. на Софийския районен съд в частта, в която по иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК на ищцата Й. Х. О. е определен по-голям дял от 3/5 ид. ч. от общото имущество, придобито по време на брака й с Т. Л. О. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Й. Х. О. срещу Т. Л. О. иск по чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от 3/5 ид. ч. от придобитото по време на брака им имущество; потвърдено е същото първоинстанционно решение в частта му, в която е отхвърлен предявения от Й. Х. О. срещу Т. Л. О. иск по чл. 29, ал. 3 СК за разликата над 3/5 ид. ч. до претендираните 3/4 ид. ч. от общото им имущество, придобито по време на брака; отменено е определение № 7474 от 31.05.2016 год. по гр. д. № 26914/2014 год. на Софийския районен съд и решението от 13.04.2016 год. по същото дело в частта, с която Т. О. е осъден да заплати на Й. О. разноски и вместо това искането на ищцата за присъждане на разноски е оставено без уважение, а същата е осъдена да заплати на ответника направените такива във въззивното производство в размер на сумата 585 лв.
Ищцата Й. Х. О., чрез пълномощника й адв. П. Н., обжалва въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК. В касационната жалба са развити доводи за неговата недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, с оглед на което касаторката иска отмяната му и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен, като й се определи по-голям дял в придобитото по време на брака имущество в размер на 3/4 ид. ч., а за ответника – дял от 1/4 ид. ч.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, при формулираните въпроси: 1. Съставлява ли съществено процесуално нарушение допускането на свидетелски показания след настъпване на процесуалната преклузия съгласно чл. 133, чл. 144, чл. 146, ал. 3 и чл. 147 ГПК и формирането на крайния извод на съда въз основа на така събраните доказателства. Какъв е начинът, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите ? Необходим ли е такъв анализ, когато не се споделят изводите на първоинстанционния съд ? Следва ли задължително да бъде посочено в мотивите на въззивния съд защо се дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други не ? Следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК – като касаторката се позовава на противоречие в произнасянето по тях с цитираната многобройна съдебна практика.
2. Наличието на споразумение по бракоразводното дело, с което се уреждат имуществени отношения, основание ли е за промяна на доказателствената тежест на страните в производството по иск по чл. 29, ал. 3 СК – по този въпрос касаторката се позовава на противоречие със задължителна съдебна практика ТР № 3/18 год. по т. д. № 3/2015 год. на ОСГК на ВКС
3. Ако и двамата съпрузи имат равен принос, който се изразява в полагане на личен труд в домакинството, грижи за дома и детето, родено от брака, многократно по-високият доход на единия съпруг и осъществяване на насилие над същия основание ли е за определяне на по-голям принос от придобитото в режим на съпружеска имуществена общност имущество. Осъществяването на насилие над съпруг как се отнася към изискването за създаване на спокойна обстановка в семейството, за да може съпругът пълноценно да работи и да осъществява задълженията си за полагане на личен труд в домакинството, грижи за дома и детето. – поддържа се противоречие с т. 8 ППВС № 5/72 год., както и с цитираните решения на ВКС.
4. При разглеждане на иск по чл. 29, ал. 3 СК следва ли да се вземе предвид разпоредбата на чл. 122, ал. 3, във вр. с чл. 122, ал. 1, вр. чл. 2, т. 5 СК и дали съпругът на родителя е длъжен да му съдейства при изпълнение на неговите задължения относно грижата за децата, които не са родени в брака, децата от предходен брак на единия съпруг част от семейството ли са, по отношение на което се изследва изпълнението на задълженията по чл. 17 СК. Следва ли вторият съпруг да полага грижи само за семейството, ограничено до съпруг и роденото от брака им дете, без да се включват децата на съпруг от предходен брак, като касаторката релевира наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – Т. Л. О., чрез пълномощника му адв. Д. К., в представения писмен отговор оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационно обжалване, като счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за установяване приноса и различните му форми кореспондира с цитираната съдебна практика /Р № 237 от 27.06.11 год. по гр. д. № 931/10 год. на І г. о. на ВКС, както и с решение № 73 от 13.07.15 год. по гр. д. № 4874/14 год. на І г. о. на ВКС/, като част от съдебната практика, на която се позовава касаторката, е неотносима към спора. Поддържа становище и за неотносимост на част от поставените въпроси, респ. сочената съдебна практика, и иска въззивното решение да не се допуска до касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
В обжалваното решение е прието, че съгласно чл. 29, ал. 3 СК е допустимо да се определи по-голям дял в полза на единия съпруг от общото имущество, в случай, че същият докаже значително по-големия си принос в придобиването му. Съдът се е позовал на т. 8 от ППВС № 5/72 год., съгласно която не е налице основание да се определи по-голям дял от общото имущество когато и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си посредством взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно възможностите си, имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството. Основанието за изменяване на установеното от закона равенство на дяловете трябва да се установи не само чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от тях труд в домакинството, за отглеждане на децата от брака, за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, и за всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи и и изграждане благополучието на семейството. На никоя от горните форми на принос законодателят не е дал приоритет, като преценката се извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за придобиването на общото имущество. Значителността на приноса като основание за определяне на по-голям дял следва да се отнася за всичките му проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което сочи на изключителност, като въззивният съд се е позовал на цитираното решение № 73 от 13.07.2015 год. по гр. д. № 4874/2014 год. І г. о.
Въззивният съд приел, че бракът между страните, сключен през 1978 год. е прекратен по взаимно съгласие с постановление на съд в Шотландия от 16.08.2013 год. При развода не са разглеждани имуществени претенции. Прието е, че по време на брака им страните са придобили в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в [населено място], [улица], ІІ ет., с площ 58.88 кв. м., с мазе № 7 с площ 8.06 кв. м., заедно с 3.672 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съгласно описанието в нот. акт № 49/95 год. За останалите два апартамента съдът приел, че същите са придобити като обезщетение срещу отчуждени на всеки от съпрузите имоти, за които не са установени да са били в режим на СИО.
Установено е от заключението на приетата от съда експертиза, че в периода на придобиването на горния имот в СИО ищцата е реализирала близо три пъти по-висок доход от този на ответника, но не са ангажирани доказателства относно влагането на конкретен размер от същите в придобиването на имота. Поради това съдът приел, че не може да се приеме, че паричният принос на ищцата значително надхвърля този на ответника, за да обоснове извод за определяне на по-голям дял от общото имущество в нейна полза. Не се установява наличието на такъв значителен принос от нейна страна и в останалите проявни форми – грижи за дома, отглеждане на деца, като разпитаните в тази насока свидетели не могат да разколебаят установеното от показанията на свидетелите на другата страна, вкл. и показанията на дъщеря им, че ответникът също е участвал в поддържането и грижите за дома, както и в отглеждането на роденото от брака дете, т. е. налице е принос и в другите форми на такъв, като не се установява наличието на преимущество на ищцата и в това отношение, независимо от събраните гласни доказателства.
С оглед на това въззивният съд приел, че и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си по чл. 12 СК от 1968 год. отм., при действието на който е сключен бракът им, респ. чл. 18 СК от 1985 год., отм., и чл. 17 от сега действащия СК от 2009 год., при който бракът е прекратен, като съобразно своите възможности, здравословно състояние и доходи са осигурявали благополучието на семейството, грижили са се за отглеждането, възпитанието и издръжката на роденото от брака дете. Не е установено по делото приносът на ищцата в придобиването на общото имущество значително да надхвърля този на ответника, поради което и искът е неоснователен, като в уважената му част – за 3/5 ид. ч. първоинстанционното решение е отменено, а в отхвърлителната част то е потвърдено. С оглед този изход на спора въззивният съд присъдил в полза на ответника по иска направените по делото разноски, а искането на ищцата – отхвърлил.
Изводът е обусловен от преценка на събраните доказателства за наличието на съвместен принос на двамата съпрузи в придобиването на общото им имущество, съгласно чл. 21, ал. 2 СК, изразяващ се не само в съпоставка между трудовите възнаграждения на съпрузите, но и в полагания от тях труд в домакинството и за отглеждането, възпитанието и издръжката на роденото от брака дете. Установените факти са обосновали направения от съда извод за липса на основание за приемане на по-голям принос в придобиването от страна на касаторката, въз основа единствено на данните за получаваните от нея трудови доходи. Съдът се е позовал на т. 8 от ППВС № 5/72 год., съгласно което основанието за изменяне на установеното от закона равенство на дяловете трябва да се установи не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания труд в домакинството, за отглеждането на децата, за създадената спокойна обстановка за другия съпруг да се труди и твори и за всякакви други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието на семейството. Конкретната преценка на всички обстоятелства относно приноса в придобиването на общото имущество е обусловило направения от въззивния съд извод за липса на такива за определяне на по-голям дял от общото имущество на ищцата, като същата не може да е предмет на обсъждане в настоящето производство. Произнасянето по формулирания в т. 3 от изложението въпрос, макар и обуславящ извода по спора, не противоречи на горната съдебна практика, както и на останалите цитирани решения на ВКС, напротив същата е съобразена от решаващият съд. Според приетото в нея преценката за наличие на значително надхвърлящ принос следва да е конкретна чрез съпоставяне приноса и на двамата съпрузи, независимо от начина, по който всеки от тях е съдействал за материалните придобивки на семейството /Р 215 от 23.06.11 год. по гр. д. № 1014/10 год. ІІ г. о./. В същия смисъл е и приетото в Р № 237 от 27.06.11 год. по гр. д. № 931/10 год. І г. о., според което формите на