Определение №116 от 17.3.2020 по гр. дело №2903/2903 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№116

гр. София, 17.03.2020 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2903 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 160 от 5.12.2018 год. по гр. д. № 454/2018 год. Варненският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 16.04.2018 год. по гр. д. № 1396/2017 год. на окръжния съд, [населено място] и вместо това е признал за установено по отношение на С. И. А. и Е. К. А., че „Ученически отдих и спорт” ЕАД е собственик на основание извършена непарична вноска в капитала на дружеството на поземлен имот, находящ се в [населено място], КК „Св. св. Константин и Елена”, с идентификатор *** по КК на [населено място], с площ от 7 959 кв. м., при описаните граници, представляващ УПИ *-* в кв. 16 и осъдил ответниците С. и Е. А. да му предадат владението върху описания имот, на основание чл. 108 ЗС, както и да заплатят направените от дружеството разноски.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответниците С. И. А. и Е. К. А., чрез пълномощника им адвокат А.. Т., с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Считат за неправилен извода на съда относно противопоставяне на влязлото в сила решение по иска за собственост на ищеца поради липса на вписване на същото в шестмесечен срок от влизането му в сила, както и извода относно конкуренцията с правата на купувача на публичната продан поради незачитане вписаната възбрана по изпълнението. Излагат съображения за неправилност на извода на съда относно релевираната придобивна давност с искане за отмяна на въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск срещу тях бъде отхвърлен. Касаторите претендират присъждане на направените във връзка с делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Формулирани са два материалноправни въпроси, както следва: 1. Противопоставимо ли е на трети лица решението, по което исковата молба е задължително вписана, ако то не е вписано? и 2. Противопоставими ли са на взискателите по изпълнително производство решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната?
Поддържа се произнасянето на въззивния съд по първия от тях да противоречи на цитираното Решение № 413 от 29.06.2010 год. по гр. д. № 900/2009 год. на І г. о. на ВКС, а произнасянето по втория от тях да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед промяна в създадената поради неточно тълкуване на закона съдебна практика и за осъвременяването й относно конкуренцията на правата според поредността на вписванията на възбраната в изпълнителното производство и исковата молба по чл. 124 ГПК.
Извън горното, касаторите се позовават и на очевидна неправилност на въззивното решение относно извода на съда по релевирания от тях довод за придобивната давност на основание добросъвестно владение от страна на купувачите на публичната продан и присъединяването му към същото владение на техните праводатели, придобили имота на основание съдебно решение по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба, ищец в производството – „Ученически отдих и спорт” ЕАД, чрез пълномощника му адв. М. М., в писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноските по делото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо това да уважи предявения от ищеца срещу ответниците, сега касатори, иск за собственост по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че въпросът относно придобивното основание на ищеца е разрешен със сила на пресъдено нещо с решението по в. гр. д. № 865/2008 год. на Варненския окръжен съд и тя обвързва страните по делото. Исковата молба по това дело е вписана на 21.11.2006 год., а решението, влязло в сила на 21.12.2011 год., е вписано на 5.02.2016 год., т. е. след срока по чл. 115, ал. 2 ЗС.
С оглед разпореждането със спорния имот в хода на производството по горното гражданско дело приобретателите са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението относно принадлежността на правото на собственост. Прието е, че ирелевантно за тази обвързаност е обстоятелството дали исковата молба е била вписана към момента на първата разпоредителна сделка – 18.12.2006 год. /в полза на „Артьом” ООД, встъпил в производството като трето лице, помагач/, както и обстоятелството дали постановеното решение е отбелязано в срока по чл. 115, ал. 2 ЗС. Вписването на исковите молби по спорове за собственост има само оповестително действие – да се даде гласност на спора /арг. чл. 114, б. „а”, изр. посл., във вр. с чл. 112 ЗС/. Приобретателят е обвързан съгласно изричната разпоредба на чл. 121, ал. 3 ГПК, отм., сега чл. 226, ал. 3 ГПК. Тъй като извършените в хода на процеса и след това разпоредителни сделки, в това число и издаденото в пола на С. А. постановление за възлагане съставляват деривативни основания за придобиване право на собственост, то следва и изводът, че същите не са породили вещнопрехвърлително действие. Съдът приел за неприложима разпоредбата на чл. 453, т. 2 ГПК, на която се позовава купувача на публичната продан, тъй като исковата молба на настоящия ищец по приключилото производство по иска му за собственост срещу Габровската популярна кооперация е вписана на 21.11.2006 год., т. е. много преди налагане на възбраната по изпълнителното производство, а дори и да се приеме действието на вписването за отпаднало поради невписване в срока по чл. 115, ал. 2 ЗС на решението по нея, то предвид само оповестителната му функция разпоредбата на чл. 453, т. 2 ГПК ще е неприложима.
В заключение съдът приел, че купувачите на публичната продан не притежават противопоставими на дружеството, ищец права на собственост, произтичащи от издаденото им постановление за възлагане.
Като неоснователно съдът приел и възражението им за придобивна давност, заявено в условията на евентуалност – давностно владение, включващо и присъединяване към владението на праводателите им –длъжникът в изпълнението М. Ж. и неговия праводател „Артьом.” ООД. Съдът обсъдил необходимостта от установяване на непрекъсната и явна фактическа власт в изискуемия от закона срок, съобразно вида на владението, както и липсата на основания за спиране или прекъсване на давността, а при позоваване на присъединяване на владения и необходимостта същите да са еднородни. С оглед приключилото производство по иска за собственост на ищцовото дружество с влязлото в сила на 21.12.2011 год. съдебно решение, съдът приел, че за „Артьом” ООД придобивна давност би могла да започне да тече от влизане в сила на това решение, тъй като е приобретател на имота в хода на това производство и има същото правно положение спрямо ищеца, както своя праводател. Осъществяваното от него владение след уважаване на иска на дружеството срещу неговия праводател е недобросъвестно.
Относно последващият приобретател М. Ж. съдът приел, че същият е придобил собствеността на основание влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. И от тогава – 14.02.2013 год. следва да се приеме, че е установил владението върху имота. Въпреки, че това съдебно решение е юридическо основание за придобиване на собствеността, с оглед данните по делото за сключване на предварителния договор по време на висящността на предходното съдебно производство съдът приел, че е оборена презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС. Дори и да се приеме, че същият има качеството на добросъвестен владелец, то от датата на влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД /14.02.2013 год./ до датата на предявения настоящ иск – 5.04.2017 год. не е изтекъл изискуемия се по чл. 79, ал. 2 ЗС петгодишен давностен срок.
Към предявяването на настоящия иск не е изтекъл и необходимия по чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок за осъществено владение от страна на ответниците А. и праводателите им, считано от датата на влизане в сила на решението по предходното дело по иска за собственост на „Ученически отдих и труд” ЕАД – 21.12.2011 год., откогато би могло да се осъществява владение върху имота.
Следователно, решаващите съображения за уважаване на иска срещу ответниците А. е липсата на придобито вещно право от тях нито на основание постановлението за възлагане на ЧСИ, нито на евентуално поддържаното придобивно основание – давностно владение и присъединяване на това на праводателите им.
Първият от поставените въпроси относно противопоставимостта на трети лица на решението, по което исковата молба е вписана, ако самото то не е вписано, не е относим в случая, тъй като съдът е приел, че касаторите не са придобили право на собственост поради липса на вещнопрехвърлително действие на публичната продан с оглед на това, че длъжниците в изпълнителното производство не са били собственици на имота, съгласно деривативния характер на публичната продан /чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК/. В случая не се касае за придобити от трети лица права и тяхната противопоставимост на купувача, съгласно чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК, нито за непротивопоставимост на невписаното в срока по чл. 115, ал. 2 ЗС съдебно решение по вписаната искова молба по предявения иск за собственост, тъй като това вписване има само оповестително действие – да даде гласност за предявения иск за собственост. Противопоставимост на вписването ще бъде налице по отношение на лица, които черпят права от купувача по един развален договор, в която хипотеза вписването на исковата молба за развалянето му ще има оповестително-защитно действие. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 4 ЗС ако исковата молба не е вписана, постановеното по нея решение няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано. Трети лица са тези, които са договаряли за един и същ имот с един и същ праводател, каквато хипотеза не е налице в случая – претендираните от касаторите права са производни от притежаваните от длъжниците им такива, с оглед деривативния характер на публичната продан. Спорът касае легитимацията им като собственици, оттук и дали публичната продан е произвела вещноправно действие относно собствеността, а не прехвърляне на права от един праводател на няколко лица и противопоставимостта на същите с оглед вписването на исковата молба, респ. решението по нея. Поставеният въпрос не е относим към спора, както и цитираната съдебна практика, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като са относими същите съображения за ирелевантност на поставения правен въпрос, както и липса на допълнителните изисквания за промяна на неправилна съдебна практика. Такава е налице, вкл. и цитираната в решението, в смисъла на произнасянето на въззивния съд относно правата на страните, в частност тези на купувачите на публична продан в зависимост от притежаваните такива на длъжника в изпълнението с оглед деривативния характер на проданта.
Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение по въпроса за придобивната давност. Произнасянето е в съответствие с материалния закон, като съдът е обсъдил установените релевантни факти относно поддържаната от касаторите добросъвестност на владението им и това на праводателите им, като я е отрекъл с оглед установените по делото факти на разпоредителните сделки с имота по време на предходното съдебно производство по иска за собственост на дружеството, респ. обвързаността на приобретателите от силата на пресъдено нещо на постановеното по него съдебно решение. Относно придобиване на имота на основание чл. 79, ал. 1 ЗС съдът отчел липсата на непрекъснато владение в необходимия срок от десет години към момента на предявяването на настоящия иск. Изложените съображения в решението не сочат на такава неправилност, каквато поради проявната й форма да може да се констатира при прочита на същото, без да е необходимо запознаване с доказателствата и обсъждането им. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, каквито в случая не се констатират в настоящия етап на производството.
При този извод за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторите следва да заплатят на ответната страна направените в настоящето производство разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 5 511.43 лв., съобразно представените договор за правна защита и съдействие, фактура, преводно нареждане за плащане и списък по чл. 80 ГПК.
По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 160 от 5.12.2018 год. по гр. д. № 454/2018 год. на Варненския апелативен съд по подадената от С. И. А. и Е. К. А., чрез пълномощника им адвокат А.. Т., касационна жалба.
Осъжда С. И. А., ЕГН [ЕГН] и Е. К. А., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], ул. „Д-р А. З.” № 2, вх. „А”, ап. 9 да заплатят на „Ученически отдих и спорт” ЕАД направените в настоящето производство разноски в размер на 5 511.43 лв. /пет хиляди петстотин и единадесет лева и 43 ст./.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top