О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр. София, 02.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 526 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадената на 26.04.2012 год. касационна жалба от адвокат Д. П., като пълномощник на ищците Л. И. Б., Р. И. М. и В. И. Р. от [населено място], против въззивното решение № 578 от 23.03.2012 год. по гр. д. № 1499/2011 год. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 9.05.2011 год. по гр. д. № 10431/2007 год. на Варненския районен съд, с което искът им против М. Т. А., И. Д. А. и Д. Д. А. за предаване владението върху имот в [населено място], м. „В.”, представляващ № 199 по плана на местността, с площ 730 кв. м., е отхвърлен.
В допълнителна молба се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците, чрез адв. Ст. С. в представен писмен отговор оспорват допустимостта на касационната жалба, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, както и наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Изложени са съображения и по същество на спора, с искане за присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:
С оглед постъпването на касационната жалба при действието на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год./, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за гражданските дела, същата се явява процесуално недопустима и образуваното касационно производство следва да се прекрати. Цената на предявения на 13.12.2007 год., т. е. при действието на отменения ГПК /чл. 55, ал. 1, б. „б”/, ревандикационен иск с предмет спорния недвижим имот, е в размер на ? ид. ч. от данъчната му оценка, удостоверена с приложеното на л. 38 от първоинстанционното производство удостоверение от [община], и възлиза на сумата 2 730.92 лв. Така е и посочена същата от самите касатори, ищци в молбата им от 18.02.2008 год. – л. 37 от първоинстанционното производство, т. е. същата е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер от 5 000 лв. Това обуславя необжалваемостта на въззивното решение по предявения иск с тази цена, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК подадената касационна жалба подлежи на връщане, без съдът да се произнася по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед този изход на делото касаторите следва да понесат и направените от ответниците в настоящето производство разноски, възлизащи на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 28.05.2012 год.
Поради горното и при условията на иззета компетентност на въззивния съд, по аргумент от чл. 7 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационната жалба на Л. И. Б., В. И. Р. и Р. И. М., подадена чрез адвокат Д. П., против въззивното решение № 578 от 23.03.2012 год. по гр. д. № 1499/2011 год. на Варненския окръжен и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 526/2012 год. на ВКС, ІІ г.о.
Осъжда Л. И. Б., В. И. Р. и Р. И. М., със съдебен адрес [населено място], [улица] да заплатят на М. Т. А., И. Д. А. и Д. Д. А. от [населено място], [улица], вх. „А”, ет. 4, ап. 55 направените разноски в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от касаторите, на които да се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: