O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
София, 21.06.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2121 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 21878 / 12.12.2015 год. на [фирма] представлявано от Управителя М. Л. и М. Д. , заявена чрез адв. М. Р. – АК С. З. срещу въззивно Решение I-129 от 29.10.2015 година по гр. възз.д. Nо 1443/2015 година на OС- Бургас.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 76 от 11.06.2015 год. по гр.д. Nо 335/2013 год. на РС Несебър по отхвърления иск за собственост на основание чл. 108 ЗС на самостоятелен обект с идентификатор 61056.501.442.1.2 по КККР на [населено място] , [община] ,с адрес [населено място], [община] , област Б. к/с „Ключ от морето“, представляващ апартамент No 2 , находящ се в бл.1 , вх.А на партерния етаж и състоящ се от антре,спалня, дневна , кухненски бокс, баня с тоалетна , застроен на площ от 65.60 кв.м. и припадащите се идеални части от правото на сградата.
За да постанови решението си , въззивният съд е възприел тезата и на първата инстанция , че процесният обект – апартамент в комплекса „Ключ към морето“ е разпореден валидно и не може да се поддържа теза за нищожност на договора , поради липса на основание ,противоречие и заобикаляне на закона , противоречие с добрите нрави. Прието е , че при отклонение от пазарната цена на имота и заплащане на цена по данъчната оценка, не може да се прави извод за такава неравностойност на престациите, която да съставлява нарушение на добрите нрави или нарушение на закона по см. на чл. 26 ал.1 ЗЗД , нито да съставлява нарушение на установените правни принципи.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон/ чл. 26 ал.1 предл. 3 ЗЗД/ и в нарушение на процесуални правила/ чл. 202 ГПК, и е необосновано, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпросите обстоятелството , че продажната цена по една сделка 4,7 пъти по ниска от действителната пазарна цена на недвижим имот , основание е ли е да се приеме ,че е налице такава нееквивалентност на престациите по договора за покупко-продажба, която обосновава накърняване на добрите нрави по см. на чл. 26 ал.1 пред. 3 ЗЗД с довод , че решението на въззивния съд по този въпрос е произнесено в противоречие с изразеното по Решение Nо 615 от 15. 10. 2010 год. по гр.д. Nо 1208/2009 год. на ВКС- III г.о., Решение Nо 1444 от 04.11.1999 год. по гр.д. Nо 735/99 год. на ВКС-V г.о. Решение Nо 160 от 14.03.2006 год. по гр.д. Nо 325/2004 год. на ВКС- II г.о., Решение Nо 597 от 28.05.2008 год. по гр.д. Nо 2365/2007 год. на ВКС- I г.о. или е разрешаван противоречиво от съдилищата, предвид на представените решения по чл. 290 ГПК на ВКС- Решение Nо 934 от 13.09. 2010 год. по гр.д. Nо 3657/2008 год. на ВКС- IV г.о. и Решение Nо 277 от 26. 01. 2015 год. по гр.д. Nо 1962/2014 год. на ВКС , както и на влезлите в сила Решение Nо 145 от 26.06. 2013 год. по гр.д. Nо 554/2012 год. на ОС-Ловеч и Решение от 10. 10. 2011 год. по В.гр.д. Nо 1164/2011 год. на ОС- Бургас и Решение Nо 256 от 19.03. 2014 год. по гр.В.д. Nо 71/2014 год. на ОС- Бургас и останалите окръжни съдилища, а въпросът: При определяне на цената при търговските сделки и при съобразяване свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД следва ли да се приеме , че е налице нарушаване на добрите нрав, ако продажната жена се отклонява от действителната пазарна стойност на един недвижим имот ? е разрешен по решението на въззивния съд в противоречие с Решение Nо 4 от 25.02.2009 год. по т.д. Nо 395/2008 год. на ВКС, ТК- I отд. и Решение Nо 88 от 22.06. 2010 год. по т.д. Nо 911/2009 год. на ВКС, ТК- I отд.