О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
София, 27.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 391/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ «Антъни-А. Христов», гр. Л., срещу въззивно решение от 30.12.2008г. по гр.дело № 311/2008г. на Ловешкия окръжен съд. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Въззивният съд се е е произнесъл по правен въпрос относно определянето на движима вещ като недвижима в противоречие с практиката на ВКС. Освен това въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, тъй като приетите от първоинстанционния и въззивния съд правни изводи са различни. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация „О” ООД, гр. В., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация ВППК”В”, с. Г., област Ловеч, не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Ловешкия окръжен съд е отменено решение от 25.06.2008г. по гр.д. № 1360/2006г. На Ловешкия районен съд. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е отхвърлен предявеният от ЕТ»Антъни-А. Христов» срещу ВППК»Възраждане» и „О” ООД иск с правно основание чл.336, ал.1 ГПК /отм./ за установяване, че е собственик на метално хале 24х12х5.50 /288кв.м./ и метално хале 30х12х5,50 /360кв.м./, находящи се в стопанския двор на с. Г..
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът – трето лице по смисъла на чл.336, ал.1 ГПК /отм./, който твърди, че изпълнението срещу ВППК”В” е насочено от взискателя „О” ООД срещу имущество, което не е собственост на длъжника, а негова, не е доказал да е собственик на процесните метални халета. Те са недвижими вещи, тъй като са с метални колони, но са прикрепени трайно към земята ч. бетонова основа, с иззидани тухлени стени. Не могат да бъдат демонтирани и преместени, без да бъдат разрушени. В счетоводните записванията на кооперацията те се водят по сметка „сгради”. Ето защо и фактурите, с които се твърди, че са закупени от ищеца по договор с ответната кооперация, не установяват прехвърляне на собствеността, поради липса на изискуемата по чл.18 ЗЗД форма.
В разглеждания случай не е налице нито една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Даденото от въззивния съд разрешение е основано на събраните по делото доказателства и техническа експертиза, която е установила, че халетата са трайно закрепени към земята, не могат да се отделят от нея, без да се наруши субстанцията им. Изводите не противоречат, а съответстват на приетото в решение №1769/1968г. на ВКС, на което се позовава касаторът, нито на практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл.110, ал.1 ЗС. Не е налице и установено противоречиво решаване на повдигнатия въпрос от съдилищата. Постановяването на взаимно противоречиви решения при първото и при второто разглеждане от въззивния съд по едно и също дело не попада в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, която предполага наличие на противоречиви решения по сходни хипотези като краен резултат. Решенията на първата и втора инстанция по правния спор, не са решения, формиращи краен резултат по този спор. Изложеното е достатъчно за да се приеме, че не е установено наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не са налице предпоставките за приложимост на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно че разгледаният от въззивният съд правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. Налице е трайна съдебна практика по въпроса кога една вещ е недвижима, която е съобразена от въззивния съд с оглед установените по делото характеристиките, сочещи процесните халета като недвижими вещи. Въпрос на изпълнена доказателствена тежест в процеса е дали ищецът, който твърди, че халетата са движими вещи, придобити от него от ответната кооперация ч. покупко-продажба, е установил тези факти.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Въпреки изхода на делото на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като такива не са направени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.12.2008г. по гр.дело № 311/2008г. на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.