О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
гр. София, 19.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. д. № 792 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 16362 от 21.12.2015 г. на Т. Г. Д., П. Г. В. и Д. Г. Д. чрез адвокат С. Г. С. от АК – С. З. срещу въззивно решение № 478 от 03.12.2015 г. по в.гр.д.№ 1443/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, Първи граждански състав.
Ответниците по касационната жалба Й. Т. Т., Д. Й. Б., И. Д. Г., Т. Д. К., С. Г. И., М. Г. И., К. Д. К., Ж. Д. Ж., Т. Ж. Т., П. Г. М., Т. И. Т., Т. И. Т. и М. Т. М. са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Е. Н. от АК – С. З., в който възразяват срещу наличието на основание за допускане на касационното обжалване, както и срещу основателността на касационната жалба. Претендират разноски.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд е отменил решение № 551 от 04.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 3951/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта, с която са определени квотите за участието в делбата на настоящите касатори, като вместо това са им определени квоти за участие в делбата, както следва : на Т. Г. Д. – 18/216 ид.ч., на П. Г. В. – 9/216 ид.ч. и на Д. Г. Д. също 9/216 ид.ч. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която е допуснато да се извърши делбата по отношение на всички заявени с исковата молба земеделски земи с участието на всички страни по делото (настоящите касатори и ответниците по касация) при квоти, произтичащи от наследяването на общия наследодател Д. М. Д..
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че съсобствени между всички наследници на Д. М. Д. са и шестте земеделски имота, описани в исковата молба – всички индивидуализирани с номера по плана за земеразделяне на землището на [населено място]. По отношение на нивата от 20,803 дка (имот № 013001) и нивата от 6,342 дка (имот № 027006) съществуването на съсобствеността и участниците в нея не е било спорно. По отношение на останалите 4 имота – нивата от 6,501 дка (имот № 005007), нивата от 2,999 дка (имот № 008003), нивата от 22,795 дка (имот № 014006) и нивата от 27,734 дка (имот № 058008) е прието, че съсобствеността се доказва с постановеното на основание чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ решение № 33177 от 10.01.2006 г. на ОСЗ – С. З., постановено след успешно проведен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от страна на наследниците на Д. М. Д. от колената на неговите пет дъщери (ищци и по иска за делба, сега – ответници по касационната жалба) срещу наследниците на Д. М. Д. от коляното на неговия син Г. Д. М. – (ответници и по иска за делба, сега – касатори). Въззивният съд е обсъдил заявеното от касаторите възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на посочените 4 ниви, но е намерил същото за неоснователно. На първо място по делото не са установени действия, които да обосноват извод, че наследниците на Д. М. Д. от коляното на неговия син Г. Д. М. са завладели общите имоти, а не са били техни държатели в съответствие с постановките на ТР № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК. На следващо място, като е съобразил разясненията по т. 1 на ТР № 1/1997 г. на ОСГК, съдът е приел, че давност не би могла да тече до 10.01.2006 г. поради отсъствието на приключило административно производство по възстановяване на собствеността. Периодът след този момент до предявяването на исковата молба за делба (10.01.2006 г. – 12.09.2014 г.) е недостатъчен, тъй като е по-малък от изискуемия съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок, а за 5-годишна давност не може да се говори след постановяване на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Въззивният съд подробно е обсъдил обстоятелствата, релевантни за определяне кръга на съсобствениците и наследствените им дялове и като е констатирал несъвпадение между своите крайни изводи и тези на районния съд досежно наследствените права в коляното на Г. Д. М., е постановил частичното отменяване на първоинстанционното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде тя разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите са развили своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля, без да формулират правни въпроси, отговарящи на разясненията, дадени с т. 1 на ТР 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. С това тълкувателно решение е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Не е задължително този въпрос да се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо на решението (касационното обжалване е допустимо и по правни въпроси, касаещи преюдициални правоотношения, обуславящи спорното право, по които не се формира сила на присъдено нещо, освен ако не са предявени чрез инцидентен установителен иск), но е задължително въпросът да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед настоящото произнасяне касаторите следва да заплатят на ответника по касация П. Г. М. сумата 600 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат за защита пред ВКС, съобразно ДПЗС № 090222 от 16.02.2016 г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 478 от 03.12.2015 г. по в.гр.д.№ 1443/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, Първи граждански състав.
ОСЪЖДА Т. Г. Д., П. Г. В. и Д. Г. Д. ДА ЗАПЛАТЯТ на П. Г. М. сумата 600 (шестстотин) лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат за защита пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: