О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 993
гр. София, 03.11.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 959 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 3.06.2011 год. по гр. д. № 145/2011 год. Варненският апелативен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 14.01.2011 год. по гр. д. № 348/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е прието за установено между А. Н. Б. и А. П. Б., че първата притежава ? ид. ч. от правото на строеж върху недвижим имот – жилище № 5 в [населено място], район „О.”, [улица], с площ 55.20 кв. м., на третия етаж, подробно описано, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, който имот е придобит чрез покупко-продажба от втората с нот. акт № */2005 год., като привидна страна по договора. Присъдени са и разноски за въззивното производство в полза на ищцата.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответницата А. П. Б., чрез пълномощника й адвокат Р. Н., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, по подробно изложените в жалбата съображения.
Ищцата в производството А. Н. Б., чрез адвокат Ан. Д., в представените писмени отговори оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението, евентуално оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният установителен иск за собственост на ? ид. ч. от придобитото от ответницата право на строеж на описания в нотариалния акт № */2005 год. имот е бил уважен, въззивният съд приел, че между страните по делото е имало съглашение ответницата да сключи окончателния договор от свое име, но действувайки като скрит пълномощник на ищцата по отношение на ? ид. ч. от придобитото право на строеж. Изводът е обосновал с анализ на представеното по делото „обратно писмо”, съдържащо категоричното признание на ответницата за вътрешните им отношения относно действителния титуляр на спорната половина от правото на строеж, както и от представения предварителен договор между страните по делото и третото лице /”Н. Е./, установяващ наличието на това съглашение между страните към този момент, с оглед поетите от тях задължения за плащане по половината от цената на спорното право и уговорката окончателния договор да се сключи с ответницата. Съдът приел, че е налице особена хипотеза на симулация, при която третото лице не знае, че договаря с привидна страна, т. н. скрит пълномощник, като на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД съдът приел, че в отношенията между страните по делото следва да се приложат правните последици на прикритото им съглашение, по силата на което ответницата е придобила от свое име, но за сметка на ищцата спорната ? ид. ч. от правото на строеж.
В изложението си ответницата, сега касатор, поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като поставя процесуалноправни и материалноправни въпроси, по които според нея въззивният съд се е произнесъл в противоречие на съдебната практика, а именно: за същността и характеристиката на представената декларация, приета от въззивния съд като „обратно писмо”, разкриващо симулацията в страните по договора за покупко-продажба или същата представлява начало на писмено доказателство, за доказване наличието на фигурата на „скрит пълномощник” при придобиване на недвижим имот, без наличие на сключен с нотариална заверка на подписите договор за възлагане /поръчка/ между страните, а като процесуалноправен въпрос е поставен този за допустимостта съдът да се произнася с необоснован немотивиран съдебен акт. Последният въпрос не е обусловил правните изводи по същество на спора, тъй като той не е включен в предмета му, а съображенията в тази насока могат да се квалифицират като оплаквания за неправилност на решението поради процесуални нарушения, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Затова и не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос не е обусловил решаващите изводи в обжалваното решение.
Формулираните материалноправни въпроси, касаещи същността на правоотношението между страните по делото по повод придобиването на спорното право на строеж и начина на разкриването му с представеното „обратно писмо”, неговата характеристика, както и наличието на фигурата на скрит пълномощник за придобиване на вещно право при липсата на сключен с нотариална заверка на подписите писмен договор за поръчката, представляват такива, които са обусловили решаващите правни изводи в обжалваното решение относно приетата симулация. Произнасянето по тях е в противоречие с приетото в представените решения по гр. д. № 4689/2007 год. на ІV г. о. ВКС и гр. д. № 1951/2008 год. на ІІІ г. о. на ВКС относно предмета на доказване при твърдяна симулация и тежестта за това на страната на ищеца. Горното обуславя извод за наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените материалноправни въпроси, което е достатъчно за допускане на касационното обжалване, без произнасяне по останалите поддържани основания за това.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 87 от 3.06.2011 год. по гр. д. № 145/2011 год. на Варненския апелативен съд, по подадената от А. П. Б., чрез адвокат Р. Н. от АК – [населено място] касационна жалба.
Указва на А. П. Б. в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер 227.56 лв. /двеста двадесет и седем лева и 56 ст./ и представи вносния документ, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: