О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
гр. София, 27.01.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1040 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 6.07.2011 год. по гр. д. № 796/2011 год. Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 17.01.2011 год. по гр. д. № 536/2008 год. на Несебърския районен съд, с което е отхвърлен предявения от [фирма] против [фирма] иск за предаване владението на складово помещение с площ от 41 кв. м., преустроено в кухня към ресторант „П.”, намиращ се на партерния етаж на хотел „П.”, изграден в УПИ * в кв. 43 по застроителния и регулационен план на к. к. „С. б.”, зона И.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът [фирма], чрез процесуалните му представители адвокатите С. К. и Н. Д.-Я. с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, по подробно изложените в жалбата съображения. Искането е за отмяна на решението и вместо това се постанови друго, с което ревандикационният иск бъде уважен. Касаторът претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното към жалбата изложение касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Счита, че съдът не е тълкувал съобразно чл. 20 ЗЗД клаузите на легитимиращия го приватизационен договор, приемайки, че след като в него не е посочено като предмет на продажбата спорното помещение, то и касаторът, приобретател по него не е доказал придобивното си основание. По въпроса за тълкуването на договора счита, че е налице противоречие с разрешението по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 89 от 17.07.2009 год. на ВКС по т. д. № 523/2008 год. на ІІ т. о., ТК, приемащо, че при съмнение, неяснота или недвусмисленост в договорните клаузи, вкл. относно обема на правата и обектите,… действителната обща воля на съконтрахентите се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от спазване на въведените в чл. 20 ЗЗД критерии, вкл. по отношение на съдържанието на използваните в договора понятия, което при определените в закона предпоставки може да се различава от законовата дефиниция на същите и да е съобразено с обичая. В противоречие с това решение въззивният съд е приел, че поради непосочването на спорното помещение в приватизационния договор не е придобито право на собственост, въпреки, че същото е част от продадения хотелски комплекс и по тълкувателен път е следвало да се приеме, че е включено в предмета на продажбата. Разрешаването на този въпрос според касатора има значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед създадената неправилна съдебна практика, като поставя и въпроса относно допустимите доказателства за установяване принадлежността на даден реален обект към общия обект, предмет на придобиването, както и относно доказателственото значение на фактите, отнасящи се до свързаността на спорния обект с един от обектите, собственост на страните, по отношение на ВиК, ел. инсталация, канализация и други инсталации от комунален характер.
Ответното дружество [фирма], чрез пълномощника му адвокат Кр. Г., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението, респ. счита касационната жалба за неоснователна по съображенията, изложени в представения писмен отговор.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от касатора ревандикационен иск е бил отхвърлен, въззивният съд приел, че ищцовото дружество не се легитимира като собственик на спорното помещение с площ 41 кв. м. на основание приватизационния договор за продажбата му от Агенцията за приватизация, тъй като е установено, че същото се намира под втория и следващите етажи на хотел „П.”, собственост на ответното дружество, а не заема част от едноетажната масивна постройка – т. н. „топла връзка” между двата хотела. Заключението на тройната техническа експертиза установява местонахождението му изцяло в ограждащите фасадни стени на хотел „П.”, поради което и за да се приеме, че е включено в продажбата на хотел „П.”, както е поддържал касаторът, е следвало изрично да бъде вписано в сключения от него приватизационен договор, което не е така, а и т. н. „топла връзка” между двата хотела не е била предмет на приватизационната продажба. Съдът се е позовал на представените по делото доказателства – информационен меморандум на хотелски комплекс „П.”, писма от Агенцията за приватизация относно липсата на оценка на спорното помещение при продажбата на този хотел, като е прието за ирелевантно предхождащото фактическо положение – ползуването на помещението в определен период за обслужване на някое от помещенията на този хотел. Дори и това да е било така, то не може да обуслови извод за придобиване на право собственост, без да е било включено в предмета на приватизационната продажба, което е наложително с оглед неговото местоположение в застроената площ на другия хотел „П.”. Към момента на продажбата то не е било и обслужващо помещение към обект на касатора /дневен бар/, тъй като такъв не е бил налице, не е функционирал.
Следователно, релевантният въпрос, обусловил извода на въззивния съд е липсата на легитимация на ищеца, сега касатор, за собственик на спорното помещение, на основание поддържаното от него придобивно основание – договор за приватизация. Поставеният в изложението въпрос за тълкуване на същия не е обуславящ извода за неоснователност на иска за собственост, тъй като той не е включен в предмета на спора, поради което и въззивният съд не се е произнасял по него, а именно налице ли е необходимост от тълкуване на договора с оглед неяснота или съмнение относно предмета му. Въззивният съд е приел, че договорът не легитимира касатора за собственик на спорното помещение, тъй като то не е предмет на продажбата, като този му извод не е обусловен от приета необходимост да се тълкува същия. Поради това и така поставен въпросът за тълкуване на договора не е обуславящ извода на съда за неоснователност на иска за собственост, а оттук и представеното решение по т. д. № 523/2008 год. на ВКС, ІІ т. о. е неотносимо и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като обосноваването му с доводи за неправилност на въззивното решение е изключено. Формулираните от касатора три въпроса относно предмета на договора за приватизация и неговото тълкуване в насока дали включва спорното помещение или не, за допустимите доказателствата за установяване на този факт и значението на определени факти, касаят произнасянето по същество на спора за собствеността на процесното помещение, а не правни въпроси, по които въззивният съд да се е произнесъл и същите да са обусловили неговите изводи, при което положение произнасянето на касационната инстанция по тях би било допустимо в хипотезата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както е разяснено в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива съображения не са изложени от касатора, а обосноваването на основанията за допускане на касационното обжалване са в негова тежест. Поради липсата на такива и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № І – 79 от 6.07.2011 год. по гр. д. № 796/2011 год. на Бургаския окръжен съд, по подадената от [фирма], [населено място], чрез адвокатите С. К. и Н. Д.-Я. касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: