О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 859
гр. София, 28.09.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 586 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 25.02.2011 год. по гр. д. № 539/2010 год. въззивният Ловешки окръжен съд e оставил в сила първоинстанционното решение от 5.11.2010 год. по гр. д. № 168/2010 год. на Тетевенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от И. В. В. от [населено място], Софийска област, против Р. Г. У., В. Н. В. и Н. В. В. от [населено място], Л. област, иск за делба на урегулиран поземлен имот с площ 1 175 кв. м., представляващ парцел V-*в кв. 15 по плана на[жк], [населено място], ведно с построените в този имот двуетажна полумасивна сграда със застроена площ 94 кв. м., полумасивна стопанска сграда със застроена площ 63 кв. м. и стопанска сграда /навес/ със застроена площ 27 кв. м.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от И. В., чрез пълномощника й адв. В. Х.-Б., с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с молба за отмяната му.
В изложението се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. Позовава се на представената съдебна практика по въпроса за началния момент на придобивната давност и изтичането й по време на брака между съпрузите, обуславящо придобиването на имота в режим на съпружеска имуществена общност, по който въпрос въззивният съд в обжалваното решение се е произнесъл по противоречив начин, с което касаторката обосновава искането си за допускане на касацията.
В представения писмен отговор от ответниците Р. У. и В. В., чрез пълномощника им адв. Т. Ц., се оспорва наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението, респ. се поддържа неоснователността на жалбата.
Върховният касационен съд, за да се произнесе по въпроса за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
За да отхвърли предявения иск за делба на процесния имот в [населено място], въззивният съд приел, че не са събрани безспорни доказателства наследодателят на ищцата В. У. и съпругата му Р. У. да са осъществявали непрекъснато явно и необезпокоявано владение на имота в продължение на десетгодишния срок до смъртта на първия през 1984 год., за да се приеме, че твърденият придобивен способ се е осъществил по време на брака им. Записването на имота през 1981 год. в разписния лист към плана на името на В. У. не е доказателство за собственост, както и ирелевантно е обстоятелството за декларирането на имота от ищцата и плащането на данъци за него. Съдът приел въз основа на събраните свидетелски показания, че след смъртта на съпруга си, ответницата Р. У. е свояла имота, владението й не е било оспорвано или прекъсвано от ищцата, поради което и приел, че последната не може да се легитимира като съсобственик на спорния имот по наследство от баща си.
Следователно, изводът на въззивния съд за неоснователност на иска за делба на спорния имот е обусловен от произнасянето по въпроса за липса на съсобственост между страните, с оглед датата на смъртта на В. У. и последващото позоваване на придобивната давност от преживялата му съпруга. Произнасянето по въпроса за владението по време на брака между В. и Р. У., сключен през 1955 год., установената от тях през 1965-1967 год. фактическа власт върху имота, е обусловил извода на въззивния съд, че до смъртта на В. У. през 1984 год. липсват безспорни доказателства за давностно владение в необходимия срок, като приема, че такова е налице за съпругата му Р. У. след тази дата, когато се е позовала на този придобивен способ, снабдявайки се с документ за собственост, което обосновава наличието на изключителната нейна собственост върху имота. Противоречие по този въпрос обаче не се констатира с разясненията, дадени в ППВС № 8/80 год. на ВС, на което се позовава касаторката. В него е прието, че когато придобивната давност е започнала и е изтекла по време на брака, следва изводът, че и двамата съпрузи са придобили правото на собственост и имотът е станал имуществена общност. В такива случаи следва да се счита, че и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт върху имота. В този смисъл е и другото представено към изложението решение № 128 по гр. д. № 14/87 год. на І г. о. на ВС, приемащо, че имотът е общ на съпрузите, ако давността е изтекла по време на съществуването на брака. Настоящият казус не касае спор между бивши съпрузи във връзка с уреждане на имуществените им отношения, за обобщаване на практиката по които въпроси е ППВС № 8/80 год. на ВС, на което се позовава касаторката, а спор за принадлежността на вещното право върху процесния имот към наследството на починалия през 1984 год. наследодател, който приживе не се е позовал на твърдения от касаторката придобивен способ, поради което и такива права не са били в неговия патримониум към момента на смъртта му. Поради това и представената съдебна практика не е относима към предмета на спора и релевантния за изхода му въпрос за липсата на твърдяното право на собственост в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му, за да обоснове наличие на съсобственост между наследниците му.
С оглед на това не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 43 от 25.02.2011 год. по гр. д. № 539/2010 год. по описа на Ловешкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: