О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 11.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 5344/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. П. и С. Г. Н. и двете от гр. С., срещу въззивно решение от 29.07.2008г. по гр.дело № 900/2006г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1/2/ ГПК. Касаторите считат, че постановеното решение противоречи на практиката на ВКС относно допустимостта на всички доказателствени средства за установяване наличие или липса на съсобственост след прекратяване на СИО, в т.ч. преобразуване личното имущество на единия съпруг при придобиване на вещ по време на брака, както и относно преценката на направеното от страната признание на неизгодни за нея факти. Освен това решението е постановено в противоречие на практиката на ВКС, визираща обсъждане на всички релевантни за спора факти и относими доказателства.
Ответникът по касация К. Ю. Б. оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Софийския градски съд е отменено решение от 07.12.2005г. по гр.д. №1189/2005г. на СРС. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С., между К. Ю. Б. С. Г. П. и С. Г. Н. при квоти – 5/12 ид.ч. за първия, 5/12 ид.ч. за втория и 2/12 ид.ч. за третия съделител. За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че по време на брака между страните С, с нотариален акт №78/1997г. на 05.12.1997г. е сключен договор за покупко продажба на процесния апартамент, съгласно който С. Б. го е закупила от Д. И. и Р. С. при цена 1 400 000 нед.лева. С влязло в сила решение на СРС по гр.д. № 7543/2003г. е признато за установено по отношение на С. П. и К. Б. , че С. Н. е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот по наследяване. Бракът между К е прекратен с развод на 21.06.2004г. Въззивният съд е приел, че нотариалният акт съдържа изявление на продавачите, че са получили напълно и в брой към момента на сделката продажната цена, както и изявление на купувача, че ще ползва за заплащане на апартамента правата си на собственик на многогодишен жилищно-спестовен влог, съгласно ЗУЖВГМЖСВ. От писмо на БДСК е приел, че на 27.11.1992г. Георги С. е прехвърлил на С. П. жилищно-спестовен влог, със сума в размер на 1447, 92 лева, а на 21.01.1998г. П. е получила левовата индексация в размер на 1400 лева /ден./ по ЗУЖВГМЖСВ. При тези данни от правна страна въззивният съд е направил изводи, че нотариалният акт удостоверява факта на плащане на цената към момента на сделката, като за заплащането и купувачът е заявил, че ще се ползва от правата си от многогодишния влог. При това положение опровергаване от ответницата на този изходящ от нея документ не може да се извърши със свидетелски показания, предвид забраната на чл.133, ал.1, б.”е” ГПК /отм./. Дарените и лихвоточки са остойностени и получени след сделката. Релевантен е моментът на придобиване на собствеността, а към този момент няма трансформация на лични средства. Съгласно чл.11 ППЗУЖВГМЖСВ при покупка на жилище от свободния пазар левовата компенсация се превежда по жилищноспестовния влог на титуляра и по посочена от него сметка след представяне на нотариален акт. В тази връзка следва да се тълкува и изявлението в нотариалния акт, че ще се ползват лихвоточките.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Трайна е практиката на ВКС приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. Доказателствените средства, които са за неотносими към спора факти не подлежат на самостоятелно обсъждане. В разглеждания случай въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и не е дал разрешение на поставените от касатора процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Това се отнася и до извършената преценка на нотариалния акт, който съдържа три документа : частен диспозитивен, който материализира волеизявленията на страните /договорът за продажба/; частен свидетелстващ документ /разписка, материализираща волеизявлението на страните, че уговорената цена е заплатена/ и официален свидетелстващ документ, който материализира изявлението на нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване, че страните са се явили и са направили съответните изявления. Приетото относно недопустимостта на свидетелските показания за опровергаване на изходящия от касатора документ, който дори не е оспорен от него, не противоречи на практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл.133, б”е” ГПК /отм./, в т.ч. и приложените решения към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Позоваването на касатора на принципната допустимост на гласните доказателства при доказване на трансформацията, когато предмет на доказването е самото влагане на личните средства, е неотносимо. В разглеждания случай се касае за тълкуване изявленията на страните по договора, вкл.,че цената е получена към момента на неговото сключване. Оттук даденото решение, че релевантен за трансформацията на лично имущество по чл.21 СК е моментът, когато настъпва вещнопрехвърлителният ефект, а не последващ момент на остойностяване на лихвоточките въз основа на вече сключения договор за покупко-продажба, е направено в съответствие с трайно установената съдебна практика.
Същественият въпрос относно преценката на признанието по чл.114 ГПК/отм./ от ответника, че не са плащани пари в деня на продажбата, също не е решен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като не се касае на признание на неизгоден факт, нито пък за начало на писмено доказателство, доколкото К. Б. не е страна по сделката.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1/2/ ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.07.2008г. по гр.дело № 900/2006г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.