О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 16.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. дело № 78/2009 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Д. Д. трова, гр. Б., срещу определение от 31.10.2008г. по ч.гр.дело № 758/2008г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение на Балчишкия районен съд от 05.06.2008г. по гр.д. № 380/2006г. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради неотстраняване нередовностите на исковата молба.
Жалбоподателят излага доводи за наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Сочи се, че в обжалваното определение има произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, свързана с приложното поле на отрицателния установителен иск, съгласно която ищецът не е длъжен да посочи фактите, от които произтича липсата на отричаното право, както и че не е необходимо ищецът да претендира да е собственик на имота, за да отрича правото на собственост на ответника. Той може да е само владелец и да защити това си право. Обжалваното определение дава разрешение на процесуални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като се поставя принципният въпрос, какво трябва да е съдържанието на исковата молба и доколко изложението на обстоятелствата следва да се приема от съда като изложение на действията на други правни субекти. Твърди се още, че ищцата е предявила отрицателен установителен иск по чл.109 ЗС и владелчески иск по чл.75 ЗС срещу опитите на ответното дружество да установи фактическо владение върху имота като я отстрани от владение. Ищцата се позовава на владелчески права, упражнявани в качеството и на собственик по отношение на имот СИО.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
Въззивният съд е приел, че след като са констатирани нередовности на исковата молба по чл.98, ал.1, б. «г» и б. «д» ГПК/отм./, първоинстанционният съд е дал указания до ищцата в седемдневен срок да ги отстрани, което тя не е изпълнила. С молбата –уточнение е направено пространно изложение на правната доктрина и съдебна практика по исковете по чл.109, ал.1 ЗС и чл.75 ЗС. В нея обаче липсва изложение, с какво конкретно поведение всеки от двамата ответници е предизвикал правния интерес от завеждане на искове по чл.109 ЗС и чл.75 ЗС. Негаторният иск предпоставя защита на правото на собственост от неоснователни действия на други лица, каквито в случая не се сочат. Записаното в молбата уточнение «осъществяването на принудителното изпълнение върху имота чрез предаване владението на взискателя по изп.д. №304/2006г. би нарушило правото на владение на ищеца на нейната идеална част от имота, посредством принудителното и отстраняване от него» е твърдение за евентуално смущаване на правата и. Освен това срещу предприетите изпълнителни действия законът е предвидил специален ред за защита, който изключва исковата защита по реда на чл.109, ал.1 ЗС. От същия порок страда исковата молба и относно претенцията по чл.75 ЗС.
Според разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Неоснователно се поддържа в частната жалба, че в приложените решения като съдебна практика има произнасяне по съществения за настоящия казус въпрос. Това е така, защото в разглеждания случай става въпрос за отстраняване нередовностите на исковата молба, чрез посочване на ясни и конкретни фактически твърдения и формулиране на съответстващ петитум. Решенията, на които се позовава жалбоподателят, са неотносими доколкото разглеждат по същество хипотези за защитимост на владението и чрез предявяване на отрицателен установителен иск, за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск не само при нарушено, но и при застрашено право, за принципната възможност да се предяви негаторен иск срещу съсобственик, който пречи да се упражнява правото на собственост, за това, че ищецът по отрицателен установителен иск за собственост не е задължен да посочи фактите, от които произтича липсата на такова право.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице ясна регламентация и постоянна съдебна практика относно принципните въпроси за съдържанието на исковата молба по смисъла на чл.98 ГПК /отм./. Съобразно практиката на ВКС ищецът определя предмета на спора като трябва да въведе в обстоятелствената част на исковата молба конкретни фактически твърдения, очертаващи основанията, на които заявява претендираното право и да формулира в петитумната част съответстващо на търсената защита искане. Ето защо не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не се налага отстраняване на непоследователната или противоречива съдебна практика, респ. преодоляване на неправилната практика. Приетото от въззивния съд в разглеждания случай по нередовността на исковата молба е в съответствие с изискването за ясно и безпротиворечиво изложение на фактическата обстановка и на основанията, от които произтича твърдяното от ищеца право, респективно правният интерес за отричане правата на ответника, както и за поддържане на взаимно неизключващи се искове, каквито в случая заявява ищцата, поради смесване на петиторните и владелчески искове и в крайна сметка поради липса на ясно заявени претенции. Въпреки дадените указания за отстраняване нередовността на исковата молба, ищцата не е сторила това, поради което при поддържаните от нея твърдения направените от въззивния съд изводи за недопустимост на производството, не са в противоречие на съдебната практика. Изводите са налагат и от поддържаното в касационната жалба относно съединяване на „отрицателен установителен иск по чл.109 ЗС с владелчески по чл.75 ЗС срещу опитите на ответното дружество да установи владение върху имота като отстрани от владение ищцата”.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 31.10.2008г. по ч.гр.дело № 758/2008г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено определение на Балчишкия районен съд от 05.06.2008г. по гр.д. № 380/2006г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.