Определение №941 от по гр. дело №721/721 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 941
 
София, 20.10.2009 г.
 
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на двадесет и осми септември, две хиляди и девета година в състав:
 
 
 
           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА  
                                             ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    
                                                                    ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
                          
                      
изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело №721/2009 г.
                                    Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д., гр. В., срещу въззивно решение от 09.04.2009г. по гр.дело № 30/2009г. на Великотърновския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1/2/ ГПК. Касаторът счита, че постановеното решение противоречи на трайно установената съдебна практика по приложението разпоредбите на 36, ал.2 ЗН вр.чл.349 ГПК в първата фаза по допускане на делбата. Според касатора разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН е следвало да се приложи след допускане на делбата. Като е отхвърлил искът за делба въззивният съд е лишил касатора да предяви претенциите си за извършени подобрения във втората фаза на делбения процес. Налице е противоречие с ПП № 4/1964г.,т.4 и ПП № 7/1973г., т.2, в които е указано, че претенциите по сметки по чл.12, ал.2 ЗН могат да бъдат предявени след решението за допускане на делбата.
Ответниците по касация Д. Н. Е. и И. Д. К. считат, че не следва да се допуска касационно обжалване като излагат съображения в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Великотърновския окръжен съд е отменено решение от 04.08.2008г. по гр.д. № 2373/2007г. на Великотърновския районен съд в частта относно присъденото на основание чл.30,ал.1 ЗН вр. чл.36, ал.2 ЗН обезщетение в размер на 291,09 лева за допълване запазената част на Д. Д. Д. от наследството на Д. Д. Е. , поч.23.08.2002г. и по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е присъден размер от 3 661,21 лева. В останалата част, с която е постановено възстановяване на основание чл.30, ал.1 ЗН на запазената част на Д. Д. Д. от наследството на Д. Е. и е постановено задържане от Д. Н. Е. на имуществото – предмет на направеното в нейна полза саморъчно завещание от 25.07.2007г. и е отхвърлен искът за делба на УПИ *, кв.30 по ПУП на с. П., община В. Търново, първоинстанционното решение е оставено в сила. Въззивният съд е приел, че общият наследодател на страните Д, поч.23.08.2002г., по време на брака си с ответницата Д преживяла съпруга, е придобил процесния имот, който е предмет и на завещателно разпореждане в полза на последната. Тя се е снабдила с констативен нотариален акт на основание завещание и давност за имота и с договор за покупко-продажба през 2005г. го е прехвърлила на ответницата И/дъщеря на Д. Е. /. По направено възражение за намаляване на завещателното разпореждане от ищеца – син на общия наследодател,поради накърняване на запазената му част на основание чл.30, ал.1 ЗН, въззивният съд е приел, че е направено от легитимирано лице – низходящ от първа степен, призован към наследяване. При формиране на наследствената маса съдът е възприел остойностяване съгласно разпоредбата на чл.31 ЗН като е приел за недоказано твърдението на ищеца за увеличение на наследството по чл.12, ал.2 ЗН поради извършени от него подобрения. Направил е извод за превишаване на разполагаемата част и е обсъдил дали са налице предпоставките на чл.36 ЗН за връщане на имота в наследствената маса. В заключение е приел, че заветникът може да задържи целия имот като възмезди наследника-поискал допълване, с пари според цената по време на намаляването, поради което и искът за делба е неоснователен.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставените от касатора правни въпроси не е в противоречие с трайно установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.36,ал.2 ЗН. Сам касаторът не оспорва приложимостта в разглеждания случай на чл.36, ал.2 ЗН, но счита, че в нарушение на трайната съдебна практика въззивният съд е отхвърлил иска за делба, тъй като е следвало да допусне същата, за да се предявят претенциите по сметки в първото по делото заседание във втората фаза, когато единствено това е допустимо и след това да отхвърли иска за делба. Константната съдебна практика, вкл. и на ВКС е спазена от въззивният съд, който след като е приел, че на основание чл.36,ал.2 ЗН заветницата може да задържи целия имот, то и той не следва да бъде допускан до съдебна делба, поради липса на съсобственост. Въпросите са разрешени в съответствие с трайната съдебна практика относно предмета на първата фаза на делбата и въпросите, по които следва да се произнесе съдът с решението си, един от които е този по наличието на съсобственост. Поставеният от касатора въпрос, че се препятства по този начин предявяването на претенции за сметки, в т.ч. произтичащи от подобрения в имота, не е релевантен към разглеждания случай. В този смисъл и посочената от него задължителна практика на ВКС е неотносима. Това е така, защото касае само случаите, когато е допусната съдебна делба. Само наличието на облигационни правоотношения между страните по повод вземания от подобрения в имота, не може да обуслови допускане на съдебната делба на последния при липса на съсобственост с цел тези вземания да се предявят като претенции по сметки във втората фаза.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. При това положение на ответницата по касация следва да се присъдят направените в производството по чл.288 ГПК разноски в размер на 200 лева, съгласно приложения договор за правна защита от 60327/02.06.2009г.
С оглед горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.04.2009г. по гр.дело № 30/2009г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., гр. В., да заплати на И. Д. К. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 200 лева.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
 

Scroll to Top