О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
гр. София, 16.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 575 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 6.03.2012 год. по гр. д. № 302/2011 год. Разградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 10.10.2011 год. по гр. д. № 1219/2011 год. на Разградския районен съд, с което е допусната съдебна делба на имот в [населено място], [община], представляващ дворно място от 1055 кв. м. – УПИ * в кв. 39 и построените в него паянтова жилищна сграда с площ 56.40 кв. м. и стопанска сграда между М. Н. А. с дял 17/18 ид. ч. и А. П. Д. с дял 1/18 ид. ч.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителят А. П. Д., чрез адв. Ал. М. с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и делото се върне за ново разглеждане с участието на Д. С. Д., като съделител в делбата в качеството му на наследник на Н. и С. С..
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа съдът да се е произнесъл по материалноправен въпрос относно участието на един от наследниците в делбеното производство, респ. нищожност на делбата без негово участие, съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, както и по процесуалноправен въпрос, свеждащ се до начина на доказване на твърдения факт за съпружеска имуществена общност между наследодателите С. при данни за унищожаване на архивите.
Съображения относно значението на горните въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото не са изложени.
Ищецът М. Н. А. в писмения отговор оспорва наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, респ. счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на разноските за настоящето производство.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
Предмет на предявения иск е недвижим имот, съсобствен между страните, като ищецът се е легитимирал като собственик на 17/18 ид. ч. от него на основание разпоредителната сделка по нот. акт № */2005 год., а ответникът, сега касатор – на 1/18 ид. ч. по наследство от неговия баща П. П., приобретател заедно със съпругата си Ц. П. на 1/3 ид. ч. от имота по разпоредителната сделка на С. С. с нот. акт № */95 год. в полза на трите му дъщери М. К., Ц. П. и П. К.. Последните, респ. наследниците на починалите им съпрузи /с изключение касаторът/ са дарили притежаваните от тях идеални части на ищеца по делото М. А., предявил срещу неразпоредилия се със своя наследствен дял съсобственик иск за делба на имота.
Д. на ответника /сега касатор/ относно правата на Н. и С. С. върху имота, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, е приет за недоказан от въззивният съд, с оглед легитимацията на последния като изключителен собственик, разпоредил се с имота в полза на трите си дъщери срещу задължение за издръжка и гледане. Поради това и синът му Д. Д., за участието на който в делбата претендира касаторът, не е придобил по наследство права върху имота от родителите си и не се легитимира като съсобственик, а оттук и не следва да участвува в делбата.
Този довод е и неотносим към предмета на делото, тъй като касаторът не е процесуално легитимиран да защитава чужди права – тези на наследника на Н. и С. С. – синът им Д. Д.. Предмет на иска е делбата на съсобствения имот, като съсобствеността е възникнала на основание разпоредителната сделка в полза на ищеца, а за ответника по наследство от неговия баща, а не по наследствено правоприемство от Н. и С. С.. Поради това и поставеният въпрос за нищожност на делбата при неучастието на трето лице не е обусловил извода за допускане на делбата на съсобствения имот на релевираното основание за възникване на съсобствеността, установено от данните по делото. От друга страна поддържаният довод не е и в интерес на касатора с оглед прехвърлените права от С. С. в полза на дъщерите му, като действителността на тази сделка не е оборена в производството с допустими доказателства. Не е налице и правен интерес за касатора да оспорва действителността и на втората сделка – дарението в полза на ищеца, тъй като той не е страна по нея, в какъвто смисъл са съображенията на въззивният съд.
С оглед на горното и поставеният процесуалноправен въпрос за допустимите доказателства относно факта на принадлежност на правото на собственост в полза на Н. и С. С. се явява ирелевантен за изхода на делото за делба между съсобствениците при дялове, които не са били и спорни между тях.
Поради тези съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Извън горното липсват каквито и да било съображения за значението на формулираните правни въпроси за значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, а по въпросите на съдебната делба е налице утвърдена съдебна практика, в т. ч. и задължителна, с която въззивното решение не влиза в противоречие, за да е необходимо произнасяне по тях от касационният съд.
Разноски в настоящето производство не следва да се присъждат с оглед липсата на данни такива да са направени от ответника по касация в него. Приложените на л. 79 и л. 81 договори касаят обжалването на определение на въззивния съд, видно и от съдържанието на т. н. „молба –искане”, което не е предмет на разглеждане в настоящето производство.
Поради горните съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 25 от 6.03.2012 год. по гр. д. № 302/2011 год. на Разградския окръжен съд по касационната жалба на А. П. Д. от [населено място], [община], чрез адв. А. М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: