О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
София, 25.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 131/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Ш., гр. С., подадена от пълномощника и а. С, срещу въззивно решение от 03.06.2008г. по гр.дело № 2154/2002г. на Софийския градски съд. Сочи се, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материално правни и процесуалноправни въпроси, а именно неправилно е приложен чл.108 ЗС и при липса на пасивна процесуална легитимация е постановен осъдителен петитум.
Ответницата по касация В. Г. И. ,гр. София, не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесулно допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 29.06.2001г. по гр.д. № 6715/97г. на СРС. С последното е уважен предявеният от В. Г. И. срещу А. Ш. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул.»Беласица» № 16, състоящ се от две стаи и кухня и за заплащане на обезщетение за ползване на основание чл.59 ЗЗД.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че наследодателят на ищцата В е бил собственик на къща, находяща се в гр. С., ул.”Б” №16. По реда на ЗОЕГПНС вторият етаж, състоящ се от две стаи и кухня е бил отчужден. Със заповед № РД-57-665/1992г. на СГО на основание чл.1 ЗВСОНИ и чл.88, ал.4 НДИ имотът е отписан от актовите книги на общинските имоти. С влизане в сила на чл.1 ЗВСОНИ собствеността върху недвижими имоти, отчуждени по изброените в чл.1 и 2 закони се възстановява в лицето на собствениците им или наследниците им по силата на самия закон, без да е предвидена специална процедура или акт на административен орган. Правото на собственост на наследодателя е установено с нот.акт от 1917г., имотът е отчужден по ЗОЕГПНС. Ищцата се легитимира като негов собственик. Въпреки твърдението, че е наемател, ответницата не е представила доказателства в тази насока и затова не е «заварен наемател» по смисъла на чл.6 ЗВСОНИ.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата, или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Трайна е и практиката на ВКС относно установяване елементите от фактическия състав на чл.108 ЗС за успешното провеждане на ревандикационния иск като средство за защита правото на собственост, включително по основанието на чл.1 ЗВСОНИ, спрямо лица, които се намират в имота без правно основание. Касаторът не е развил конкретни за някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Посоченото от него относно липсата на пасивна легитимация по начало е касационно оплакване по чл.281,т.3, а не основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Предмет на преценката в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, в т.ч. и проведеното от страната /в случая от касатора/ доказване по реда на чл.127 ГПК /отм./на твърдяните факти, а наличието на основание за допускане на касационно обжалване
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и данни за направени такива.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.06.2008г. по гр.дело № 2154/2002г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.