О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1193
София, 23.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 831 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 4.04.2011 год. по гр. д. № 31/2011 год. Врачанският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил изцяло първоинстанционното решение от 15.10.2010 год. по гр. д. № 899/2008 год. на районния съд, [населено място] и вместо това постановил друго, с което отхвърлил предявения от Б. Р. Х. от [населено място] срещу [фирма], със седалище [населено място], ревандикационен иск относно недвижим имот в [населено място], представляващ подробно описаните в решението свинарници №№ * и административно-битова сграда, построени върху държавна земя, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], [община]. Присъдени са и разноски за въззивното производство в полза на ответника
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата Б. Р. Х., чрез пълномощника й адвокат Св. Г., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, по подробно изложените в жалбата съображения.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т 1-3 ГПК, като са формулирани следните правни въпроси: относно разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД – за установяване на действителната воля на страните достатъчно ли е само обратно писмо /декларация/, изходящо само от едната страна или е необходимо същото да бъде подкрепено със свидетелски показания, като по този въпрос се поддържа противоречивото му решаване в представените решения на ВС и ВКС, в които, според изложените съображения на касаторката, се приема, че съдът следва да обсъди и другите доказателства по делото, за да изследва действителната воля на страните, а не както в обжалваното въззивно решение съдът се е задоволил само с буквалното възприемане на отразеното в представената декларация и е направил своите изводи в полза на другата страна. Формулиран е и процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд да даде указания на страната, съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, когато определени факти, които твърди, не са били доказани, както и относно съдържанието на доклада на въззивния съд – чл. 268, ал. 1 ГПК, по който въпрос според касаторката, въззивното решение противоречи на представените две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поддържа се и становище, че поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът „З.х. Б. – Ф.”, чрез пълномощника му адв. Ив. С., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване – въззивният съд не се е произнесъл по поставените в изложението правни въпроси, поради което и представената съдебна практика е неотносима, а по основанието по т. 3 липсват и изложени съображения.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо това да отхвърли предявения ревандикационен иск, въззивният съд приел, че ищцата не се легитимира като собственик на спорния имот и на двете поддържани от нея основания: в исковата молба е поддържала да е собственик на основание покупко-продажба с нот. акт № */94 год., а с последващата молба е претендирала да е собственик на имота на основание дарение, представляващо прикритата сделка, сключена със същия нотариален акт.
За основателността на иска по чл. 108 ЗС законът предвижда наличие на посочените три кумулативни предпоставки, като в съответствие с него, както и с утвърдената съдебна практика, въззивният съд приел, че при липсата на първата от тях – ищецът да установи, че е собственик на имота, предявеният иск е неоснователен. Направеният извод е обосновал с произнасянето при условията на евентуалност по двете, поддържани от ищцата основания за легитимацията й на собственик на имота. По първото от тях основание – покупко-продажбата от нейния брат, осъществена по време на брака й с О. Д., съдът приел, че разпоредителната сделка на последния с нот. акт № */2002 год. с пълномощно, което не е подписано от нея, е породила действие по отношение на ищцата, тъй като в шестмесечния срок от узнаването последната не я е оспорила по исков ред, съгласно чл. 22, ал. 3 СК /отм./. По второто основание – ищцата е поддържала привидност на договора за покупко-продажба, прикриващ действителната сделка дарение, на основание на което е придобила имота в индивидуална собственост, като се е позовала на изходяща от нея декларация за липса на плащане на цената на имота между страните по нищожния на това основание договор за покупко-продажба. Въззивният съд приел, че с оглед съдържанието на представената декларация, изходяща от една от страните по договора, е налице абсолютна симулация – установява се липса на воля на страните за сключване на договор с вещноправни последици, поради което и не е налице и такъв за дарение, въз основа на което ищцата да е придобила вещното право. Евентуално съдът е приел, че дори и да е налице прикрита сделка за дарение, то съгласно чл. 17, ал. 2 ЗЗД правата на третите добросъвестни лица се запазват при липсата на данни за недобросъвестност и за вписване на предявен иск за установяване на привидността преди придобиването на имота от тях през 2004 год.
Първият от поставените в изложението правни въпроси касае разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, като въпрос, обуславящ извода за липса на легитимация на ищцата на основание придобиване на имота по дарение с нот. акт № */94 год. Съдът е приел, че сделката е абсолютно симулативна, поради което и нищожна, не е налице прикрита сделка за дарение на имота, поради липсата на воля у страните по нея да сключат такава. Този извод е обосновал с представената декларация, изходяща от една от страните по нея – ищцата, установяваща липсата на воля за пораждане на вещноправни последици от обективираната във формата на нотариален акт продажба. Както е посочено в представеното от касаторката към изложението й Решение № 453 по гр. д. № 990/2002 год. на ІІ г. о. на ВКС искът за установяване на нищожност на привиден договор е различен от иска за разкриване на прикритата сделка при относителна симулация. Иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД – за разкриване на симулацията на сключения с нот. акт № */94 год. не е предявен и не е разгледан в настоящето производство, като той не може да бъде предмет и на инцидентен установителен иск с оглед на това, че надлежните страни по него са различни от тези в настоящето производство по предявения ревандикационен иск. Данни за успешно проведен иск за разкриване на симулацията на покупко-проджбата от 1994 год. липсват, а и не се твърди от ищцата, сега касатор, такъв факт. Позоваването на него в настоящето производство като обуславящ твърдението й да е индивидуален собственик на придобития имот не може да обоснове извод за наличие на привидна, респ. прикрита сделка между страните по договора, при липсата на надлежно предявяване на такъв иск, затова и преценката на представената в подкрепа на поддържаната теза декларация, изходяща от ищцата, е направена от съда по отношение действителността на договора, а не за разкриване на действителната воля на страните по него. Последното не е предмет на делото, поради което и поставения в тази връзка правен въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд за неоснователност на ревандикационния иск, обусловени от липсата на първата от предвидените в закона предпоставки – ищцата не е установила да е собственик на имота на поддържаните придобивни основания – покупко-продажба, респ. дарение. Затова и представената съдебна практика по този въпрос е неотносима.
Формулираният в изложението на касаторката процесуалноправен въпрос също не е такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да обоснове наличието на поддържаното основание по т. 1 с оглед представените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, какъвто не представлява поставения въпрос за приложението на чл. 146, ал. 2 ГПК, чл. 268, ал. 1 ГПК и задължението на въззивния съд да дава указания на страните при данните по делото за спазване на разпоредбата на чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд с доклада му в откритото съдебно заседание на 13.11.2009 год. Изложените от касаторката съображения в този смисъл представляват по същността си оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, които не могат да обосноват основание за допускане на касационното обжалване, поради липсата на правен въпрос като предвидена в закона обща предпоставка.
Горното съображение е относимо и към извода за липса и на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за което не се сочат и съответни съображения, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното следва извод за липса на поддържаните от касаторката основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, водим от което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 166 от 4.04.2011 год. по гр. д. № 31/2011 год. на Врачанския окръжен съд по подадената от Б. Р. Х. от [населено място], чрез адвокат Св. Г. от АК – [населено място] касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: