О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 24.04.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 186 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С разпореждане ,постановено на 19.01.2009г. от зам.председателя на Добричкия окръжен съд подадената от Г. В. Г. касационна жалба против въззивно решение,постановено на 07.11.2008г. по гр.д. №636/2008г. по описа на съда е върната поради неотстраняване в срок на констатираните от въззивния съд по реда на чл.285 ГПК нередовности,а именно непосочване на основания за допускане на касационното обжалване,непредставяне на посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решенията на съдилищата,въз основа на които се поддържа,че е налице противоречива съдебна практика по визирания в изложението по чл.284,ал.3 ГПК съществен материалноправен въпрос.
Разпореждането е обжалвано от Г. В. Г. с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и подадената от него касационна жалба бъде разгледана по същество. Поддържа,че въззивният съд е излязъл извън рамките на своите правомощия като се е произнесъл по допустимостта на касационното обжалване чрез проверка редовността на касационната жалба. Твърди,че е изпълнил в срок дадените му от въззивния съд указания и е посочил съществените материалноправни и процесуалноправни върпоси, обосноваващи наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Твърди също така,че доколкото се позовава на разрешаване на съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси,имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и не се твърди тези въпроси да са разрешавани противоречиво от съдилищата,нито да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, то не би следвало да посочва конкретни решения в подкрепа на твърдението си, нито да представя такива.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба следва да бъде приложено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,което следва да бъде мотивирано. Жалбоподателят следва да посочи същественият материалноправен или процесуален въпрос,по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение,както и хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК,на която се позовава, като представи и доказателства за наличие на противоречива съдебна практика,ако се позовава на това основание за допускане на касационното обжалване. Посочването и представянето на решения на съдилищата в хипотеза,при която се поддържа,че същественият материалноправен или процесуален въпрос е решаван противоречиво от съдилищата,е необходимо,за да може да бъде извършена преценка за основателността на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване. То освен това съставлява част от доводите,които жалбоподателят е длъжен да изложи при мотивирането на искането си за допускане на касационното обжалване с оглед изискванията,установени с ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г.,но само ако се поддържа,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. В подаденото от Г. В. Г. изложение е посочено ,че касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,т.е. че в решението си въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси,имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В същото не се поддържа тези въпроси да са разрешавани противоречиво от съдилищата,нито да са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,в който случай касаторът не е длъжен да сочи или прилага решения на съдилищата в подкрепа на тезата си. Напротив при посочване на това основание за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа,че по поставените от него въпроси липсва съдебна практика,респ. приложимата в случая правна норма е нова или неясна и се нуждае от тълкуване. А след като в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че с обжалваното решение са разрешени и съществени въпроси,които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,следва да се приеме,че е посочено и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК,за което не е необходимо допълнително уточняване. Компетентен да прецени доколко това основание е достатъчно точно и ясно посочено и мотивирано в изложението,както и дали визираните в същото въпроси действително са съществени по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК е касационният съд. По тези съображения настоящият състав приема,че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено,като делото бъде върнато на въззивния съд за изпълнение на процедурата по чл.285,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждането,постановено на 19.01.2009г. от зам.председателя на Добричкия окръжен съд,с което подадената от Г. В. Г. касационна жалба против въззивно решение,постановено на 07.11.2008г. по гр.д. №636/2008г. по описа на Добричкия окръжен съд е върната по реда на чл.286,ал.1,т.2 ГПК и
ВРЪЩА делото на въззивния съд за изпълнение на процедурата по чл.285,ал.1 ГПК.
Председател:
Членове: