О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 10.02.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. дело № 1863/2008 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. А. Ч., град Пловдив , срещу определение от 18.07.2008г. по ч.гр.д. № 2078/2008г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 15.05.2008г. по гр.д. №1184/2006г. на Пловдивския районен съд.
Жалбоподателят сочи наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В обжалваното определение има произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, а именно за това дали седемдневният срок започва да тече от получаване на изрично съобщение за пропускането му, или от момента на формалното узнаване за пропускането на срока /например от съобщение до страната за връщане на жалба като просрочена/. Изясняването на тези въпроси ще допринесе за развитието на правото както и за точното прилагане на закона.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, с което е оставена без разглеждане молбата на С. А. Ч. за възстановяване на срока за обжалване на определение №165/21.04.2006г. по гр.д. № 1184/2006г на Пловдивския районен съд, с което на основание чл.242 ГПК /отм./ вр.чл.237, б”к” ГПК/отм./ и чл.300, ал.6 ГПК/отм./ жалбоподателката е осъдена да заплати на К. „Е” стойност на липси по Акт за начет №11/2006г., въззивният съд е приел, че определение №165/2006г. е било известно на жалбоподателката още на 01.02.2007г., когато е подала частна жалба срещу него. Частната и жалба е била оставена без разглеждане като просрочена с определение 24.09.2007г. на Пловдивския окръжен съд. Последното е оставено в сила от ВКС с определение от 28.12.2007г. по гр.д. № 2106/2007г. Това определение е окончателно и следва да се счита, че срокът за подаване на молба за възстановяване на срока за обжалване е започнал да тече от датата на постановяването му. Освен това жалбоподателката се е запознала с него на 10.01.2008г., когато делото е било предоставено за проучване на пълномощника и. Молбата за възстановяване срока за обжалване е подадена едва на 29.02.2008г., поради което е просрочена.
Според разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. По начало позоваването на решения на Върховния административен съд е неотносимо към разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като тя има предвид дадени разрешения само по спорове, решавани по реда на ГПК от общите съдилища в съдебното реализиране на субективни права, но не и административните съдилища като специализирани да осъществяват съдебен надзор по реда на АПК, изключващ решаване на спорове от гражданскоправен характер. Приложеното определение № 111/1967г. на ВС е неотносимо, тъй като не дава разрешение на съществения в случая процесуалноправен въпрос за момента, от който тече срокът за подаване на молбата по чл.37, ал.2 ГПК /отм./, а се отнася до редовността на „устното” връчване на съобщението, както и кое лице следва да се счита „домашно”. Според определение от 05.02.2003г по гр.д. №16/2004г. седемдневният срок по чл.37, ал.2 ГПК /отм./ започва да тече от датата на узнаването за пропускането му, а съгласно Решение № 108/2002г. на ВКС съобщението по чл.37, ал.2 се счита за направено с уведомлението, че производството по делото е прекратено. С определение №102/2001г. на ВКС, на което също се позовава жалбоподателката, е прието, че при едновременно подаване на жалба и молба за възстановяване срока за обжалване, процедурата по чл.37 ГПК/отм./ ще се развие след като приключи производството по жалбата, в т.ч. след като е налице произнасяне дали е пропуснат срокът за обжалване. От изложеното следва, че не са налице противоречиви разрешения на съществения за настоящото дело прцесуалноправен въпрос. Налице е последователна съдебна практика, според която срокът за молба за възстановяване на срок по чл.37, ал.2 ГПК тече от съобщението, респ.узнаването за пропускането му. Приетото от въззивния съд в обжалваното определение съответства на тази практика. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Релевантни доводи в тази насока не са развити. Посоченото от жалбоподателката, че изясняването на тези въпроси ще допринесе за развитието на правото както и за точното прилагане на закона, не обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не се налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 18.07.2008г. по ч.гр.д. № 2078/2008г. на Пловдивския окръжен съд по частна жалба на С. А. Ч., град Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.