О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 626/30.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на първо отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията Балевска
Ч.гр.д.Nо 2175/2008 година, образувано по описа на I отд.
И за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.1 ГПК /ДВ. бр. 59/ 2007г./ ..
Г. Д. М. гр. С. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 2424 от 23.09.2008 г. на Пловдивския окръжен съд ,с което е потвърдено Определение от 10.06. 2008 година на К. районен съд по гр.д.Nо 60/2008 година за прекратяване на исковото производство поради недопустимост на иска на основание чл.224 ГПК /отм./ . Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е допуснато нарушение по приложението на процесуалните правила и материалния закон.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, налице е обжалваем интерес над 1000 лв., поради което и същата е процесуално допустима .
Допустимостта на касационното обжалване и при частните касационни жалби в хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.278 ал.4 ГПК , е обусловено от наличие на условия за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
С изложените аргументи, имащи правната характеристика на изложение по см. на чл.284 ал.3 т.1 и т.3 ГПК, жалбоподателят М. поддържа , че с обжалваното определение същественият материално-правен въпрос по делото– непререшаемостта на един правен спор , е разрешен в противоречие с константната практиката на съдилищата -ТР 45/19.04.1990 година на ОСГК ВС.
При данните по делото и след преценка на наведените с частната касационна жалба доводи, настоящият състава намира , че не са налице условията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и касационното обжалване е недопустимо.
Производство пред районния съд е образувано по заявения от Г. М. иск за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане-професионално увреждане ,получено при работа при вредни за здравето условия срещу работодателя-“Е” Е. гр. К.
Районният съд е приел,че правната квалификация на иска е чл.200 КТ и с оглед на влязлото в сила решение по гр.д. Nо 364/2006 г.на К. РС и решение по гр.д.Nо 1987/2007 година на Пловдивския ОС, приемайки , че е налице пълен идентитет на страни,основание и петитум, е прекратил исковото производство на основание чл.224 ГПК /отм./ във вр. с параграф 2 ал.1 ПЗР на ГПК.
С обжалваното определение на въззивния съд е потвърдено определението на първата инстанция , с което е прекратено делото поради непререшаемост на спора.
Посоченото тълкувателно решение на ВС ОСГК 45/19.04.1990 година не разрешава идентична или дори сходна хипотези, поради което не може да се приеме ,че са налице основания по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на посоченото определение на втората инстанция. Не може да се сподели довод, че даденото разрешение на съда с атакуваното решение следва да бъде преразгледано, тъй като спорът за недопустимостта да се пререши един гражданско правен спор, след като между същите страни, на същото основание и за същото искане има влязло в сила решение е постановен в противоречие с съдебната практика. Доводите , че се касае до друг спор- а именно такъв по чл.45 и чл.49 ЗЗД е въпрос на правна квалификация на съда. Именно въпроса за правната квалификация е предмет на цитираното тълкувателно решение,а не посочения частната жалба за непререшаемостта на спора. Няма спор, че исковото производство може да бъде проведено само ако няма постановен между същите страни предхождащ съдебен акт , с който спорът вече е бил разрешен. След като с обжалваното определение съдът е процедирал именно в тази насока, то и не е налице основание по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК с посочената съдебна практика.
След като не е налице основанието , с които жалбоподателят обосновава допустимостта на касационното обжалване, то това обжалване се явява недопустимо според разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения , състав на ВКС- първо отделение на гражданката колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на Г. Д. М. гр. С. срещу Определение Nо 2424 от 23.09.2008 г. на Пловдивския окръжен съд ,с което е потвърдено Определение от 10.06. 2008 година на К. районен съд по гр.д.Nо 60/2008 година за прекратяване на исковото производство поради недопустимост на иска на основание чл.224 ГПК /отм./ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :