Определение №760 от по гр. дело №383/383 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 760
 
София, 11.08.2009 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание   на двадесет и втори юли    през две хиляди и девета  година в състав:
 
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА  
                                             ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    
                                                                    ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                                 
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 383/2009г.
                                    Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. С., В. Ц. М.и и В. Т. М., подадена от пълномощника им а. М, срещу въззивно решение от 03.10.2008г. по гр.дело № 309/2008г. на Хасковския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът по приложение на чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е решен в противоречие както с отменителното решение на ВКС, така и с трайната практика в тази насока. Сочат се нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които се обхващат от хипотезата на чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация Д. К. М., гр. Х., не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение от 27.09.2007г. по гр.д. № 2062/2005г. на ВКС е отменено решение от 25.05.2005г. по гр.д. № 1716/2004г. на Хасковския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С обжалваното решение е отменено решение № 777/28.10.2002г. по гр.д. № 934/2001г. на Хасковския районен съд. По реда на чл.208 , ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен искът на В. Ц. М., П. Т. С. и В. Т. М. против В. Ж. Г. иск с правно основание чл.108 ЗС за част от парцел, отреден за имот пл. № 8* кв.16 по плана на гр. Х., целият с площ 3319,24 кв.м., с площ на частта 1791кв.м. и по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване.
Въззивният съд е приел, че ищците са основали правото си на собственост като наследници на В. М. , който се е снабдил с констативен нотариален акт № 50/1997г. Имотът е идентичен с част от имот пл. № 1* който е бил отчужден като незастроен през 1962г. и 1966г. за нуждите на «Аптечно управление, ГТП»Градски транспорт» и ГТП»Здрава храна» Със заповед на кмета на община Х. от 1992г. отчуждаването е отменено по реда на чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Възстановяването на собствеността по този закон става само в лимитивно посочените от него случаи и при наличието на предвидените в него условия. За настъпване на реституционния ефект е необходимо провеждане на административно производство, което завършва с издаване на административен акт. Този акт обаче е непортивопоставим на ответниците по иска, които не са участвали в административното производство. В исковия процес по реда на косвения контрол за законосъобразност, който упражнява съдът, следва да се установи, дали са били налице предпоставките за издаване на административния акт. Имотът е бил отчужден до 21.04.1990г. въз основа на нормативен акт, посочен в закона, но мероприятието, за което е бил отчужден е започнало към релевавнтния момент. Оттук незаконосъобразен е издаденият от административния орган акт за неговата реституция. Изводите за осъществяване на мероприятието, за което имотът е бил отчужден, са направени въз основа на заключението на техническата експертиза и гласни доказателства.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора въпрос за приложимостта на чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е от значение за изхода на делото, но не обуславя допускане на касационно обжалване в цитираната хипотеза, тъй като не е налице дадено от въззивния съд разрешение в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и посочените от касатора решения. Въззивният съд е изпълнил дадените с отменителното решение на ВКС указания с оглед осъществяване на косвен съдебен контрол върху заповедта на кмета за отмяна на отчуждаването да изясни изградената на мястото на построената след отчуждаването постройка, дали е във връзка с конкретното мероприятие, за което е извършено отчуждаването и дали това мероприятие е проведено, вкл. дали стопанските постройки в имота са част от него. Приетото от въззивния съд относно липсата на хипотезата на чл.2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. не е в противоречие нито с отменителното решение, нито с трайната практика на ВКС по приложение на тази разпоредба. Изводите за това, че отчуждителните мероприятия са изпълнени, са направени въз основа на техническата експертиза и другите доказателства, като е прието, че в процесната част стопанската сграда е част от мероприятието, за което е бил отреден УПИ *. Приетото от въззивния съд и упражненият от него косвен контрол в исковия процес върху заповедта на кмета на община Х. за отмяна на отчуждаването по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. е в съответствие с т.4 на ТР №6/2006г., ОСГК. Решенията, които са приложили към изложението си по чл.284, ал.3 ГПК касаторите, не обосновават извод за произнасяне на въззивния съд по релевантен за спора въпрос в противоречие с трайната практика на ВКС. Касаторите не са и развили доводи в тази насока. Освен това приложените решения не дават разрешение на сходни хипотези, а на различни случаи на реституция по ЗВСОНИ, ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.
Посоченото в изложението по чл.284, ал.3 ГПК относно допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на съдебния акт не са основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване в производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК, а основания за отмяна на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение поради някое от основанията на чл.281,т.3 ГПК.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и данни за направени такива.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.10.2008г. по гр.дело № 309/2008г. на Хасковския окръжен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
 
 

Scroll to Top