О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр. София, 10.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1238 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 20.05.2010 год. по гр. д. № 186/2010 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 29.12.2008 год. по гр. д. № 68/2008 год. на Айтоския районен съд и вместо това е постановил друго, с което приел за установено по отношение на ПК „Б.”,[населено място], [община], при участието на трети лица помагачи на ищеца С. С. М., че последният е собственик на дворно място в[населено място], представляващо имот пл. № 210 в кв. 31 по плана на[населено място], с площ 1923 кв. м., от които 1 356 кв. м., представляващи УПИ ІV-210 в кв. 31 по регулационния план, 400/ 2050 кв. м. ид. ч. от УПИ V в кв. 31, представляващи придаваема част от имот пл. № 210 към УПИ V и 167/1650 кв. м. ид. ч. от УПИ VІ в кв. 31, представляващи придаваема част от имот пл. № 210 към УПИ VІ.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ПК „Б.”,[населено място], чрез пълномощника адвокат М. Б., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за отмяната му.
Ищецът С. С. М. и третите лица, негови помагачи, не са взели становище по жалбата.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа становище за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за приложението на регулацията при заплатено обезщетение, но поради незаемане на придаваемото се място, е в противоречие на разрешаването му в цитираните решения на ВКС, в които се приема, че за да се счете за приложена регулацията е достатъчно наличието на плащане на определеното обезщетение. Поддържа, че в същия смисъл на направените от въззивния съд изводи е налице и друга практика на ВКС, приемаща, че за да се счете за приложена регулацията, е необходимо и реалното завземане на имота, което обосновава наличие на противоречиво решаван материалноправен въпрос за предпоставките за приложение на регулацията – основание за допускане на касационното обжалавне на решението по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Касаторът поддържа, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл и по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: обвързан ли е гражданският съд с влязло в сила решение по административноправен спор, с което е отменен като незаконосъобразен административен акт, поради липса на предпоставките за приложението на пар. 8 ПР ЗУТ. Счита, че по прилагането на чл. 302 ГПК липсва съдебна практика, а въпросът за зачитането на решението по административния спор, приел незаконосъобразността на заповедта на кмета по пар. 8, ал. 1 ПР на ЗУТ поради липса на предпоставки за изменението на регулационния план с оглед приложената регулация от 1974 год. е следвало да обуслови изводите на съда.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което искът за собственост е бил отхвърлен, и вместо това да постанови друго решение, с което го уважил, въззивният съд е приел, че регулациионния план от 1974 год. не е приложен по отношение на придаваемите се части от имот пл. № 210 към УПИ V и VІ в кв. 31, тъй като не са представени доказателства за плащане на определеното по оценителния протокол от 1987 год. обезщетение на бившия собственик на имота М. Д.. Данни за плащане на обезщетението не са открити и от вещото лице по назначената експертиза, уреждането на регулационните сметки не е отразено в записванията на издадените и приложени към делото скици, а дори и в нотариалния акт от 1993 год. на кооперацията, сега касатор, е посочено, че регулационните сметки за двата урегулирани поземлени имоти V и VІ не са уредени. Такъв извод не може да се обоснове и с приключилите административни производства с предмет законосъобразността на издадената заповед по пар. 8, ал. 2 ПР на ЗУТ, в които е прието наличие на плащане на обезщетения за придаваемите се към имота на кооперацията места от имота на праводателите на ищеца, тъй като в тях предметът на делото не е правото на собственост, а законосъобразността на административния акт.
Като евентуално основание за направения от въззивния съд извод за неприложена към влизане в сила на ЗУТ регулация относно придаваемите се места от имота на ищеца към парцелите на кооперацията, съдът е приел и обстоятелството, че същите не са заети от кооперацията. Събраните доказателства установяват, че имот пл. № 210 съществува в старите се имотни граници, спорната регулационната граница по плана от 1974 год. не е материализирана на място и кооперацията не твърди да е завзела спорните придаваеми се части, което е обусловило извода на съда, че същата не е изпълнила условието за завземането им, а именно да е платила обезщетението за тях. Съгласно параграф 8, ал. 1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на неприложения регулационен план за заемане на придадени части от поземлени имоти е прекратено с изтичането на срока по пар. 6, ал. 2, предвиждащ възможност за прилагане на досегашния ред за това, поради което и ищецът се легитимира като собственик на основание покупко-продажба на целия поземлен имот пл. № 210, вкл. и на частите от него, които по плана от 1974 год. са били придаваеми към парцелите на кооперацията.
Следователно, въпросът за приложението на регулационния план от 1974 год. е обусловил изхода на делото, тъй като съдът е приел, че не е налице прилагане на регулацията, поради липса на доказателства за плащане на паричното обезщетение за придаваемите се места. Изводът му не е обусловен от разбирането, че прилагането на регулацията е предпоставено както от плащане на обезщетението, така и от завземането на имота, както е формулиран от касатора въпроса в изложението му, за да се обоснове противоречиво произнасяне по него. Обстоятелството за незавземането на придаваемото се място е взето предвид във връзка с останалите данни по делото, установяващи липса на плащане на обезщетението като условие за завземането на имота, а не като предпоставка за приложение на регулацията. Поради това и не е налице противоречиво произнасяне по поставения от касатора въпрос в представената съдебна практика – в приложените решения по гр. д. № 5576/2007 год. на ІV г. о. на ВКС, по гр. д. № 176/2006 год. на ІV г. о. на ВКС и решението по гр. д. № 1124/2008 год. на ІV г. о. на ВКС разглежданите спорове се характеризират с наличие на заплатено обезщетение за придаваемите се места, каквото в настоящия случай съдът приел да не е доказано от касатора, ползуващ се от наличието на този факт.
Решението по гр. д. № 706/2006 год. на ІV-а г. о. на ВКС, на което се позовава касаторът, обосновавайки тезата си, че по поставения въпрос е налице противоречиво произнасяне, също не бележи такова, защото и в него съдът е изхождал от приложението на регулацията с оглед вещноправното действие на плана при действието на З. /отм./ – а именно „трансформация на регулационните линии в имотни граници след завземането на придадените части”/вж. цитираното решение/, за което обаче условието е заплащане на обезщетението.
Противоречиво произнасяне по материалноправния въпрос не е налице и в другото решение – по гр. д. № 185/2002 год., в което е залегнало същото разбиране за приложението на регулацията.
Поради изложените съображения основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице.
Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като посоченият като процесуалноправен въпрос не е обусловил изхода на спора за правото на собственост върху спорния имот. Съдът е приел, че в административното производство, в което с влязлото в сила решение е отменена заповедта на кмета за изменение на ПУП-план за регулация за процесните УПИ, формираният извод за приложението на регулацията не се ползува със сила на присъдено нещо за спора за собствеността на имота, предмет на настоящето производство. Въззивният съд не е направил обратен извод относно административния акт, предмет на разглеждане в административния процес, в смисъл да го е приел за законосъобразен, за да се постави въпрос за приложението на чл. 302 ГПК, а оттук и да се обоснове необходимост от произнасяне на касационната инстанция за създаване на съдебна практика по приложението на тази разпоредба в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради това и последното не е налице, а изложените съображения на касатора представляват касационни основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.
По тези съображения следва извода за липса на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V – 60 от 20.05.2010 год. по гр. д. № 186/2010 год. на Бургаския окръжен съд по подадената от ПК „Б.”,[населено място], [община], чрез адвокат М. Б., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: