О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 24.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 105/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. К., гр. В., подадена от пълномощника му адвокат Ц, срещу въззивно решение от 16.06.2008г. по гр.дело № 430/2008г. на Пазарджишки окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставя се въпрос за произнасяне „плюс петитум”, както и относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото по реда на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, което е довело до постановяване на необосновано решение.
Ответниците по касация Ц. Б. К. , М. Х. Г. , В. Х. К. и С. Х. Ш. , гр. В., оспорват касационната жалба в писмено становище. Считат, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 19.02.2008г. по гр.д. № 424/2007г. на Велинградския районен съд и по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е приел за установено, че ищците Ц. Б. К. , М. Х. Г. , В. Х. К. и С. Х. Ш. са собственици на 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот – нива от 2 дка, находяща се в строителните граници на гр. В., м. «Ленища», представляващ по пУП от 2005г. ПИ ХХІV-6505 – ваканционно селище, целия с площ от 1737 кв.м. и е осъдил И. С. К. да им предаде владението на същия имот на основание чл.108 ЗС.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците са собственици на 1/3 ид.ч. от процесния имот – бивша нива, собствеността върху която е възстановена по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК от 28.04.1995г. Преписката пред ПК е образувана по молба на ответника по иска И. К. , в качеството му на наследник на С. М. К. Решението е постановено в полза на наследниците на С. К. , починал през 1985г. измежду които наследници по закон са и ищците по коляното на починалия му през 1991г. син Х. К. През 1996г. е сключен договор за доброволна делба на имота само между част от наследниците на С. К. , по силата на която имотът е възложен на ответника И. Ищците не са участвали в делбата, макар да са наследници на общия наследодател, поради което и делбата е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН. При това положение те се легитимират като собственици на 1/3 ид.ч. Ответникът не е собственик по давност, в каквато насока са твърденията му, тъй като не е установено от събраните гласни доказателства да е придобил частта на ищците по давност. Той е сънаследник и като такъв е упражнявал фактическа власт варху имота като владелец за себе си и като държател за останалите сънаследници. Не е доказал да е превърнал намерението си от държане във владение и да е демонстрирал промяната пред ищците.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Трайна е практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. Трайна е и практиката на ВКС относно установяване елементите от фактическия състав на чл.108 ЗС за успешното провеждане на ревандикационния иск като средство за защита правото на собственост, включително срещу съсобственици за притежаваната от ищците част от имота. Не е налице произнасяне „плюс петитум” от страна на въззивния съд, тъй като се е произнесъл в рамките на предявения иск и за претендирания имот, вкл. с актуалните му регулационни характеристики. Доводите, че искът следва да се предяви за целия имот, а не за 1/3 ид.ч. от него нямат правна опора, тъй като ищецът е този, който определя обема, в който да предяви своето право по реда на чл.2 ГПК /отм./ – за 1/3 ид.ч. или за целия имот, и ответникът по иска, какъвто е касаторът, няма правен интерес да релевира защитни тези на ищеца. В тази връзка е неотносимо позоваването на Р №1711/2000г. по гр.д. № 293/2000г. на ІV г.о., с което е прието, че искът по чл.108 ЗС е действие на обикновено управление, а не акт на разпореждане с имота, поради което може да се предяви от отделен съсобственик за целия имот. Не може да се приеме, че процесуалните въпроси по приложение разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ са решени в противоречие с трайната съдебна практика. В случая в изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторът е развил доводи за необоснованост. Въпросите обаче са относими към доказателствената тежест в процеса и преценката на установените факти, а оттук и обосноваността на съдебния акт. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но само след допускане на касационното обжалване, което е предварителен въпрос за селекция на жалбите с въведената с ГПК /Обн. ДВ №59/20.07.2007г./ факултативност на касационно обжалване. Неоснователно е позоваването на неправилно разрешен правен въпрос във връзка със зачетената от решаващия съд реституция на процесния имот. Даденото разрешение е в съответствие с практиката а ВКС по приложение на ЗСПЗЗ, в т.ч.и зачитане на решението на ПК за възстановяване правото на собственост върху земеделски имот, попадащ в строителните граници на населеното място и проведената процедура по нанасянето му в кадастъра. Самият касатор е подал заявлението за възстановяване правото на собственост в полза на наследниците на С. К. , позовал се е на това решение при съставяне в негова полза на констативен нотариален акт за собственост след като и заедно с част от наследниците е извършил доброволна делба на имота. Ето защо доводите му в касационната жалба за липса на предпоставките на ЗСПЗЗ за реституция не налагат извод за допустимост на касационното обжалване поради дадено от въззивния съд неправилно, поради противоречие с практиката на ВКС, решение на въпроса за приключилата процедура по ЗСПЗЗ. Развитият въпрос за погасяване правото на иск поради изтичане на общата петгодишна давност преди предявяването му, също не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като от една страна е релевиран за първи път в касационната жалба, а от друга поради неприложимост на погасителната давност по отношение на ревандикационния иск за недвижим имот.
Не е налице и второто от посочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не е развил релевантни доводи, които да обосноват допустимост на касационното обжалване на това основание. Налице е трайна съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.108 ЗС и не се налага такова тълкуване, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и данни за направени такива.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.06.2008г. по гр.дело № 880/2007г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.