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : какъв следва да бъде размерът на отклонение между продажната цена и действителната пазарна цена на недвижим имот за да се приеме , че е налице нееквивалентност на престациите по една сделка и как следва да се преценява съотношението между данъчна оценка и действителна пазарна цена на един недвижим имот, при преценка за наличието на еквивалентност в насрещните престации по една сделка? с довод , че произнасянето на ВКС по тези въпроси е необходимо с оглед на еднаквото и точното прилагане на закона.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод , че процесуално-правния въпрос: представлява ли нарушение на съдопроизводствените правила непроизнасянето от страна на въззивния съд по всички възражения и твърдения на страната, които са изложени във въззивната и жалба ? като произнесен в противоречие с Решение Nо 7 от 08.02.2012 год. по гр.д. Nо 510/2011 год. на ВКС- II г.о., Решение Nо 92 от 16.03. 2012 год. по гр.д. Nо 980/2011 год. на ВКС- II г.о. и Решение Nо 37 от 29.03.2012 год. по гр.д. Nо 241/2011 год. на ВКС- I г.о.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация С. И. В., гражданска на Руската федерация, представлявана от адв.Б. Т.- АК Б. и адв.М.Б.- АК Б. с наведени обстойни доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, респ. по наведените доводи за неточно прилагане на закона и допуснати процесуални нарушение при постановяване на обжалваното въззивно решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и съобразно чл. 280 ал.2 т. 1 –предл. последно ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима – за подаването и е спазен срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу обжалваем съдебен акт- въззивно решение, произнесено по вещен иск.
След преценка на наведените основания и с оглед на данните и приетите правни тези от въззивния съд , настоящият състав на ВКС намира че касационното обжалване не може да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 т.2 и/или т.3 ГПК.
Некоректно е в производството по чл. 288 ГПК, като неотменен етап на касационното производство свързан с подбора/ селекцията/ за допускане на обжалваните въззивни решение до касационен контрол едновременно по един въпрос да се поддържат като основания по чл. 280 ал.1 ГПК съответно т.1 и т.2. При безспорно постановена, непротиворечива съдебна практика на ВКС –в случая с решения , постановени по чл. 290-293 ГПК , обстоятелството , че все още има окръжни съдилища , които не я прилагат , не може да обуслови извод от необходимостта за уеднаквяване – арг. от чл. 291 ГПК, доколкото с посочените решения по чл. 290 ГПК , касаещи поставените въпроси 1 и 2 / от изложението/ съставите на ВКС са уеднаквили противоречивата практика на окръжните съдилища, посочили са каква е правилната практика , поради което не се налага ново произнасяне.
Съгласно дадените разяснения с т.3 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС по приложение на чл. 280-288 ГПК , противоречивото разрешаване на изведен правен въпрос касае само практика по влезли в сила решения на първо и второ- инстанционните съдилища , както и такава на ВС и/или ВКС, постановени с решения по реда на отменения ГПК от 1951 год. Доколкото е представена съдебна практика по решения по чл. 290 ГПК, по които съдебни актове, имащи задължителен характер за долните съдилища, въпросът за липсата на еквивалентност на насрещните престации, като основание за нарушаване на принципа на добрите нрави, е разрешен разнопосочно, то следва да се има предвид , че 1./ ако тази съдебна практика действително разрешава противоречиво един и същ правен въпрос , давайки различни по смисъл решения , то законодателят е предвидил за уеднаквяването механизма на чл. 292 ГПК и 2./ противоречие , което е обосновано на различни факти по делото, дали основание за различно разрешение по въпроса за основателността на иск, предявен и в двете хипотези на едно и също правно основание, не съставлява противоречиво разрешаване на един и съши въпрос по приложение на материалното право.
С повдигнатите с пространното изложение на касатора, като обосновка на изведените въпроси , следва извод , че същите / макар и посочени като въпрос 1 , 2, 3 и 4 / по естеството си поставят акцента на приложение на чл. 26 ал.1 предл.3 ЗЗД.
В практиката си съставите на ВКС приемат , че „добрите нрави“ е като философско-етична категория следва да се цени като обща правна категория на договорното право , приложима в гражданските и търговски правоотношения и съставлява комплекс от наложили се правила и норми, които защитават принципи и ценности, важими за правните субекти при сключване на договорите и тяхното значение е в интерес на обществото/ следвайки изцяло логиката на хипотезите , обхванати от разпоредбата на чл. 26 ал.1 ЗЗД/, поставен приоритетно и в синхрон с интереса на договарящите. В този аспект би било налице нарушение на „добрите нрави“ при сключване на двустранните възмездни договори, ако договореното е в нарушение на принципи на правото , чието спазване се гарантира от обективното право.
Без съмнение в практиката си/ в която насока са и представените съдебни решения по чл. 290 ГПК/ касационният съд приема , че в понятието за накърняване на добрите нрави попадат и хипотезите на липса на еквивалентност на престациите . Преценката за такава липса се базира по всяко конкретно дело на конкретно, безспорно установени факти за цената на сделката , за данъчната оценка на имота и за пазарната цена. Съпоставката на установените стойности и констатацията за разлика между цената на реализираната сделка и данъчната оценка или „пазарната цена“ не се приема еднозначно като липса на еквивалентност. Само доколкото липсата на еквивалентност би означавала грубо нарушен баланс на престациите / т.е. тотален превес на интересите на единия от договарящите/ и незачетен обществен правопорядък , гарантиращ справедливостта като обществена ценност, то съдилищата правят извод за нарушаване на добрите нрави. В този аспект договорената продажна цена дори и да сочи на сериозни отклонения от стойностите по данъчна оценка, възприемана като паричен израз на вещното право и база за определяне на публични задължения на физическите лица към държавата, определена от държавата/ чл.3 ал.2 от Приложение 2 към ЗМДТ удостоверението за данъчна оценка / или средна пазарна цена , като динамична величина формирана във всеки един период на база търсене и предлагане , не може да обуслови еднозначно извод за нарушение на добрите нрави без да се обсъди в контекста на конкретните доказателствата по конкретното дело и без извличане на действителната воля на страните по конкретния договор. Именно принципа на свобода на договарянето дава основание страните да преценят коя за тях е меродавната цена на сделката. Както в гражданското, така и търговското право няма нормативно определени минимални или максимално определяеми стойности за хипотези на договорите с вещно-прехвърлителен ефект, за да се приеме , че договорената цена е в отклонения на „действителната пазарна цена“
След като , с обжалваното въззивно решение , съдът е изложил изводи в този порядък на разсъждения , за да приеме , че няма нарушен баланс на престации въпреки сочената от касатора разликата , то не може да се приеме тезата , че има произнесен правен въпрос/ а не касаещ доказателствата/ , в противоречие с задължителна практика на ВКС.
Ето защо и като счита , че е налице достатъчна съдебна практика на ВКС , изключваща нуждата от ново произнасяне по въпросите по приложение на чл. 26 ал.1 предл.3 ЗЗД , настоящият състав намира , че не е налице и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите 2 и 3 от изложението на касатора.
Не може да бъде допуснато касационно обжалване по изведения процесуален въпрос , тъй като дали е налице „нарушение или не на съдопроизводствените правила, е въпрос касаещ правилността на обжалвания съдебен акт и не може да бъде и правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , обосноваващ допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. С чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 21878 / 12.12.2015 год. на [фирма] представлявано от Управителя М. Л. и М. Д. , заявена чрез адв. М. Р. – АК С. З. срещу въззивно Решение I-129 от 29.10.2015 година по гр. възз.д. Nо 1443/2015 година на OС- Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :