О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София, 27.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 405/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Р. К. С.,с. Гара Б. , срещу въззивно решение от 20.01.2009г. по гр.дело № 424/2008г. на Софийския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът счита, че въпросът относно това дали попада в режим на СИО имот придобит по давност от съпруг по време на брака, е решаван противоречиво от съдилищата. Не сочи конкретни решения извън постановените по делото решения на първоинстанционния и на въззивния съд.
Ответникът по касация А. К. К. оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Софийския окръжен съд е отменено решение от 17.03.2008г. по гр.д. № 99/2003г. на Районен съд гр. С.. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот – УПИ *, кв.8 по плана на с. Г., на целия първи етаж от построената в същия парцел ****асивна двуфамилна, двуетажна жилищна сграда и на построената в същия парцел ****асивна триетажна жилищна сграда при равни квоти за А. К. и Р. С. Въззивният съд е приел, че наследодателят на съделителите К. К. /поч.1999г./ е придобил по давност процесния УПИ и първия етаж от построената в него жилищна сграда, съгласно констативен нотариален акт № 133/1972г. по време на брака си, сключен през 1948г. С оглед режима на СИО съдът не е зачел последващи сделки с имота, извършени без участието на съпругата на К. З. К. , поч.2002г., в т.ч. дарение в полза на Р. С. , поради което е приел, че имотът е е съсобствен за двете страни по делото по наследство от родителите им.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Касаторът е посочил, че не сочи решения на съдилищата, а се позовава само на постановените по делото. Постановяването на взаимно противоречиви решения при първото и при второто разглеждане от въззивния съд по едно и също дело обаче не попада в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, която предполага наличие на противоречиви решения по сходни хипотези като краен резултат. Решенията на първата и втора инстанция по правния спор, не са решения, формиращи краен резултат по този спор. Изложеното е достатъчно за да се приеме, че не е установено наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. За пълнота следва да се приеме, че е налице трайна съдебна практика по въпроса за придобиването в режим на СИО на имот, когато фактическият състав на придобивната давност се е осъществил по време на брака.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.01.2009г. по гр.дело № 424/2008г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.