О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 648
София, 27.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 145/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Е. К. и Р. Б. Р., с. В., област Смолян, срещу въззивно решение 30.12.2008г. гр.дело № 498/2008г. на Смолянския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и т.2 и т.3 ГПК. Поставените въпроси са за доказателствената стойност на извлеченията от партидна книга на кооперативния ревир относно собствеността върху имотите към момента на одържавяването им.
Ответниците по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Смолянския окръжен съд е оставено в сила решение № 187/30.04.2008г. по гр.д. № 595/2007г. на Смолянския районен,с което е отхвърлен искът, предявен от М. Е. К. и Р. Б. Р. по чл.13,ал.2 ЗВСВГЗГФ за призваване правото им в качеството на наследници на М. и Е. П. за възстановяване собствеността 1/3 ид.ч. от 200 дка като идеални части от ревир «Кесарийца». Въззивният съд е приел, че по делото е установено, че г. в ревира са принадлежали на П. и К. Х. , а не на наследодателите М. и Е. П. Не е доказано , че братята П. всъщност са записани под псевдонима /прякора/ П. Декларацията, изходяща от румен К. не е годно доказателствено средство за установяване на твърдяния от ищците факт.
Поставените от касатора правни въпроси не обуславят изхода на делото. Решаващият извод на въззивния съд не е относно доказателствената стойност на записите по партидните книги и другите документи за правото на собственост към момента на коопериране. Той е за неустановеност в процеса на твърдяната идентичност между записаните в тези документи лица и наследодателите на ищците. Приложените към касационната жалба решения не установяват противоречиво разрешаване на съществения за разглеждания случай правен въпрос и са неотносими към хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото в разглеждания случай се касае за неизпълнена доказателствена тежест в процеса относно установяването на твърдените от ищците факти, а не за необходимост от такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от въззивно решение 30.12.2008г. гр.дело № 498/2008г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.