О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 05.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 5036/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. «Орфей», гр. С., срещу въззивно решение от 16.07.2008г. по гр.дело № 313/2008г. на Смолянския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Постановеното решение противоречи на практиката на ВКС, защото въззивният съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност допуснатите доказателства. Не са изпълнени указанията, дадени с решението на ВКС, с което делото е върнато за ново разглеждане. Сочи се, че касационното разглеждане на делото ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото при евентуално влизане в сила на така постановеното решение, изпълнението ще бъде осуетено. От една страна въззивният съд е констатирал, че имотите са изгубили земеделския си характер, но от друга е приел, че издадените позитивни решения на ПК по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ са законосъобразни.
Ответниците по касация А. С. Х., В. С. Х., С. М. Б., Б. И. К. , Д. А. Х.,М. М. Х., Н. А. З. , Р. С. Б., Р. А. Х., Р. А. З., Р. С. М., С. С. М. , Ф. С. С. и Ю. А. М., оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Смолянския окръжен съд е оставено в сила решение № 329/24.07.2006г. по гр.д. № 484/2005г. на Смолянския районен съд, с което е признато по отношение на Р. «Орфей», гр. С., че А. С. Х., В. С. Х., С. М. Б., Б. И. К. , Д. А. Х., Р. С. Б., Р. А. Х., Р. А. З., Р. С. М., С. С. М. , Ф. С. С. и Ю. А. М. са собственици на незастроено дворно място, имоти пл. № 2* пл. № 2* и пл. № 2*/подробно описани/ по кадастралната карта на гр. С. и Р. «Орфей» е осъдена да им предаде владението върху тях, както и на основание чл.109 ЗС да премахне за своя сметка бетонова настилка от 10 в.м. в имот пл. № 2* и открит склад с площ 14 кв.м. настилка от тротоарни плочи с площ 21 кв.м. и 87 кв.м. – част от павилион в имот пл. № 2495.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с решения на ОСЗ по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е възстановена собствеността на ищците върху процесните имоти – земеделски земи, включени в ТКЗС, които през 1983г. са включени в строителните граници на населеното място. Земеделската реституция е извършена при условията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като имотите са се намирали в урбанизираните територии, определени с подробен устройствен план, макар вече да са изгубили земеделския си характер. Построените върху част от имотите сгради от ответната кооперация са без наличието на отстъпено право на строеж или редовни строителни книжа. Изграждането на павилиона е извършено в нарушение на законовите разпоредби, поради което е налице и втората предпоставка за земеделската реституция по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Трайна е практиката на ВКС приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. Доказателствените средства, които са за неотносими към спора факти не подлежат на самостоятелно обсъждане. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не сочи конкретно доказателства, които не са обсъдени от въззивния съд. За пълнота обаче следва да се посочи, че даденото разрешение от въззивния съд на тези съществени процесуални въпроси съответства на константната практика на ВКС, включително на решенията, на които се позовава касаторът. Приетото от решаващия съд, че е налице земеделска реституция, извършена при условията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, е обосновано с анализ на събраните в процеса относими доказателства и технически експертизи и съответства на трайната практика на ВКС по тези въпроси. Въззивният съд е изпълнил и дадените с отменителното решение на ВКС от 28.03.2008г. по гр.д. № 1259/2007г. указания за изслушване на допълнителна експертиза и преценка на характера на земята, съгласно чл.2 и чл.10, ал.5,6,7,9 и 12 ЗСПЗЗ. В заключение е направил съответстващ на трайната практика на ВКС извод за наличие на хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП, като е приел, че не са налице законно построени върху тях сгради или отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж е започнал към 01.03.1991г. При преценка на построения от касатора метален сглобяем павилион са обсъдени всички релевантни доказателства, въз основа на които е направен извод за липса на предпоставките на чл.10, ал.7 in fine ЗСПЗЗ, изключващи земеделската реституция на имота. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1/2/ ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посоченото от касатора, че при евентуалното влизане в сила на така постановеното решение, изпълнението ще бъде осуетено, не обуславя допустимост на касационното обжалване на основание на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като не налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
С оглед изхода на делото на ответниците по касация следва да се присъдят разноски за настоящото производство, съгласно приложените договори за правна защита и съдействие, както следва : на Б. И. К. и Ю. А. М. –общо 284 лева; на Ф. С. С. , Р. А. З., Н. А. З. , М. М. Х., Р. А. Х. и Д. А. Х. – общо 284 лева и на А. С. Х., В. С. Х., Р. С. М. и Р. С. Б. – общо 284 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.07.2008г. по гр.дело № 313/2008г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. «Орфей», гр. С., да заплати разноски за настоящото производство, както следва : на Б. И. К. и Ю. А. М. –общо 284 лева; на Ф. С. С. , Р. А. З., Н. А. З., М. М. Х., Р. А. Х. и Д. А. Х. – общо 284 лева и на А. С. Х., В. С. Х., Р. С. М. и Р. С. Б. – общо 284 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.