Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. София, 20.03.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5289 по описа за 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, образувано по молбата на Н. М. Н., чрез пълномощника му адвокат Н. М., за отмяна на влязлото в сила решение от 8.06.2015 год. по гр. д. № 11324/2013 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 18.03.2013 год. по гр. д. № 27519/2011 год. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителя срещу В. Т. В., К. Н. М., Прокуратурата на Република България и Държавата, чрез министъра на финансите, искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 100 лв., представляващо част от общо претендираното такова в размер на 800 000 лв.
В молбата за отмяна се поддържа, че вследствие нарушаване правилото на чл. 142, ал. 2 ГПК, чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС и чл. 6, ал. 1 и чл. 13 ЕКЗПЧОС молителят е бил лишен от възможност да участва в разглеждането на делото пред въззивната инстанция, тъй като не е могъл да се яви лично поради заболяване, за което е уведомил съда преди заседанието. Поради това счита, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, като поддържа наличието и на това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, представяйки писмени доказателства относно пречките за явяването му в съдебното заседание пред въззивната инстанция и уведомяване на последната за това обстоятелство. Претендира и заплащане на направените разноски по делото.
Ответниците по молбата К. Н. М. и Държавата, чрез министъра на финансите, чрез процесуалните им представители адв. Б. и юрисконсулт И. в съдебно заседание оспорват молбата за отмяна и възразяват за прекомерност на направените от молителя разноски за адвокатско възнаграждение.
Останалите ответници по молбата – В. Т. В. не е взела становище, а Прокуратурата на Република България оспорва молбата по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема следното:
Молбата за отмяна е основателна.
Въззивното производство по гр. д. № 11324/2013 год. на Софийски градски съд е образувано по подадената от настоящия молител въззивна жалба против първоинстанционното решение, с което исковете му са отхвърлени, като неколкократно е постановяване отлагане на разглеждането на делото на основание чл. 142, ал. 2 ГПК поради заболяване на въззивника и подадени в тази връзка молби – с. з. от 3.11.2014 год., 8.12.2014 год., 19.02.2015 год.. В съдебното заседание от 20.04.2015 год. молбата за отлагане на делото поради заболяване на въззивника не е уважена, поради дадените му указания за организиране на защитата му, а отлагането е с оглед събиране на гласни доказателства с разпита на свидетеля Д. за 1.06.2015 год., като въззивният съд е указал на страните, че последващо отлагане на делото за събиране на доказателства е изключено.
Въззивният съд е дал ход на делото в откритото съдебно заседание на 1.06.2015 год. при подадена от пълномощника на въззивника Н. Н. адв. С. С. молба за отлагането му поради служебната му ангажираност по друго дело /приложени пълномощно и протокол от съдебно заседание за насрочване на другото дело за същата дата/, като намерил същата за неоснователна. Приел, че липсват доказателства въззивникът Н. Н. да е възпрепятстван да се яви в съдебното заседание, поради което и счел, че не са налице основания по чл. 142, ал. 2 ГПК за отлагане на делото.
В същото заседание въззивният съд е докладвал и постъпилите на същата дата – 1.06.2015 год. заявления от адв. Н. М., като пълномощник на Н. Н. и молба от пълномощника на една от ответниците – К. М. – адв. С. Ц., но не и постъпилите преди съдебното заседание, а именно на 29.05.2015 год., две заявления, едното от които от Н. Н. за отлагане на делото поради заболяването му – фрактура на колянната става, с приложено медицинско удостоверение на ЛКК за лечение при предписан режим „домашен на легло” до 15.07.2015 год. На същите е поставена резолюция за докладването им в 14.40 ч., след проведеното открито съдебно заседание, което не може да бъде установено при липсата на данни кога е приключило започналото в 14.07 ч. открито съдебно заседание.
Липсата на произнасяне на съдебния състав по постъпилото преди откритото съдебно заседание искане на страната за отлагане на делото поради удостовереното препятствие – заболяване, представлява процесуално нарушение, което е довело до лишаването й от възможност да участва в делото. Задължението на съда да се произнесе по молбата за отлагане е обусловено от датата на постъпването й в канцеларията на съда, поради което и е без значение обстоятелството, че същата е докладвана след приключване на заседанието, в какъвто смисъл е поставената резолюция. Това процесуално нарушение относно произнасянето на съда по постъпили по делото книжа е обусловило и допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК, съгласно която съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Препятствието за страната е било удостовереното от представеното медицинско удостоверение заболяване с предписания режим на лечение, като същата не е могла да отстрани препятствието за неявяването на упълномощения адвокат – явяване като пълномощник по насрочено за същата дата друго дело.
С оглед на тези съображения настоящият състав счита, че молителят в настоящето производство е бил лишен от възможността да участва в делото при разглеждането му от въззивната инстанция вследствие горните допуснати от въззивния съд нарушения, което е основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Това изключва произнасяне по релевираното в молбата за отмяна основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
По искането на молителя за присъждане на разноските в настоящето производство и по възражението на ответниците за неговата прекомерност настоящият състав не следва да се произнася, с оглед приложението на т. 4 от ТР № 6 от 6.11.2013 год. по т. д. № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС за присъждането им с решението по същество на спора при новото му разглеждане.
Водим от горното настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение № 3994 от 8.06.2015 год. по гр. д. № 11324/2013 год. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивен състав и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне от насрочването му в открито заседание и призоваване на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: