О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 30.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 202/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. К., гр. К., подадена от пълномощника и а. М, срещу въззивно решение от 14.10.2008г. по гр.дело № 3177/2006г. на Пловдивския окръжен съд. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторът сочи пороци на съдебния акт – противоречие на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поставя се въпрос за неизпълнение задължението на съда да извърши адекватни процесуални действия за установяване чрез експертиза на абсолютната идентичност по различните регулационни планове, за разпит на свидетели за границите на имота, както и да обсъди доказателствата, установяващи идентичност на имота с имота, който се владее от ответника. Според касатора изложените въпроси, както са решени, сочат приложимост на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по касация О. К. оспорва жалбата в писмено възражение.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и e процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 23/26.10.2006г. по гр.д. № 338/2005г. на Районен съд К. С последното е отхвърлен предявеният от П. К. срещу О. К. иск с правно основание чл.108 ЗС за недвижим имот, находящ се в гр. К., представляващ 1000 кв.м. като 300 кв.м. от тях, попадат в УПИ * – рибарници, кв.45А /северозападната част/ по регулационния план от 1995г. и 700 кв.м., попадат в УПИ * обществено строителство, кв. 45А по регулационния план от 1995г. на града.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че през 1946г. наследодателят на ищцата е закупил воденица с гюлпана , находяща се в землището на гр. К. с пространство два ара, който имот съставлява парцел ****арцел № 5* кв.51. От експертизата е установено, че този парцел **** бил от 1000 кв.м., и наследодателят на ищцата е придобил ид.части. Тя претендира да е собственик на целия имот, който по настоящия план на града е част от УПИ *, кв.45а – рибарници и УПИ *, кв.45а -общинско строителство. Тя не се легитимира като собственик на целия имот, а по делото не е установена идентичност между претендирания имот по различните регулационни планове. Въззивният съд е обсъдил приетите по делото технически експертизи и е достигнал до извод, че не е установено на кой имот по действащия план, съответства претендираният от ищцата. Не може да се установи местоположение на процесния имот по обезсиления план.
Посоченото в изложението по чл.284, ал.3 ГПК относно допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосноваността на съдебния акт не са основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване в производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК, а основания за отмяна на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение поради някое от основанията на чл.281,т.3 ГПК, водещи до неговата неправилност. Не са формулирани релевантни въпроси по приложението на материалния закон, нито са изложени доводи за приложимостта на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно че разгледаният от въззивният съд правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото т.е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. Само възпроизвеждането на законовия текст, без излагане на мотиви, които да обосноват соченото основание за допустимост на касационното обжалване, не е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.280, ал.1 ГПК. Изложените доводи от касатора относно неизвършване на адекватни процесуални действия за установяване идентичност на имота не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като въпрос на изпълнена доказателствена тежест в процеса е установяването на твърдяните факти. В съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. и ТР№1/04.01.2001г., ОСГК по делото са назначени две технически експертизи за установяване идентичност на имота, заключенията на които са обсъдени от съда.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 600 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.10.2008г. по гр.дело № 3177/2006г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Д. К., гр. К., да заплати на О. К. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 600 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.