О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 29.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 93/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. С., гр. С., срещу въззивно решение от 22.02.2008г. по гр.дело № 4388/2006г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На това основание се иска допускане касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация Е. Н. Т., гр. С., оспорва касационната жалба в писмено становище.
Ответниците по касация А. Г. А. , П. П. Ефремов, Е. Н. Н. , З. Р. В. и Р. Н. В. не изразяват становище.
Ответникът по касация ”И” ЕООД, гр. С., не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 30.12.2004г. по гр.д. № 4029/2002г. на СРС в частта, с която е отхвърлен искът на И. С. Т. по чл.97, ал.1 ГПК за признаване за установено, че е собственик на 4,43% ид.ч. от апартамент № 13 в сграда «А», ет.4 и офис №1 в сграда «Б». По реда на чл.208, ал.1 ГПК е признато за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК по отношение на Е. Н. Т., А. Г. А. , П. П. Ефремов, Е. Н. Н. , З. Р. В. , Р. Н. В. и «Идол» ЕООД, че ищцата е собственик на 4,43% ид.ч. от апартамент 13 в сграда «А», ет.4 с площ 56, 30 кв.м., както и от офис № 1 в сграда «Б» на 25,10 кв.м. В останалата част, с която е прогласена нищожност на отказ на И. Т. от наследството на А. Ефремова П. /поч.1994г./ и е отхвърлен искът по чл.97, ал.1 ГПК за частта над 4,93 % ид.ч. до ? ид.ч. от същите имоти, първоинстанционното решение е оставено в сила, както и искът за прогласяване нищожността на основание чл.26, ал.2 ЗЗД на договор от 12.05.2000г. по нот.акт № 4/2000г. първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението си въззиивният съд е приел, че наследодателката на ищцата А е получила в дял съгласно извършена делба недвижим имот – 35,42% ид.ч. от дворно място с площ 491 кв.м., представляващо имот №7, кв.152,м. «Центъра» урегулиран като парцел ****, с регулационния план от 1994г. През 1999г. имотът е обединен в общ УПИ *,7 с предишен парцел ****. Новият УПИ *,7 е образуван за малоетажно строителство при действието на ЗТСУ. По тази причина и на основание чл.31, ал.1, вр.29, ал.3 ЗТСУ /отм./ относителните дялове на предишните парцел **** и VІ-7 са равни, независимо, че площта на парцел **** е била 498 кв.м., а на VІ-7 – 487 кв.м. Оттук и притежаваните преживе от А. П. 35,42 % ид.ч. от имот пл. № 7, са се трансформирали в 35,42% ид.ч. от ? ид.ч. от УПИ *,7. Следователно след смъртта на А. П. и поради прогласения като нищожен с влязло в сила съдебно решение отказ на ищцата от нейното наследство и описаната трансформация на правата в правата върху земята, то ищцата Т е придобила съобразно наследствените си права ? ид.ч. от 35,42% ид.ч. от имот пл. № 7, а след обединяването му с другия за образуването на новото УПИ – ? ид.ч. от 35,42% ид.ч. от половината УПИ V-6,7. Така делът на Т. става 4,43% от терена. Тя не е участвала при сключване на договора за учредяване право на строеж, оформен с нотариален акт № 4/2000г. Сделката не е нищожна, но е непротивопоставима на неучаствалата в нея ищца. Разпореждането с нейната ид.ч. от имота няма действие, поради което и след 2000г. ищцата е останала собственик на 4,43 % ид.ч. от настоящия УПИ V-6,7. Той е застроен със сградите по договора за строеж от 12.05.2000г., в които се намират и получените по договора от ответника Е процесни апартамент и офис. По силата на чл.92 ЗЗС ищцата е станала притежател на същия дял от постройките в имота, вкл. от ап.13 и офиса. Претенцията и е основателна до размера от 4,43% ид.ч. Неоснователно ищцата се претендира ? ид.ч. от получения по договора за суперфиция от Е. Т. апартамент и офис. Тя не черпи права от факта, че той е участвал в договора за суперфиция и е получил в разпределение съответните имоти, а от факта на приращението, осъществено чрез застрояването на УПИ V-6,7 при отсъствие на разпоредителна сделка, засягаща притежавания от нея дял в съсобствеността на земята.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторът поставя въпроси за необоснованост и нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, но те не са основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване в производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК, а основания за отмяна на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение поради някое от основанията на чл.281,т.3 ГПК, водещи до неговата неправилност. Въпросът относно правата на неучаствалия в договора за суперфиция съсобственик на мястото в построените върху него обекти също не обуславя приложимост на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е развил релевантни доводи, които да обосноват допустимост на касационното обжалване на това основание и такова тълкуване на някоя правна норма, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. По въпроса за правата на съсобствениците при образуване по регулация на общи парцели в хипотезата на чл.31, ал.1 ЗТСУ/отм./ е налице трайна съдебна практика. Такава е налице и по приложение разпоредбата на чл.92 ЗС и приращението в съответствие с обема от права на собственика върху земята, какъвто е разглежданият случай, тъй като ищцата черпи права върху построеното въз основа на правата и върху земята, а не въз основа на придбитото от ответника Т по договора за суперфиция.
Не е налице и второто от посочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не е развил релевантни доводи, които да обосноват допустимост на касационното обжалване на това основание и не се налага такова тълкуване на някоя правна норма, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и данни за направени такива.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.02.2008г. по гр.дело № 4388/2006г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.