О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 766
София, 11.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 533/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М., град К., подадена от пълномощника му а. Н, срещу въззивно решение №231 от 30.12.2008г. по гр.дело № 90/2008г. на Кърджалийския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът по приложението на чл.79, ал.1 ЗС за придобиване по давност на недвижим имот с владение в продължение на 10 години е решен в противоречие с практиката на ВКС относно това, че промяната в намерението и преобръщането на държането във владение не трябва да останат скрити.
Ответниците по касация М. Ю. С. и Б. С. Ю., с. К., община К., не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 18/29.02.2008г. по гр.д. № 711/2007г. на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. А. М. против М. Ю. С. и Б. С. Ю. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на жилищна сграда, построена в дворно място с площ от 450 кв.м., представляващо УПИ * с пл. №27 в кв. 6 по плана на с. К., като неоснователен.
Въззивният съд е приел, че ищецът е бил собственик на процесното дворно място и построената в него едноетажна къща. Ответниците са придобили процесния имот по давност като са започнали да го владеят от 1994г. Те са манифестирали намерението си да владеят имота като свой, а през 2007г. са се снабдили и с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Ищецът не е доказал да е отблъснал тяхното владение.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставените от касатора въпроси за приложението на чл.79, ал.1 ЗС за придобиване по давност на недвижим имот са от значение за изхода на делото, но не обуславят допускане на касационно обжалване в цитираната хипотеза, тъй като не е налице дадено от въззивния съд разрешение в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и посочените от касатора решения. Приетото от въззивния съд, че със събраните по делото доказателства относно упражняването на фактическата власт върху имота от ответниците в продължение на повече от 10 години, не се опровергава материалната доказателствена сила на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, с който те се легитимират като собственици на процесния имот не е в противоречие с трайната практика на ВКС по приложение на тази разпоредба. Изводите за това, че владението не е било съмнително, т.е можело е да се определи със сигурност, че ответниците упражняват фактическата власт и имат намерение да държат имота като свой, че владението не е упражнявано тайно по отношение на касатора, на когото се противопоставя и че то е разкривало по недвусмислен начин намерението на ответниците да държат имота като свой и да го придобият по давност, са в съответствие с практиката на ВКС. Решенията, които е приложил към изложението си по чл.284, ал.3 ГПК касаторът, също не обосновават извод за произнасяне на въззивния съд по релевантен за спора въпрос в противоречие с трайната практика на ВКС.
Посоченото в изложението по чл.284, ал.3 ГПК относно допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост на съдебния акт не са основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване в производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК, а основания за отмяна на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение поради някое от основанията на чл.281,т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №231 от 30.12.2008г. по гр.дело № 90/2008г. на Кърджалийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.