принос са равнопоставени и на никоя от тях не следва да се дава приоритет, тъй като дължимото поведение на съпрузите в брака е чрез взаимно разбирателство и общи усилия съобразно възможностите, доходите и имуществото на всеки от тях да осигурява благополучието на семейството. Не се установява противоречие и с посоченото от касаторката Р № 73 от 13.07.2015 год. по гр. д. № 4874/14 год. І г. о., в което е прието, че по-големият принос на единия съпруг по един от критериите по чл. 21, ал. 2 СК /влагане на средства/, сам по себе си не е основание в полза на този съпруг да бъде определен по-голям дял от общото имущество, след като другият съпруг е изпълнявал задълженията си по полагане на грижи за домакинството, не е разхищавал семейното имущество и е допринасял според възможностите си за придобиване на такова. Не се констатира противоречие и с останалите цитирани решения на ВКС, а соченото решение № 85 от 3.11.17 год. по гр. д. № 4360/2016 год. ІІ г. о. е с предмет иск за липса на съвместен принос, съгласно чл. 21, ал. 4 СК, уважаването на който е обусловен от различни факти, установяващи пълната липса на съвместен принос на съпруга. С оглед тези съображения следва да се приеме, че въззивното решение е съобразено със съдебната практика по горния въпрос, най-общо поставен като такъв относно критериите и тяхното значение при определяне на приноса на съпрузите в придобиването на общото имущество, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Развитите от касаторката доводи представляват оплаквания против извода на съда относно преценката на обстоятелствата по спора, които подлежат на обсъждане при касационно разглеждане на делото, предпоставено от наличие на основания за допускането му. Такива не са налице и по останалите въпроси в изложението – по т. 1 процесуалноправните въпроси по същността си представлява оплакване срещу извода на съда за установен принос и на двамата съпрузи поради допуснати съществени процесуални нарушения при допускане на свидетелските показания /относно преклузията не е налице позоваване на ищцата във въззивната й жалба, поради което и въззивният съд съобразно правомощията си не се е произнасял/, анализ на свидетелските показания и излагане на съображения в мотивите, както и отчитане на евентуалната заинтересованост на свидетелите. Произнасянето на въззивния съд относно преценката на събраните гласни доказателства не е предмет на настоящето производство независимо от начина на формулиране на въпроси, които не могат да обосноват наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Неотносими към предмета на настоящия спор са поставените в т. 2 и т. 4 от изложението въпроси, тъй като данни за наличие на споразумение по бракоразводното дело между страните не са налице, напротив установено е, че имуществени претенции между тях при развода им пред съд в Шотландия не са разглеждани. /При установяване на обратното, /поддържано от ищцата като признание от ответника на значителния й принос/, се поставя въпрос за допустимостта на настоящия иск, тъй като не може да се определя по-голям дял за една вещ или група от вещи, а за цялото придобито по време на брака имущество – съгласно ТР № 63/84 год. ОСГК на ВС/.
С оглед на това неотносимо към настоящия спор е ТР № 3/18 год. по т. д. № 3/2015 год. на ОСГК на ВКС, което освен това има за предмет частична трансформация на лично имущество на съпруга по чл. по чл. 21 ал. 2 СК от 1985 г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г. при наличие на споразумение, какъвто иск не е предмет на произнасяне по настоящия спор. В тази връзка и с оглед доводите на касаторката за недопустимост на обжалваното решение следва да се посочи и липса на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, при което касационният съд е длъжен да допусне касационното обжалване.
Последният от поставените въпроси /т. 4 в изложението/ също е неотносим, тъй като въззивният съд не се е произнасял и не е обсъждал задълженията на съпруга по отношение на децата на другия съпруг от предходен брак, още по-малко този въпрос да е обусловил направения извод в обжалваното решение. Затова и релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
Поради тези съображения касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а с оглед този изход касаторката следва да заплати направените от ответника в настоящето производство разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 6960 от 8.11.2018 год. по гр. д. № 9830/2016 год. на Софийски градски съд по подадената от Й. Х. О., чрез пълномощника й адв. П. Н., касационна жалба.
Осъжда Й. Х. О., ЕГН [ЕГН] да заплати на Т. Л. О. разноски за настоящето производство в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: