О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 767
София, 11.08.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 607/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. П., Е. А. П., М. Н. А. и Б. К. А., всички от гр. И., срещу въззивно решение от 23.02.2009г. по гр.дело № 8/2009г. на Разградския окръжен съд. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторите сочат, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос относно приложението на чл.68,ал.1 ЗС, в противоречие с практиката на ВКС като не е изследвал наличието или липсата на субективния елемент на придобивната давност у ответниците. В обжалваното решение е налице произнасяне и по правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно относно приложението на разпоредбата на чл.86 ЗС по отношение на имот, за който се установява в по-късен момент,че не е общински.
Ответникът по касация О. И. не изразява становище.
Ответниците по касация М. П. С., М. П. С. и Б. И. Б., всички от гр. И., не изразяват в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Разградския окръжен съд е е оставено в сила решение № 190/02.12.2008г. по гр.д. №190/2008г. на Районен съд-Кубрат в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. П. , Е. П. , М. А. и Б. А. срещу О. И. ,М. С. , М. С. и Б. Б. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на УПИ *, кв.33 по плана на с. М., с площ 765,89 кв.м.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че през 1963г. е съставен АДС за парцел ****ХІ, кв.39 по плана на с. М. с площ 900 кв.м., както и на парцел ****ХІІ с площ 1700 кв.м., като имотите са записани за безстопанствени. В разписния лист обаче по регулационния план от 1929г., имот пл. № 3* за който е отреден парцел ****ХІІ е записан на братята О. С нотариален акт № 151/1981г. няколко физически лица са признати за собственици на имота, а впоследствие през същата година са продали имота на С. П. и К. К. През 1983г. ОбНС И. отстъпил с договори, сключени с М. С. и Б. Б. правото да построят в държавен имот парцел ****, кв.33 жилищна сграда и помощни постройки в 5 годишен срок. През 1984г. ОбНС И. е отстъпил с два договора, сключени със С. П. и К. А. правото да построят жилищна сграда и стопански постройки върху държавен имот – парцел ****, кв.33. ПИ ІV-484 е идентичен с част от имота по нот акт № 181/81г. Ответниците са оградили УПИ * и го ползват, но не са реализирали суперфицията. Ищците ползват имота, предмет на учредената им суперфиция и са построили жилищни сгради. Въззивният съд е приел, че имотът не е станал държавна собственост със съставяне на АДС на основание чл.6 ЗС /ред.към 20.05.1963г./, тъй като собственици на имота са били праводателите на ищците. Приел е за основателно възражението на ответниците за придобиване на имота по давност за периода 1988г. -1998г., тъй като след изтичане на петгодишния срок за извършването на строеж, те са продължили да упражняват фактическа власт, владеейки го като свой – оградили са го, отграничавайки го от съседните имоти, вкл.и от този на ищците, обработвали са го, ползвали са изградената временна постройка в него за задоволяване на свои нужди, необезпокоявано от никого в продължение изискуемия от разпоредбата на чл.79 ЗС 10-годишен срок. Тъй като земята не е била държавна или общинска собственост, то възраженията на ищците за прилагане разпоредбата на чл.86 ЗС е неоснователно.
Поставеният от касаторите правен въпрос относно приложението на чл.68,ал.1 ЗС, е относим към изхода на спора. Той обаче не е решен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, вкл. приложените към изложението по чл.284, ал.3 ГПК решения, тъй като въззивният съд е изследвал елементите на фактическия състав на придобивната давност – упражняването на фактическата власт и намерението за своене. Направени са изводи за намерението, с което е владян имотът, след анализ на събраните в тази връзка доказателства. Въпрос на изпълнена доказателствена тежест в процеса е установяването на тези факти и съдът ги е приел за доказани.
Поставеният от касаторите въпрос по приложението на забраната на чл.86 ЗС за придобиване по давност на имот държавна,респ.общинска собственост, също не е решен в противоречие с канстантната съдебна практика. Освен това липсва правен интерес за касаторите да твърдят, че имотът е бил общинска собственост, тъй като по предявения от тях срещу ответниците физически лица и общината иск по чл.108 ЗС, те твърдят, че са собственици на имота, а не че последният като собствен на общината, не би могъл да бъде обект на давностното владение, осъществявано от ответниците.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.1- т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Въпреки изхода на делото на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като такива не са направени.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.02.2009г. по гр.дело № 8/2009г. на Разградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.