О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
гр. София, 28.10.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3854 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 20.04.2015 год. по гр. д. № 286/2015 год. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 21.01.2015 год. по гр. д. № 771/2013 год. на Велинградския районен съд в частта, с която е прието, че след влизане в сила на решението следва да се проведе тайно наддаване между съделителите С. Д. и Р. С. Д. за предлагане на по –висока цена за двуетажна жилищна сграда със застроена площ 95 кв. м. и разгъната площ 190 кв. м., построена въз основа на отстъпено право на строеж в общински УПИ ХVІ-198 в кв. 17 по плана на [населено място], и вместо това е постановил друго решение, с което на основание чл. 349, ал. 2 ГПК възложил на С. А. Д. недвижимият имот, представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ 95 кв. м. и разгъната площ 190 кв. м., построена въз основа на отстъпено право на строеж в общински УПИ ХVІ-198 в кв. 17 по плана на [населено място]. Съделителят С. Д. е осъден да заплати на останалите съделители за уравнение на дяловете им сумите, както следва: на Р. А. М. и А. А. Т. по 8 975 лв. на всяка от тях, на А. и Р. Д. и Д. А. – по 2 991.67 лв. на всеки от тях, както и всеки от съделителите да заплати съответната държавна такса.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от А. С. Д., Р. С. Д. и Д. С. А., чрез пълномощника им адв. Т. З., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи относно начина на извършване на делбата чрез възлагане на делбения имот на С. Д.. Считат, че са налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК и по отношение на съделителя Р. Д., който също е живял в делбения имот към откриване на наследството, както и с оглед поделяемостта на жилищната сграда на два дяла. Искат отмяна на въззивното решение.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК, като са поставени правни въпроси относно предпоставките за поставяне в дял и по-конкретно към кой момент следва да се прецени живеенето в делбения имот на касатора Р. Д., с оглед качеството му на наследник на неговия баща С. Д., починал след общия наследодател, като касаторите считат, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с т. 9 от ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 19 от 8.02.13 год. по гр. д. № 619/12 год. ІІ г. о. на ВКС. По въпроса за поделяемостта на делбения имот на две обособени жилища не релевират конкретно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата – С. А. Д., чрез адв. М. К., в представен писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Претендира заплащане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:
С влязло в сила решение от 5.12.13 год. по гр. д. № 771/13 год. на Велинградския районен съд е допусната делбата между всички съделители, при посочените квоти за четирите колена, като във втората фаза по извършването й искания за поставяне в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК са направили двама от тях – С. и Р. Д.. За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която съдът приел да са налице предпоставките за поставяне в дял и за двамата съделители, въззивният съд, приемайки неподеляемостта на имота предвид броя на съделителите и правата им в него, счел, че претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК е основателна само за наследника С. Д., живял в жилищната сграда, предмет на делбата, към откриване на наследството на баща му през 1992 год. и същият не притежава друго жилище. Първата от последните две предпоставки не е налице за съделителя Р. Д., който не е пряк наследник на общия наследодател А. Д., а е наследник на починалия през 2012 год. негов баща С. Д. и в това му качество участва в делбата, а не по заместване, в който случай би могъл формално да отговаря на това условие на закона, ако е живял в делбения имот към откриване на наследството на неговия дядо през 1992 год. Съдът се е позовал на житейската и правна логика, вложена в разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, относима към наследник, който е имал наследствения имот за жилище, живял е в него с наследодателя и няма друго жилище, да получи известна привилегия пред останалите. Правата на съделителя Р. Д. са възникнали от двама наследодатели на основание т. н. наследствена трансмисия, като наследодателят му С. Д., негов баща, не е общ наследодател на останалите, именно той е бил носител на правото в делбеното производство да иска възлагане на останалия в наследството от А. Д. имот, което право след смъртта му е преминало към неговите наследници, един от които – синът му Р., го упражнява в настоящето производство. Това право за съделителя Р. е възникнало след смъртта на неговия баща С. – 2012 год., като негов пряк наследник, поради което и въззивният съд приел, че по отношение на него не са налице материалноправните предпоставки по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на делбения имот, останал в наследство от неговия дядо. Съдът се е позовал на разясненията в т. 9 на ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС относно качеството на съделителя на пряк наследник или такъв по заместване, каквато не е настоящата хипотеза, както и на решението по гр. д. № 619/12 год. на ІІ г. о. на ВКС относно предпоставките за възлагане при придобиване на права от двама общи наследодатели, в който случай е достатъчно същите да са налице към момента на откриване на което и да е от двете наследства.
Въпросът за способа за извършване на делбата в хипотезата на допусната до делба неподеляема жилищна сграда при направените от двама от съделителите претенции за поставянето й в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК е релевантен към изхода на делото с оглед произнасянето в обжалваното въззивно решение за основателността само на едната от тях. Д. на касаторите по въпроса за поделяемостта на жилищната сграда представлява по същността си оплакване за неправилност на извода поради необсноваността му, а не правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и не може да бъде обсъждан в настоящето производство, в което като такъв правен въпрос се поставя този относно материалноправните предпоставки на претенцията за поставяне в дял, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, която е предпоставена от неподеляемостта на делбения имот, представляващ жилище. По този обуславящ изводите на въззивния съд въпрос произнасянето не противоречи на сочената от касаторите задължителната съдебна практика, поради което и не обосновава наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване. Съгласно разясненията в т. 9 на ТР № 1/2004 год. относно законовото изискване в разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, сега чл. 349, ал. 2 ГПК, претендиращият възлагане съделител да е наследник, който е живял в имота при откриване на наследството, произнасянето на въззивния съд не им противоречи, тъй като качеството на наследник Р. Д. придобива със смъртта на неговия баща С. Д. през 2012 год. и на това основание същият е легитимиран като съделител в делбеното производство. Фактът, че Р. е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството на дядо му, заедно с баща си, е неотносим, тъй като до 2012 год. същият няма качеството на съделител. Неотносима е и посочената хипотеза относно две и повече наследства, тъй като касаторът Р. Д. е пряк наследник на баща си, починал след общия наследодател, и както е установено по делото към 2012 год. живее в построена в същия имот друга жилищна сграда.
С оглед на тези съображения изводът в обжалваното въззивно решение не противоречи на посочената задължителна съдебна практика относно предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК за поставяне в дял на неподеляем имот, представляващ жилище, а същата е съобразена от въззивния съд при произнасянето му. Поради това и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито цитираното по т. 2, за което не се сочат съдебни актове за противоречиво решаване от съдилищата по поставения въпрос, с оглед на което не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното въззивно решение.
С оглед този изход касаторите следва да заплатят на ответника по касация С. Д. разноски в размер на 350 лв. за платеното адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие с № 003804 от 4.06.15 год. за защита в настоящето производство. Претендираните по другия представен договор разноски са такива за въззивното производство, поради което и не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 235 от 20.04.2015 год. по гр. д. № 286/2015 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд по подадената от А. С. Д., Р. С. Д. и Д. С. А., чрез адв. Т. З., касационна жалба против него.
Осъжда А. С. Д., Р. С. Д. и Д. С. А., всички от [населено място], [улица] да заплатят на С. А. Д. от [населено място], [улица] направените по делото разноски в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: