О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
гр. София, 06.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 348 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 8.11.2010 год. по гр. д. № 5735/2010 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 7.12.2009 год. по гр. д. № 20001/2007 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Т. Г. Т. от [населено място] против С. о. установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване, че ищецът е собственик на апартамент № 1, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 1.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът Т. Г. Т., чрез пълномощника му адвокат Ил. И., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът – С. о. не е взела становище по жалбата.
В представеното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същият поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Обосновава ги с довод за решаване на спора в противоречие на практиката на ВКС, съгласно която при наличие на решение на СОС и заповед на кмета за продажба на имота, при наличие на плащане на определената продажна цена от купувача, искът за собственост е основателен. Към изложението не е представена съдебна практика в горния смисъл, нито задължителна, нито такава по отделни граждански спорове. Формулиран е и материалноправен въпрос в смисъл изясняване задължението на кмета на общината да подпише договор за покупко-продажба на имота при наличие на молба за покупката, решение на СОС за продажбата, заповед на кмета за оценка и продажба на имота и плащане на определената от експерт-оценител цена на имота, вкл. режийните разноски.
Предмет на настоящето производство е произнасянето относно наличието на основания за допускане на касационното обжалване, в случая на поддържаните от касатора такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. За да са налице същите, следва формулираният от касатора правен въпрос да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Такъв въпрос не представлява поставеният от касатора в изложението му за задължението на кмета на общината да подпише договора за покупко-продажбата при наличие на изпълнение на останалите предпоставки за осъществяване на сложния фактически състав на продажбата по НДИ /отм./, тъй като той е неотносим към предмета на настоящия спор за принадлежността на правото на собственост върху имота. Изводът на въззивния съд за неоснователност на предявения иск е обоснован с липсата на сключен между страните писмен договор за покупко-продажбата, като елемент от предвидения в НДИ /отм./ смесен фактически състав на продажбата, който поради това е и недовършен. Като последица от това не е налице и поддържаното от ищеца деривативно основание за придобиване на правото на собственост, тъй като не е достатъчно наличието на административния елемент от този състав – заповедта за продажба по чл. 120 НДИ /отм./, нито плащането на цената. Въпросът за задължението на страните да подпишат договор за продажба е неотносим към спора за собствеността на имота на поддържаното от ищеца, сега касатор, основание за принадлежността на правото на собственост на основание покупко-продажба, което е останало недоказано в производството, поради което и не е налице правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Извън горното съображение, не е налице и представена съдебна практика, в която според касатора произнасянето е противоречиво, за да се обоснове наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, респ. това по т. 2. Изложените доводи относно неизпълнение на задължението на ответната страна са неотносими към настоящия спор, а останалите оплаквания в представеното изложение не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 183 от 8.11.2010 год. по гр. д. № 5735/2010 год. по описа на Софийски градски съд, по касационната жалба на Т. Г. Т. от [населено място], чрез адвокат И. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: