О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр. София, 04.07.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 398 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 3.02.2012 год. по гр. д. № 2112/2011 год. въззивният Варненски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение от 10.08.2011 год. по гр. д. № 1866/2004 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлена молбата на Е. И. С., чрез пълномощника му адв. К.С., за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото на 23.06.2011 год. решение, изразяваща се в посочване размера на претенциите му по сметки за извършени през 1993 год. ремонтни работи в делбения имот в деноминирани лева, вместо в неденоминирани, и за изменение на същото решение в частта му за разноските вследствие корекцията на тези претенции.
Въззивното решение се обжалва в срок от Е. И. С., чрез адв. К. С., с касационна жалба, в която се поддържат оплаквания за неговата неправилност и искане да бъде отменено и вместо това бъде уважена молбата за поправка на допуснатата фактическа грешка в посочване размера на претенциите по сметки за ремонти в имота през 1993 год. в неденоминирани лева, както и бъде определена съответната държавна такса.
В приложеното изложение към касационната жалба касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационното обжалване на въззивното решение при поставените въпроси за възможността съдът да измени определените от него държавни такси по реда на чл. 248 ГПК, тълкуването и прилагането на тази разпоредба, както и определянето на разноските по делото част от служебното начало ли е, по които се поддържа липса на задължителна съдебна практика, а в същото време касаторът се позовава на нарушение на такава – цитирани тълкувателни решения на ОСГК /ОСГТК/ на ВКС, без конкретно да обоснове в какво се състои твърдяното противоречие.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора, приема следното:
Производството по извършване на съдебната делба между страните е завършило с постановяването на решението на районния съд от 23.06.2011 год., с което съдът се е произнесъл по претенциите на съделителя Е. И. С. за възлагане на делбения имот и заплащане от другите съделители на извършени от него в делбения имот подобрения в периода от 2002 год. до 2008 год., както и такива приживе на наследодателя в периода 1993-1998 год., довели до увеличената стойност на наследството, като претенциите по сметки са отхвърлени изцяло и с оглед на това този съделител е осъден да заплати съответно дължимите държавни такси по тези искове.
Първоинстанционното решение е обжалвано с въззивна жалба, по която няма произнасяне от въззивния съд.
По подадена молба от съделителя Е. И. С. за поправка на очевидна фактическа грешка в посочване размера на претенциите по сметки относно претендирани ремонтни работи в имота през 1993 год. да се считат като посочени в неденоминирани /„стари”/ лева и за изменение на решението в частта му за разноските – дължимата държавна такса, първоинстанционният съд се е произнесъл с допънително решение от 10.08.2011 год., с което е отхвърлил молбата. Това решение е потвърдено от въззивния съд по съображения, че не е налице допусната очевидна фактическа грешка с оглед изложените мотиви в основното първоинстанционно решение, както и с оглед направените от страната претенции за сочените размери на претендираните суми. Поради това и приел, че не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и външното й изразяване в диспозитива на решението, което обуславя и извод за липса на основание за изменение на размера на държавната такса.
Липсата на формирана воля в мотивите на решението, чиято поправка в диспозитива му е поискана от страната и не е допусната от съда с постановеното му решение, представлява въпрос, касаещ съществото на спора за допускане на поправката. По него в настоящето производство касационната инстанция не може да се произнася, тъй като неговият предмет се свежда до отговор на въпроса налице ли е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като съдът приема, че то липсва, поради следните съображения:
Поставените от касатора в изложението му въпроси не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело, за да представляват такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, с оглед и разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, подробно цитирани в изложението. Спорът е бил относно наличието на очевидна фактическа грешка в посочване на размера на исковата претенция за подобрения в имота в периода 1993 год., с оглед последващата деноминация на лева, решаването на който обуславя и въпроса за определяне на държавната такса по този иск. Като е приел, че такава грешка не е налице, съдът е отхвърлил и искането за изменение на решението в частта за разноските, а не е приел, че не може да се произнася по реда на чл. 248 ГПК по молбата на страната относно държавната такса. Липсват съответни съображения на касатора в какъв смисъл поставя въпроса за тълкуване на горната разпоредба, при положение, че същата е достатъчно ясна и конкретна, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Оплакванията на касатора по своята същност представляват такива по същество на спора относно размера на дължимата държавна такса по тази претенция по сметки, който е предмет на инстанционен контрол, и в който смисъл е налице релевиран довод в подадената въззивна жалба. Поради това и не е налице правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК като обща предпоставка за допускане на касацията, за да се обсъжда наличието на значението му за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поради това и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 179 от 3.02.2012 год. по гр. д. № 2112/2011 год. на Варненския окръжен съд в неговата потвърдителна част по подадената от Е. И. С. от [населено място], чрез адвокат К. С. касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: