О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 14.05.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,състав на второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 4130/2018 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.№ 6689/ 21.08.2018 год. на И. А. Г., заявена чрез назначения особен представител адв. К. К.- АК В. срещу въззивно Решение № 227 от 16.07.2018 година по гр.възз.д. № 352/2018 година на ОС- Враца по чл. 344, ал.1 ГПК.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 106 от 19.04.2018 год., по гр.д. Nо 89/2017 год. на РС-Бяла Слатина, в частта с която е уважен заявения иск за делба от А. С. срещу И. Г. на недвижим имот в [населено място], при определени права за съделителите съответно от 3/4 идеални части за А. С. и 1/4 идеална част за И. Г..
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, респ. неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила, основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Процесуалната недопустимост, като основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.2 предл. 2-ро ГПК се поддържа в частта, с която е постановен диспозитив, с която е прието за установено, че е налице съсобственост, като правата на ищеца А. С. са в обем на 3/4 идеални части.
Искането да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал.2, предл. 3-то ГПК поради очевидна неправилност, се поддържа в частта по допускане на делбата с довод, че са допуснати нарушения на императивни правила – чл. 33, ал.2 ЗС.
В срока по чл.287 ГПК няма подаден отговор на касационната жалба.
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, въззивният съд се е произнесъл с решението си по иск е за делба на недвижим имот, във фазата по допускането, поради което се явява процесуално допустима.
За да допусне делба, съдът е приел, че е налице съсобственост по отношение на недвижимия имот- предмет на делбата, като А. С. се легитимира като съсобственик по силата на НА 38/2005 год.
Върховния касационен съд, след преценка на наведените доводи и съображения на касаторите, намира че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 предл. 2-ро и предл. 3-то ГПК .
Постановеният установителен диспозитив касае изводите на съда относно валидността на разпоредителната сделка по НА 38/2005 година и придобитите от купувача А. С. вещни права по отношение на недвижимия имот в [населено място] –УПИ ** , кв. 12 по РП на града, заедно с построените в него масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м. и масивна лятна кухня. Доколкото установяване обема на транслираните вещни права по оспорената сделка е свързано с установяване на твърдяния факт на съсобственост, не може да се приеме теза за недопустимост на постановената в тази част решение на въззивния съд.
Не може да се приеме, че е основателна тезата за очевидна неправилност на съдебното решение. Очевидната неправилност предполага явни нарушения на закона – материален или процесуален. Очевидната неправилност, като основание по чл. 280, ал. 2 ГПК за селекция и допускане на касационно обжалване, се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона-материален или процесуален или явна необоснованост на въззивното решение, които пороци са съществени до такава степен, че могат да бъде констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който страда от нарушение на материални или процесуален закон, или на общите принципи на правото в такава степен, че законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдебното решение почива на несъществуваща или отменена правна норма, при несъобразяване на императивни процесуални правила.
Твърдяното нарушение на императивни правила – а именно, че сделката по НА 38/2005 година е сключена в нарушение на чл. 33, ал.2 ЗС, не може да бъде споделена. Нарушение на цитираното правило няма. Искът по чл. 33, ал.2 ЗС чрез който може да бъде защитено потестативното субективно материално право на съсобственика, комуто не е предложено да изкупи разпоредения в полза на трето лице ( в случая на А. С.) дял от съсобствеността, е конститутивен и не може да бъде съединен с друг конститутивен иск, какъвто е искът за съдебна делба. Правото по чл. 33, ал.2 ЗС може да се упражни в самостоятелен процес, поради което и не е предмет на настоящия спор.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.2 ГПК състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационна жалба вх.№ 6689/ 21.08.2018 год. на И. А. Г., заявена чрез назначения особен представител адв. К. К. – АК В. срещу въззивно Решение № 227 от 16.07.2018 година по гр.възз.д. № 352/2018 година на ОС- Враца по чл. 344, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :